-
-
– Маркиньос, добре дошъл в България! Какво те доведе отново тук?
– Благодаря! Дойдох за моята работа и проект, а и все пак да се видя с приятелите ми тук.
– Кажи нещо повече за твоя проект – с какво започваш да се занимаваш?
– Започвам да се занимавам с футболна мениджърска агенция и затова съм тук.
– Ще бъде бразилско-българска, така ли? Нещо повече можеш ли да разкриеш?
– Първо ще докарам футболисти от Бразилия в България, но и в Европа като цяло.
– Гледа много мачове за седмицата, в която беше в България. Какво е впечатлението ти?
– Интересни мачове. Видях промените на стадионите. Най-важното е, че терените са много по-добри от тези, които бяха по времето на моя престой тук. Това е един плюс за България.
– Видя ли нещо друго като промяна в отборите? Вече има много чужденци…
– Да, има много повече чужденци в сравнение в моя период тук. Качеството малко се е вдигнало и се надявам да продължи да се качва нагоре.
– Нямаше ли треньорски амбиции?
– В момента нямам, но никога не казвай никога.
– С кого в България поддържаш най-добри връзки?
– Освен с моите партньори, с които работим заедно, с Тошко Янчев. Винаги съм казвал, че той беше един от най-добрите ми приятели тук.
– Той сега е във ваканция от Казахстан – успяхте ли да се видите?
– Да, естествено. Видяхме се, говорихме за нашето време, за случващото се сега с него и с мен.
– Ти си един от последните шампиони с ЦСКА. Как успя вашият отбор да не загуби нито един мач цял сезон?
– Да ти кажа честно, нямам обяснение. Но освен, че бяхме добър отбор, имахме много хубав колектив. Всеки си говореше с всеки, шегувахме се, а това е добре за един тим. Поне такива са моите виждания. Мисля, че това бе основното, освен че имаше доста добри футболисти в нашия отбор, а и треньорът също беше на ниво.
– Връщаме се към кампанията 2007/08. Определено беше година на драмите за ЦСКА. Първо Тулуза ви отстрани с гол в последните секунди на добавеното време, след това не взехте лиценз за Шампионска лига. Как преживяхте този силен стрес?
– Много тежко. Като гости направихме 0:0 и знаехме, че имаме сили да отстраним Тулуза. Вкарахме гол и към края вече мислехме, че сме в групите, но за съжаление получихме попадение. Беше много тежко.
– Мина много време от периода, в който отборът не получи лиценз. Има много версии и теории – твоята каква е? Кой беше виновен в крайна сметка?
– Ние, играчите не знаехме. Може би вие, журналистите знаете по-добре от нас. Бях на морето и си почивах и изведнъж гледам по телевизията, че има някакви проблеми с Томов. Тогава разбрах, че няма да участваме. Не можехме да повярваме. Звъннах на капитана Тошко Янчев и той потвърди, че няма да играем. Бях в шок, не знаех какво става.
– Според теб можеше ли онзи отбор на ЦСКА да направи нещо специално в Европа, ако се бе запазил?
– Говорил съм по въпроса с мои приятели и мисля, че можехме. Отстранихме големи отбори, а и срещу Тулуза играхме много добре, но не успяхме. Ако бяхме влезли с групите, щяхме да направим нещо хубаво.
– С кого от този отбор ти беше най-приятно да си партнираш?
– С всички. Но в живота или на работното място винаги има някой, който повече ти импонира, излизаш с него, говорите си повече. За мен това бяха Тошко Янчев и Ней.
– Ти игра в най-турбулентното време в историята на ЦСКА. Как се живее, когато редовно не ти плащат заплати и има неизвестност?
– Трудно е извън терена. Тогава започваш да мислиш за тези неща. А когато си на игрището, забравяш всичко, дори проблеми със семейството или с пари. На терена влизам да играя футбол и забравям всичко. Но е трудно, защото всички имаме сметки и трябва да се плащат. Не можеш да отидеш някъде и да кажеш, че утре ще платиш.
– Преживявал съм, но не чак толкова много като в ЦСКА. В един период и ние не знаехме точно какво става. Влиза един, втори, трети и ни казва разни неща, не знаехме какво се случва. Но го преживяхме.
– Кои са най-хубавите и най-лошите ти спомени в ЦСКА?
– Най-хубаво беше, когато взехме титлата. А най-лошият бе срещу Тулуза, защото отпаднахме в последната минута.
– В ЦСКА бразилците сте на особена почит – ти, Тиаго Силва, Ней, Жуниор Мораеш, Фернандо Каранга… Как успявате да спечелите сърцата на феновете?
– Стараеш се, даваш всичко от себе си, а и играхме добре. Когато даваш 100%, независимо дали в ЦСКА или на друго място, хората ще те обичат.
– Един тъжен въпрос, но той е част от живота. Как прие вестта за самолетната катастрофа с отбора на Шапекоензе, където бе и Фелипе Машадо, твой добър приятел?
– Бях в шок. С Пирин имахме мач в Пловдив срещу Ботев и тогава от медиите разбрах какво се е случило. От сърце се надявах да не е станало нещо с него, както и с другите, разбира се. Веднага звъннах на жена му, плачеше много. Още ми е много тежко, защото съм живял с него, по лагери бяхме в една стая. Много е тъжно.
