-
-
Краят на футболната есен завари Левски на второто място в класирането и на четвъртфиналите в турнира за Купата на България. Дотук добре. Даже много добре. Ако през юли бе проведена анкета сред феновете на тима с въпрос: „Къде очаквате да се намира любимият ви отбор през декември?“, то със сигурност щяха да преобладават доста песимистични предсказания за бъдещето. „Сините“ привържениците вече 10 години се умориха да чакат, да слушат едни и същи обещания и оправдания. Сред мнозина от тях дори започна да цари доста притеснителна апатия. А и през лятото те нямаха база, на която да стъпят, за да бъдат големи оптимисти. Пореден нов треньор, поредното текучество на футболисти в двете посоки. За N-ти път селекцията закъсня с изтърканото обяснение: „Няма да бързаме с новите, за да не сбъркаме“. Сега, 6 месеца по-късно, е сигурно, че и този път на „Герена“ сбъркаха. Поне с един футболист – Насиру Мохамед. За него бяха платени пари. При това доста. А самият Петър Хубчев се шокира от избора си след дебюта на Мохамед в Ларнака. Ганаецът с шведски паспорт обаче не е виновен, ако е вярно, че тактиката му куца. Все някой го е гледал и е решил, че става за Левски. Или пък е бил заблуден от други, което също не говори добре. Кьорав карти не играе! Затова губи.
Няма да се задълбочаваме в персонални оценки за останалите нови. Милан Миятович е твърд титуляр. Робърта показа качества, но често бе контузен. Каргас започна шокиращо в контролите и Европа, но после влезе в час. Нормално, също така да бъде и резерва в компанията на Холмар Ейолфсон и Нуно Рейш, които все пак имат доста по-голям опит и визитки. Не е нормално обаче едно – отбор, който да претендира за титлата, да има дупки в състава. А тези в Левски не са от днес или онзи ден.
Още от пролетта се знае, че няма кой да замести Живко Миланов и Иван Горанов. ОК, отдясно „сините“ разполагат и с Ивайло Найденов. Истината обаче е, че момчето се мъчи там, особено в защита, въпреки че се справи, когато бе необходимо. Още по-ненормално бе и безконечното доверие в Мартин Райнов, който стартира есента със серия от слаби мачове. Но си бе там – сред титулярите. Покри го някаква статистика, която феновете трудно приемаха. Хубавото при него е, че в последните мачове се видя някакъв прогрес, но той се дължи предимно на колебливите игри от страна на Хали Тиам.
През тази есен Левски бе облагодетелстван и от програмата, защото в първите 15 кръга имаше 12 мача в София, в които реално беше домакин и повечето фенове по трибуните бяха неговите, включително и в дербито с ЦСКА-София. Това безспорно бе предимство, защото отборът имаше нужда от въздух, особено след крушението срещу АЕК Ларнака. Може да се каже, че в този период, а и през цялата есен, Петър Хубчев изстиска почти максимума от играчите. С ръка на сърцето мнозина трябва да признаят, че едва ли можеше да постигне много повече. В мачовете в София, Левски направи малко грешни стъпки – не победи само Берое и ЦСКА-София. Тези два двубоя обаче бяха много показателни. Срещу Берое, а и във всички мачове, в които загубиха, „сините“ не показаха, че имат класа и манталитет за обрат. Вината за това делят футболисти и треньори. Хубчев трудно се включва в обстановката, когато нещата не се развиват по предварителен план. Той нито веднъж не успя да стигне до верните решения, които да измъкнат Левски и него. Тимът осъществи само един частичен обрат (б.р. срещу Берое, но в Стара Загора, където завърши 1:1). В другите 5 мача, в които противниците вкараха първи, приключиха със загуби. Така стана два пъти в Европа и три пъти в първенството. Отборът бе жалък и безпомощен, както срещу Берое на „Герена“, така и в Пловдив с Ботев. Късметът пък му се усмихна в първия сблъсък с Царско село, в който бе на път да изпусне ценни две точки, но все пак спечели с 2:0 с два късни гола.
Дербито с ЦСКА-София също е един от мачове, за които Левски трябва да съжалява, че не победи. Тук няма как отговорност за това да не носи Хубчев. Все пак до 73-ата минута двубоят се развиваше по негов вкус – 2:0 и пестене на сили с игра в отбрана. „Сините“ имаха доста такива моменти през тази есен, а Хубчев показа, че умее отлично да се справя в тях. Не обаче в този! Някои ще кажат, че той просто стана жертва на малшанс. Каргас сгреши глупаво и позволи на ЦСКА-София да се върне в мача, което даде адреналин на „червените“. Да, но Левски се прибра много назад, след като поведе с 2:0 и пропусна шанса да убие „червените“, които бяха безпомощни и безидейни, с голям резултат, както го е правил в миналото. А това можеше да изстреля „сините“ в друга орбита – най-вече в тази на митовете и легендите. За капак Левски рано-рано щеше да сложи край на всякакви амбиции в Борисовата градина. Хубчев и компания обаче оставиха съперниците си около 50 пъти да центрират в наказателното поле. Нормално бе при това положение да станат и грешки. Хубавото е, че бяха само две и срещата в крайна сметка завърши 2:2. Но е сигурно, че Левски губеше, ако имаше още 5 допълнителни минути. Но в историята няма „ако“.
Като теглим чертата, то Левски може да бъде доволен от постигнатото като резултати. В играта обаче може много да се желае. Тя не е постоянна. „Сините“ са на приливи и отливи. Това отчитат не само легендите на клуба, но и феновете. Особено последните. Те се дразнят на апатията, която показват любимците им в определени периоди от мачовете. Най-вече, когато любимците им започнаха след гол да дърпат ръчната. И на трибуните хората започнаха да се броят поименно. А не е тайна, че феновете на Левски не идват само за резултатите. Най-важна за тях си остава играта и атракцията. Да, победата над Царско село може и да е важна, но с 2:0 у дома, след като си ритал за здраве 45 минути.
Все още не е късно да се вземат мерки и нещата да се подобрят. Задължително е да се намерят качествени крайни защитници, които да са алтернатива на Миланов и Горанов. Крилата Паулиньо и Станислав Иванов също имат нужда от конкуренти. Райнов и Тиам също бяха прекалено спокойни за местата си през есента. Плеймекърите Мазурек и Нашименто не бяха убедителни. Вторият редуваше слаби игри със силни, а Мазурек си остава тотална енигма. Дали могат повече или по-малко – не се знае. В този момент обаче не отговарят на амбициите на Левски. Така излиза, че Левски има нужда поне от четирима нови играчи, ако наистина иска да гони нещо повече от второто място в първенството. Да се направи добра подготовка, а селекцията, дори и пак да е за 0 лева, да приключи навреме.
Няма да е лошо и Петър Хубчев да започне да се интересува от други неща освен отношението на футболистите към тренировъчния процес и мачовете. Да казва дали е доволен от играта на отбора, а не само от желанието и себераздаването. Да, Хубчев успя да направи така, че в повечето мачове отборът да се раздава. Това е добре, а и липсваше доста в предишните години. Не по-малко важно е обаче героят от САЩ’94 да подобри и представянето на момчетата си в мачовете. Защото всеки може да даде всичко от себе си, въпросът е обаче и това, което може да даде, да е достатъчно за отбор като Левски.
Генерално погледнато, Хубчев успя да промени някои неща, други не успя. Радостното за него е, че все още нищо не е загубено. Пролетта ще даде отговори на много въпроси, включително и този: „Способен ли е Петър Хубчев да спре черната серия без трофей?“.
