-
-
Константин Папазов влезе в новините по неприятен повод. Племенникът му Константин даде положителен тест за коронавирус. Младежът се зарази от треньора си в БУБА Баскет – Борис Бракалов. За болестта, семейството, България, спорта и специално за Пловдив. Тити даде интересно и откровено интервю за вестник „Марица“:
– При Тити Папазов сме в неговия втори дом – зала „Универсиада“.
– Май първи дом.
– Добре, поводът е неприятен, но пък е първа пролет и сме длъжни да запазим усмивките. И така, Тити, коронавирусът застигна фамилията ти, твоят племенник Константин даде положителна проба? Как стоят нещата към днешна дата?
– Нещата са по-добре, отколкото звучат при всички случаи. Не питай старило, а патило. След първоначалния шок при новината се успокоихме. Все пак става въпрос за 18-годишен младеж в отлично здраве, тренира баскетбол като при професионалисти. Сериозен е, така че трябва да е на физически отлично ниво, което е важно при лечението. Няма сериозни симптоми. Ако не беше добила известност тази драма с неговия треньор, той най-вероятно нямаше и да разбере, че е носител на вируса. Сега трябва да изчакаме още две седмици, както каза генерал Венцислав Мутафчийски, до пълното възстановяване. Константин реално няма нужда от хоспитализация. Това ни дава спокойствие.
Просто пандемията е завладяла психиката на целия свят. Вероятно, ако не беше 21 век и технологиите не бяха толкова напреднали, нямаше и да разберем много неща. В случая технологията има и отрицателен ефект. От една страна това помага при дисциплината, но води и до психоза. Да не говорим и за тежките икономически последствия. Аз не съм свалял розовите очила, откакто съм се родил, но съм притеснен да бъдещето. Нашата икономика не е тази на САЩ, нито на Испания.
Дано поемем своята отговорност, защото демокрацията я обърнахме на свободия. Два пъти сме били обединени като нация – по време на великото футболно американско лято и сега, с коронавируса. Дано намерим начина!
– Чуваш ли се с Константин, добре ли е като състояние на духа. И същият въпрос за треньора от БУБА Баскет, все пак сте заедно в баскетбола?
– Ако в България има 100 треньора по баскетбол, говоря условно, Борко (б.р. – Борис Бракалов) би попаднал в първите трима по отговорност и коректност. Но липса на информация, работохолизъм – от летището той отива в залата…Сигурно 100 пъти се е проклинал, че го е направил. Не за себе си, а заради децата. Всъщност, това са мъже с прекрасна физика и добро здраве, като изключим коронавируса, всичко с тях ще утихне бързо. На него ще му тежи най-много. Сега Борко е във ВМА и е доста по-добре физически. Не го оправдавам, но към датата на събитието наистина вирусът беше подценяван. Не вярвахме, че някаква зараза в далечен Китай ще дойде до нас.
– А как е Константин?
– Чух го веднага – и него, и цялото семейство. Той има близнак – Лъчезар, който първоначално беше добре. Вчера вдигна температура – 37 градуса! Разделени са, иначе всички са под карантина, спазват указанията. Следят ги и РЗИ, и полиция. Сестра ми Мариела е най-отговорният човек на света. Директор на НГДЕК (Националната гимназия за древни езици и култури със статут на лицей към Софийския университет „Св. Климент Охридски“). Спазва всичко стриктно. Оставам им храна и лекарства в асансьора, те го „викат“, за да няма контакт.
– Тя прави ли си тест?
– Не, само двамата близнаци, защото играят баскетбол при Борис. Единият беше положителен, единият отрицателен. Сестра ми имаше огромно желание да се подложи на тест още неделя сутринта. Но от ВМА изследват само хората със симптоми. Да се надяваме за тези 14 дни да не се проявят! Използвам случая да изкажа възхищението си от генерал Мутафчийски, в онази паметна събота вечер на неговото слово комуникирахме с СМС-и. Впечатлен съм от него, от смразяващата му реч, тя повлия на много българи.
– Тримата в семейството изолирани, не е ли твърде странна ситуация?
– Близнаците са разделени в два апартамента, майката е при болния. Грижи се за него. Не е странна ситуация. Аз съм вярващ човек и имам теория. Светът трябваше да бъде приземен! Годината може би не е случайна като цифри – 2020. Народът беше се побъркал. То България по принцип все е така, но този път не бяхме лидери. Богати държави бяха хванати жестоко неподготвени. Самият факт, че Италия има повече смъртни случаи от Китай – това е катастрофа! Силно се надявам, че от този проблем цялото човечество ще извади и нещо добро!
– Как са синовете ти, успя ли да ги изтеглиш от Италия, където учат и тренират баскетбол?
– Още януари месец пристигнаха у нас, така се случи просто. Добре са. Нямаха контакт с близнаците във въпросните дни, въпреки че са на една възраст и изкарват доста време заедно. Колкото и да съм свободомислещ, спазвам някакви правила, когато става въпрос за здравето.
– Значи стоят послушни у дома?
– Да кажем, излизат доста по-рядко.
– Имат ли доста засегнати съученици, съотборници в Италия?