– Как видя днешния ЦСКА като игра?
– Като цяло сега ЦСКА върви нагоре. Виждам някои неща, които липсват в играта, но това е работа на треньора. Дано нещата се оправят и ЦСКА да играе голям футбол, каквото е желанието на всички фенове.
– Усети ли, че липсва играч от твоя тип – плеймейкър?
– Да, може да се каже. Но треньорът трябва да реши този проблем, заедно със своите помощници. Наистина има малък проблем в тази зона и се надявам да го решат.
– Колко по-силен е Лудогорец?
– Гледах два мача на Лудогорец срещу ЦСКА и срещу Септември. Играха с два различни състава.
– Това ли е предимството – по-дългата скамейка или скъпите играчи?
– Да. И ние през сезон 2007/08 бяхме горе-долу така. Който и да влезеше, не се отразяваше зле на състава. Стилът бе един и същ и това е голям плюс. Така, когато един футболист се измори, има кой да го смени, а отборът продължава да играе по същия начин. А когато другите тимове го направят, не се получава.
– Можеш ли да отличиш някой от сегашния състав на ЦСКА?
– От мача, който гледах, ми хареса централният нападател Соу. Също и Евандро, като и Антов, макар че някой ми каза, че това не му е позицията. Занев също, познавам го отдавна и няма нужда да го коментирам.
– Разкажи как се стигна до идването ти в България. Първият ти отбор е Беласица (Петрич)…
– Има доста истории, които няма как да разкажа. Дойдох заради Джери Перейра. Още една или две години преди да дойда тук, искаше да ме доведе в България, но не успях заради разни неща. Един път говори с мен и с бразилския ми отбор. Съгласихме се и дойдох.
– Къде се чувстваше най-добре в България, освен в ЦСКА? Какви впечатления събра? Как се отнасяха към теб? Ти доволен ли си?
– Доволен съм донякъде. В Монтана бяха много коректни с мен. Мисля, че навсякъде съм оставил добри впечатления и никой не може да се оплаче от мен, защото винаги съм бил коректен, както и те с мен.
– Локомотив (София)?
– Нямам оплаквания и съм им благодарен.
– Какви бразилски футболисти реално могат да дойдат в България?
– Млади, но класата зависи от това, с което разполагат клубовете. Реално не можеш да искаш Неймар, а да не даваш нищо. Виждате, че първенството на Китай гони по-високо ниво, защото там има много пари.
– Стигна до националния отбор на България и изигра няколко мача – какво беше чувството?
– Чудесно. Беше ми мечта да стигна до националния отбор. Когато бях там, даже не можех да повярвам.
– Кой говори с теб да облечеш националната фланелка? Как се случи?
– В началото ме привлече Лотар Матеус. Каза ми, че е наблюдавал няколко мача и ме попита дали имам желание да играя за националния отбор. Пошегувах се и отговорих, че имам повече от желание и много искам да играя. Каза ми да бъда спокоен, защото ще бъда в тима.
– Защо на Матеус не му се получи в България?
– Не знам. От това, което аз съм видял, мисля, че му беше много трудно с езика. На тренировки трябваше да ни спира много пъти, за да ни каже нещо, но отиваше към помощника Илия Груев, за да ни превежда. Така се губи много време. Ако е студено, ще замръзнеш от тези спирания. А ако е топло, ще ти бъде много жега. Губи се ритъм, концентрация, всичко.
– Следиш ли сега националния отбор? Какво е впечатлението ти? Въпреки неудачите, се появи шанс България най-сетне да стигне до голям форум…
– Следя, когато мога, защото в Бразилия не се дават много мачове от Европа. Когато имам време, гледам по Интернет. Ако се класира, ще съм много щастлив!
– Заслужават си Вандерсон и Марселиньо да са национали на България? В интервю за „Код Спорт“ Паулиньо от Левски също изяви такова желание…
– Мнението ми е, че са добри играчи. А дали заслужават или не, треньорът трябва да каже. Но след като са повикани… На Паулиньо съм гледал само един мач с Черно море. Донякъде игра добре, но от един двубой не може да се каже дали е много добър или не.
– Къде гледа голямата драма Бразилия – Германия 1:7 по време на световното?
– Бяхме на лагер в Германия. С Мишел Платини се събирахме да гледаме всеки мач в стаята. При победа почвахме да се шегуваме, но след втория гол на Германия заключихме вратата и не я отворихме за никого до следващия ден.
– Бразилия преживя ли този ужас?
– Трябва да го преживее, но беше много тежко. Отвън беше все едно има война.
– Някой връща ли се към тази тема в Бразилия или е твърде болезнена?
– Вече е минало и продължаваме напред. Няма как да мислиш негативни неща.
– В личен план как си? Как е семейството, къде живееш?
– Семейството ми е в Бразилия, в Кампинас, близо до Сао Пауло. Вече имам планове да работя тук и когато имам възможност ще съм в България.
– Агенцията ще е спортна и ще работим с различни състезатели. Знаем, че България е сила във волейбола. Може да се работи и за това. Но първо ще се насочим към футбола.
