-
-
Водещият испански спортен вестник AS се сети за Христо Стоичков, публикувайки някои от крилатите му фрази като футболист на Барселона. Разбира се, любимата му жертва е вечният съперник Реал Мадрид, но не пропускат и неговите конфликти с Ван Гаал.
Христо не оставяше никого безразличен. Нито с топката в крака, нито с думите си. Стоичков вече не обува черните си обувки, за да къса мрежите, но не е загубил форма пред микрофона. Роденият в Пловдив българин твърди, че е заклет барселонист. Престрелките му с Реал започнаха преди 30 години, а техният край никога няма да настъпи.
AS извади някои от крилатите фрази на Христо…
Можех за играя в Реал Мадрид. Техният президент Мендоса ми предложи чек и ми даде три пъти по-голяма заплата от тази, която печелех в Барса. Аз обаче хванах чека и го скъсах. Казах му, че ще играя в Реал само ако Нунес е президент и „Hoy Камп“ се премести в Мадрид.
Не знам дали е презрение, омраза… Аз съм от Барса до смърт. Реал ме погнусява, а за лос бланкос – нито вода.
Психолог ми изглежда глупаво. Един истински футболист трябва да знае как да преодолее всички неприятности.
Господ бе на наша страна, но съдията беше французин (след загубата от Италия на Мондиал 1994).
Реал ме отвращава, никога няма да ме видите с бяла фланелка.
Кристиано го сравняват само с Меси, докато Лео се мери с Марадона, Пеле и Кройф.
Аз, играейки с ветераните ще спечеля повече титли в Испания за 7 години (подигравка към Реал Мадрид).
Аз уважавам Мауриньо, той ми е приятел, но е треньор на Реал и съм длъжен да го мразя.
Не знам дали Барса имаше комплекси. Знам, че аз пристигнах и комплекси вече нямаше. Ден след ден ставахме все по-силни. Точно тогава тръгна пропадането на Реал Мадрид. През 1990-а започнаха да страдат. Нека се мъчат.
Трябваше да се връщам на центъра, за да пипна топка (коментар за разгромната загуба на финала в ШЛ от Милан през 1994-а).
Директорите са грозници. Те са хора, които не разбират от футбол. Не знаят как да направят щастливи играчите, а ние тях ги радваме. Само се показват с нас на снимките, идват на партита. Но никога не успяха да ни благодарят за това.
Никога не съм харесвал Роналдо. Не обичам индивидуалисти. Няма как да похваля индивидуалист, който винаги иска да бъде той, той и само той.
Към Ван Гаал: На 31 години вече никой не може да ми дава акъл как да стрелям към вратата.
Изглежда, че сеньорито (Ван Гаал) не се чувстваше добре, че ще защитавам моята страна (когато заминава да играе за България без разрешението на треньора на Барса).
Единственият, който ме е научил да играя футбол, е Йохан Кройф. Може да сме спорили с него, но с Йохан на терена никога не съм имал проблеми. На 31 години никой няма да ме учи как трябва да шутирам (пак към Ван Гаал).
За испанския национален отбор през 1998-а: Испанците нямат никакъв шанс да станат световни шампиони. Алкорта остана без талия, след като Ромарио го развинти. Канисарес пък ще бъде резерва на Палоп във Валенсия. Испанците се смятаха за най-добрите и презираха съперниците.
Не мога да понасям повече. Ако това продължи, напускам. Когато бием, печели Кройф. Ако паднем, загубил е Стоичков.
Голът е моят екстаз.
Извън терена съм добър.
Хамес Родигес е нормален играч. Трябва му повече характер. Има отличен ляв крак, но в някои мачове, когато го пазят стриктно, започва да се мъчи. Трябва да промени начина си на игра и тренировки, иначе ще свърши като много други.
Източник: Алберто Сиера/ AS
Превод: „Тема спорт“
