-
-
В края на годината винаги се правят класации и анкети. Тази за футболист на 2019 година ще се проведе на 5 януари. В нея има няколко категории. А сред фаворитите за Най-проспериращ млад играч е Станислав Иванов от Левски. Изминалите 12 месеца със сигурност са би ли шеметни за младока от Габрово. Първата третина от тях бе много трудна, във втората на преден план сякаш започнаха да излизат колебанието и неувереността, но последните две бяха взети на спринт от играча с №99 и спокойно можем да кажем, че именно той е откритието на „Герена“, а не 21-годишният холандец Найджъл Робърта, който минава за перлата в лятната селекция на столичани. За Станислав Иванов се говори още от вековния юбилей на клуба. В шоу мача срещу Лацио 14-годишният тогава Стаси вкара гол пред пълния „Васил Левски“. Момент, който завинаги ще остане в съзнанието му. После дойдоха пробите в Ливърпул, дебютът в началото на 2016-а. И оттогава в продължение на 3 години периодично идваше въпросът „Какво става с онова хлапе, кога ще го видим в мъжкия отбор?“. Стигна се дори до момент, когато двете страни бяха на път да не се разберат за нов договор, но в крайна сметка талантът, който не спираше да бележи при юношите, остана на „Герена“.
Мъжкият футбол обаче сякаш оставаше забранена територия. Някои треньори виждаха доброто му движение между линиите, за други бе прекалено дребен за пробив в първия отбор, трети със сигурност са отчели други липси. До началото на 2019-а Иванов бе навъртял 32 мача за Левски, като в тях бе блеснал само срещу аматьорския Атлетик Куклен за Купата на България. Това бяха и дебютните му попадения за сините.
Мимолетен проблясък, но не и мечтан пробив.
Така бе до началото на април тази година. Тогава под натиска на новата власт на „Герена“ за прокарване на линия по налагане на български играчи и юноши треньорът Георги Дерменджиев пусна в четири поредни срещи Иванов като титуляр. При това срещу Черно море, Лудогорец, ЦСКА-София и Берое. След тези срещи наставникът бе уволнен, а временният вариант за поста Георги Тодоров продължи да налага до дупка младежа. Нападателят обаче не можеше да се отпусне. Глождеше го, че голът в елита все му убягва. Излезеше ли на позиция, вратата все едно се смаляваше. Така бе до визитата на Ботев Пловдив (3:1) на 4 май, когато именно с негов гол Левски поведе с 2:1, преди да затвори мача. Със сигурност миг на радост, а и на облекчение. За да може още в следващия двубой да се разпише отново – при 5:1 над Черно море на „Герена“.
През лятото Станислав успя да свикне с темпото на Хубчев. И направи така, че е на терена заради качествата си, а не само защото някой юноша трябва да е сред титулярите. Бе титуляр в 4-те мача от Лига Европа, разписа се още на старта на шампионата, а в 20-те есенни кръга само веднъж не бе в единайсеторката. Бе резерва срещу Арда, но с влизането си промени нападението и вкара един от головете за успеха с 2:1.
Младокът продължаваше да играе стабилно, да вкарва и така финишира есента с 8 гола, колкото и Найджъл Роберта. Не си вирна носа, а сякаш прихвана от риториката на Петър Хубчев. Държеше се обрано пред медиите и повтаряше до втръсване работа, работа и пак работа. Публично каза кои са му слабостите и че ако иска да играе голям футбол, най-напред трябва да подобри физиката си. Не бяхме виждали гол от него с левия крак, но и това стана – вкара със страшна левачка на Арда. Самочувствието му на терена растеше и си пролича срещу Славия – отне топката в собствената си половина, а след това завърши отличния си над 50 метров рейд с гол.
Къде е най-силен 20-годишният Иванов? На фланга, на върха на атаката, зад централния нападател? В момента сякаш на крилото му е най-добре. Няма техниката на Паулиньо, но знае как да намира празните пространства и умело да ги използва. Освен това има по-добър завършващ удар от бразилеца. А ако натрупа мускулна маса, защо да не го видим и на върха на атаката.
Е, краят на годината не бе толкова добър – операция веднага след последния мач. Сега обаче Иванов ще има възможност да зареди батериите и догодина да докаже, че 2019-а е била само началото.
