Един от най-изтъкнатите родни играчи през последните 30 години и бивш национален селекционер Красимир Балъков даде интервю за „Тема Спорт“. Той е в Германия, като говори каква е обстановката в страната, която е сред най-засегнатите от коронавируса. Балъков коментира и въпроси, свързани българския национален тим.
Г-н Балъков, как сте и къде ви намираме?
– В Германия съм, миналата неделя пътувах и сега си стоя две седмици у дома под карантина. Както в България, така и тук работят само магазините и аптеките. Онзи ден от управлението излязоха с обръщение да сме дисциплинирани, да се спазват правилата, за да няма по-строги мерки. Но заразените в Германия са над 16 000, така че ситуацията е сериозна. Въпросът е, че по-възрастните хора и тези с други оплаквания трябва да внимават, но и ние сме длъжни да им помагаме, както можем. Спортните хора не сме толкова податливи, но пак е опасно. Хубавото е, че живея до гората и правя кросове и разходки. Не е забранено да се излиза, стига да спазваш правилата. Да има разстояние от два-три метра от хората. Така че с това се занимавам основно – спортувам всеки ден. А вкъщи се занимавам с най-различни неща. Преглеждам си работата от предишни години, подготовки, анализирам това, което съм правил. Правя планове за в бъдеще какво евентуално може да се промени. Стремя се да използвам пълноценно времето си. Жалкото е, че не мога да обърна повече внимание на децата си, защото и те са под карантина. Хубавото е поне, че времето е добро. Щеше да е проблем да е минус десет градуса. А сега ме заварвате на терасата, слънцето ме пече и релаксирам.
Каква е обстановката в Германия?
– Навсякъде е едно и също. Както в България, така и в Германия има хора, които се паникьосват много. Други гледат по-трезво и разумно на тази обстановка. Всеки преценява за себе си. Но аз такова нещо не си спомням никога да се е случвало. Говорил съм и с хора, родени веднага след Втората световна война и те също нямат спомен за подобна ситуация. Дано приключи по-бързо, за да не удари тежко икономиката.
А как смятате, че ще се отрази прекъсването на футбола, особено на по-малките клубове у нас? Етър също може би е застрашен?
– За Етър има най-малка заплаха, защото е с малък бюджет. Трябва да видим какви ще са тенденциите, какво ще каже държавата. Всичко се движи от Европейския съюз. В Германия взеха мерки да намалят работния ден наполовина, а 60% от заплатите да се поемат от държавата. Гледам, че и в България се дискутират подобни неща. Това е вариант да излезеш от ситуацията. Но пък никой не може да ти каже колко време ще продължи всичко това и какви ще са щетите. При всички положения няма да е както преди. По отношение на футбола – според мен този сезон ще отиде в миналото. Не съм убеден, че ще може да се играе до лятото. Ще се реши тепърва, но сега е много по-важно да се преборим с болестта, отколкото да се мисли за футбол. Нека да сме разумни хора и да пазим здравето си. Спортът сега е на втора позиция. Да се оправи всичко, а после ще мислим за спорт.
Пандемията доведе и до отлагане на баражите за Европейското, както и на самия шампионат…
– Това може да се окаже добре за нашия национален отбор. Например заради Десподов, който ще може да се възстанови от своята контузия и в крайна сметка да е на наше разположение. Той е много важен футболист за селекцията и един от най-големите ни млади таланти. Така че от гледна точка на това, че част от играчите ще се възстановят от своите травми, отлагането може да е плюс за националния ни тим. Това е и единственото позитивно нещо от коронавируса.
А как гледате на окончателния отказ на Ивелин Попов да се върне в националния отбор? И имаше ли подобни намерения още по време на вашето време като селекционер?
– Аз съм говорил много пъти с него, бяхме се разбрали и той беше голям мъжкар по време на моя престой. Това, което ми каза, се опита да го направи и на терена. Винаги е бил един от най-важните елементи в състава. Той си има своите причини за отказването, трябва да го уважаваме за това, което е дал на националния тим. Големи хора сме, да затворим тази страница и да му благодарим. Не е първият, който се отказва. През 1998-а и аз се отказах, но през 2000-ата отново заиграх за националния. Така че времената се менят и всичко може да се случи.
Какво бихте казали за финал?
– На всички българи им пожелавам да са разумни, да спазват правилата и да са здрави. Трябва да подходим с много търпение към тази ситуация. Ние сме малка държава, с не толкова добра здравна система, затова е важно да спазваме правилата, за да не стане верижна реакция. Тогава капацитетът на болниците трудно ще поеме наплив от заразени. В Германия обясняват, че има 600 000 легла за хора с белодробни болести, но това е доста скромна цифра при 80 милиона души население. А имайте предвид, че това е една от най-добрите здравни системи в Европа. Да видим какво ще се случи. Има идея в Бундеслигата да няма изпадащи, а да влязат 4 отбора и да се увеличи групата. Ще го преборим и това нещо, въпросът е какви ще са последствията…