-
-
Наставникът на Болоня Синиша Михайлович разказа за всичко, което преживя през последната година – оставането на отбора в Серия „А“, диагнозата за левкемия, излекуването от нея, а сега и изолацията заради пандемията от коронавирус.
„След като това свърши, ще бъде красиво, а това ще стане скоро. Мина само година, а всичко това се случи. Предопределен съм да изживея много животи в един. Престоят ми в Болоня е вълнуващ. Заварих ги с крак и половина в Серия „Б“, а приключихме 10-и в класирането. Правехме планове за сезона, но изведнъж – левкемия, хоспитализация, лечение, тъмнина, сълзи, борба, трансплантация, светлина и завръщане към живота. Футболът обаче така и не ме напусна, дори и от болничното легло. Разбирам, че за тези, които не са свикнали, мерките срещу коронавируса са саможертва, но за мен те са лесни за изпълнение.
Прекарах месеци, заключен в болнична стая, която беше девет квадратни метра. Прикрепен към системи и катетър, не можех да отворя прозорец. Мислите, че е проблем за мен да си стоя вкъщи и да излизам на тераса да изпуша цигара? От месеци нося маска, като не се прегръщам, нито се здрависвам. Не ми се наложи да си изменям навиците. Малко съм антисоциален, така че не ми пречеше да избягвам много контакти. Дори често се шегувам, че искам да продължа да го правя за следващите пет години. Харесва ми, не подценявам нито опасността на коронавируса, който ще изчезне, нито тревогата на тези, които не са привикнали да стоят изолирани вкъщи. Дори жена ми Ариана изглежда като лъв в клетка. Движи се повече от определени играчи на терена. Излиза само за да пазарува. Всеки го преживява различно, не искам да правя сравнения.
Според вас, след като съм преминал през две войни, бомби, застрашаващи дома ти, и вечерни часове дали някога ще бъде проблем за мен да си стоя на дивана вкъщи пред телевизора, да чета книга или да пуша на терасата? След месеци в болницата за мен е привилегия да си стоя вкъщи със семейството. След болестта ми често казвам как всичко за мен са преоткрити ценности и е красиво. Глътка чист въздух, душ със стичаща се вода по лицето ти, панорамата… Сега оценявам всеки един момент от моя живот. Днес към това мога да прибавя и възможността да си стоя вкъщи“, сподели Михайлович.