– Академията е в Рим, а столицата е сравнително слабо засегната. Поне за познатите деца нямаме информация да са с проблеми. Но там наистина е страшно, вчера даже говорих с Георги Глушков, чието семейство е в Италия.
– Какво сподели легендата?
– Сподели, че вероятно високата смъртност се дължи на факта, че Италия е държавата с втора най-висока средна възраст след Япония. Умират хора на по 75-80 години. Естествено, има изключения. Затова казваме – Пази Боже и гледаме да бъдем по-смирени, по-отговорни.
– Няколко думи и за спорта в България, макар да не е първа тема към момента. Как ще продължи според теб?
– Появи се някаква дата 29 март, не знам откъде. Невъзможно е! И за баскетбола, и за останалите спортове. Аз даже имам идея отсега да се отложи с месец новият сезон в баскетбола – да започне от ноември. Не е минал пикът на болестта, в Източна Европа тепърва ще идва. Иначе не е фатално да не завърши сегашното първенство. Аз лично се съмнявам, че въобще ще има европейски турнири. На ако все пак има, при отказа на Рилски спортист става елементарно да се излъчат участниците в тях.
Като цяло българският спорт ще пострада доста. Защо ли? Парите дават предимно хора, които го правят не за печалба. Възвращаемост у нас няма никаква! Дори Кирил Домусчиев, който има голямо сърце и сериозни инвестиции в Лудогорец, е на минимална загуба. Та на тези хора им идва нагоре и ако досега не са се отказвали от някакво его, вече имат отличната причина да спрат парите за спорта. Финансовият удар ще е страхотен! Е, за баскетболния Левски съм спокоен, защото има зад гърба една сериозна международна компания като Лукойл.
Но важно е здравето на нацията, време за друго има. Спортът и културата бяха галеници в комунизма, сега си плащат.
– Няколко думи за Пловдив, оптимист ли си за спорта под тепетата?
– Свързвам спорта в Пловдив с моите приятели Георги Иванов – Гонзо и Сашо Александров – Кривия. Близък съм с Ангел Палийски – човек, който много обича Ботев. И вместо благодарност получава негативни оценки от фенове. Скандално! Много хора в Пловдив знаят колко Ангел Палийски обича града. Малцина обаче знаят колко е помогнал. Колко много е направил с висене пред кабинетите да се случи това със стадионите на Локо и Ботев.
Пожелавам на всички пловдивчани да обичат своите два големи отбора Ботев и Локо! Да превъзмогнат омразата, да бъдат спортни съперници, а в ежедневието никога да не се противопоставят! Не може да се мразят! Ще дам пример със себе си! Със сигурност най-добрият приятел в живота ми е бил Краси Безински (очите му се пълнят със сълзи, като говори за легендата на ЦСКА, който си отиде от рак). Имало е епични битки, когато Левски побеждаваше Барселона, а ЦСКА – Байерн и Ливърпул. И със сигурност хората и от другия отбор са били на стадиона. Спортът е направен, за да се заредиш с енергия след 5 дни работна седмица. А ние сме станали врагове, уреждат срещи по фейсбук да се бият. Спортът и музиката са феномените, които могат да съберат на стадиона най-различни хора, да бъдем заедно.
– Добре казано.
– Иначе да не пропусна аплодисменти за волейболния Марица Пловдив, който за съжаление като нищо ще остане единственият реално професионален тим при жените. Марица успя с постоянство, с добър треньор, с отношение от общината.
И естествено, аз съм безкрайно щастлив, че кмет на Пловдив е бивш баскетболист – Здравко Димитров. В кампанията дадох пример, че Зико беше национал, част от онзи легендарен тим, който през 1982 година стана трети в Европа след загубен полуфинал срещу СССР само с една точка! Аз бях на 15 години, но още помня как Амиорков плака. Бях до отбора заради моя учител Тони Божанков, бог да го прости, който и до ден-днешен е най-значимият мъж в моя живот след татко!
Та знам как Левски и ЦСКА крадяха всичко, а Зико направи невъзможното да остане верен на любимия Пловдив. Съдбата му дава шанс 38 години по-късно да бъде начело на този страхотен град. Аз съм убеден, че е научен на дисциплина в спорта. С дух и мотивация Зико ще успее. Пловдив ще се развива, след 4 години и хората ще бъдат щастливи. Това му пожелах! Ако сега е избран, защото хората му вярват, след 4 години да бъде избран, защото е заслужил. И като човек, израснал в залите, да помага повече на спорта. Колкото и да е трудно точно в този момент!
Премиерът също е спортен човек, не е отказал помощ. В елита на футбола само на Царско село държавата не е давала. Дано държавата да намери допълнително финансиране, без което спортът не може!
– В този смисъл може би това бедствие ще ни научи да не се мразим по стадионите, а на следващия мач да отидем с отворени сърца?
– Първо да се научим да ходим, второ да си плащаме (смее се). И тогава да не мразим! Доста неща са! Но човек е истински, само когато е болен. Казах го за футболния Левски. Тогава осъзнава смисъла на живота, значимите неща, бяга от дребнотемието и суетата. Да сме живи и здрави всички, пък после ще редим с друго съзнание къщата на България.
