Легендата на българския футбол Христо Стоичков получи поредно признание. Бившият футболист на ЦСКА и Барселона попадна в престижната класация на сайта 90min.com за 50-те най-велики футболисти за всички времена. Камата бе поставен на 38-ото място.
„Христо Стоичков: Националната икона на България, който стана част от ДНК-то на Барселона.
Това беше кариера, която почти не стъпваше на земята.
На 19 години Христо Стоичков участва в двубой, в който са отстранени шест играча по време на финала за Купата на България, когато носи екипа на ЦСКА. Може да ни се струват драконовски мерките, но му е дадена доживотна забрана да играе футбол. Но това е стандартно решение в тогавашната социалистическа България.
Още като юноша Стоичков показва своя нрав, който в крайна сметка му печели прякора Камата. Забраната да играе футбол е отменена и пет години по-късно той отива в Барселона срещу 2,7 милиона паунда.
От другата страна на Европа, на източното крайбрежие на Испания, Стоичков хвана окото на Йохан Кройф, който искаше да добави още към звездния си тим – да не говорим за някой с подобедн нрав.
Той показа характера си и в Каталуния. Макар и отново след поредното наказание. В първото си Класико срещу Реал Мадрид Стоичков настъпи главният съдия и бе наказан за дълго време.
„Преди да дойде Стоичков, имахме екип от мили хора. Но не можете просто да имате изцяло такава група“, казва Кройф. „Имате нужда от някой като Стоичков, който е агресивен по положителен начин и който може да предаде тази агресивност на останалите играчи“, допълва великия нидерландец.
Забраната му приключва и с 20 гола в 33 мача, Барселона печели Ла Лига. Той също помогна на каталунците да достигнат финала на КНК, но пропуска двубоя, загубен от „блаугранас“ с 1:2 от Манчестър Юнайтед.
Нещата се подобриха за Стоичков и през следващи сезон, когато вкара 21 гола. Барселона спечели Шампионската лига, КНК, Суперкупата на Испания и Суперкупата на УЕФА.
Българинът бе начело на Дрийм тийма на Кройф, който включваше звезди като Михаел Лаудруп, Роналд Куман и Пеп Гуардиола.
По това време не само способността на Стоичков на терена беше жизненоважна на Барселона. И до ден днешен той е много голяма част от ДНК-то на клуба.
Много голове и трофеи, но всичко дойде през 1994 година, когато Стоичков получи статут на легенда.
Това не дойде в Европа. Българинът прекоси Атлантическия океан с националния тим на родината си, която възлагаше надежди на него. На Световното първенство в САЩ през 1994 година, Стоичков се увековечи като най-великия за всички времена в България.
Българите успяха да намерят изход от групата си пред фаворита Аржентина с Диего Марадона, Габриел Батистута и Диего Симеоне.
Стоичков реализира три гола в групите на Гърция и Аржентина, но започна наистина да свети в елиминациите на турнира.
Вкара технично само след шест минути срещу Мексико, а след това България спечели на дузпи и се класира за четвъртфиналите.
Но именно там България разби работата на букмейкърите.
Българите се изправиха срещу Германия, която искаше да защити Световната си титла спечелена четири години по-рано. Бундестима имаше отбор съставен от изключителни имена, но България притежаваше Стоичков.
Лотар Матеус изведе Германия напред в резултата, но Стоичков изравни с великолепен удар от фаул. След това Йордан Лечков завърши започнатото. Приказката на България, която наистина е една от най-красивите на Световните първенства, продължи.
На полуфиналите Италия, вдъхновена от Роберто Баджо се оказа твърде голяма пречка. Сточиков отново вкара, но след това нападателят на „скуадра адзура“ реализира две попадения и прати страната си на финал. След това България загуби мача за третото място от Швеция с 0:4 и останаха четвърти.
Съотборникът на Стоичков в Барселона, Ромарио спечели Световната титла, но 1994 година принадлежеше на България и Стоичков.
Това се видя, когато българинът получи Златната топка. Роберто Баджо и Паоло Малдини завършиха съответно втори и трети в класацията. Дали един от селекцията на Бразилия щеше да спечели това отличие, ако бяха други правилата?
Не. Стоичков стана първият българки играч, спечелил Златната топка и то не само заради представянето си на Световното първенство.
1994 година, принадлежи на Стоичков“, написаха в материала си 90min.com.