-
-
Вчера вратарят на Етър Христо Иванов навърши 38 години и получи подарък, за който всеки човек мечтае – вече е горд баща на втори син, който ще носи хубавото българско име Калоян. Вратарят влезе в историята през есента на 2019 г., когато стана най-възрастният дебютант в националния ни отбор – излезе титуляр срещу Ирландия на 37 г. и 5 месеца. Той даде и интересно интервю пред колегите от Гонг.
– Христо, как се справя един баща с новородено бебе в период на карантина?
– Най-напред искам да благодаря на съпругата ми Владимира, която ми направи най-прекрасния подарък за 38-ата ми годишнина. Преди 10 години пак около рождения ден ме дари с първия ни син Виктор, който се появи на този свят на 22 април. Ще излъжа, ако кажа, че не се притеснявам от тази особена ситуация. Преди няколко часа се прибрахме от болницата и вече сме в пълен състав у дома. Стремим се да спазваме мерките за безопасност с надеждата, че скоро животът пак ще тръгне по нормалния начин. Ще се справим, сигурен съм. Въпреки всичко, аз се чувствам страхотно и пожелавам на всеки да изпита тези вълнения.
– В тази ситуация не може да разчитате и на помощ от страна на бабите.
– Така е, но с жена ми бяхме сами и когато се роди първият ни син. Да не се хваля, но аз доста помагам. А и сега като нямаме тренировки и мачове, мога да го правя по 24 часа в денонощието. Моите отговорности сега са свързани повече с баткото, който е в трети клас. Помагам му с онлайн уроците. Държа най-много на българския език, математиката и историята. Притеснявам се само, че много ще вдигне нивото си в училище и след това не знам какво ще прави без мен (смее се).
– Остава ли ти време за тренировки?
– Разбира се. Всеки ден излизам да бягам, но избягвам парковете, защото там е много скъпо. В Търново се следи стриктно дали се спазват мерките за безопасност. Вкъщи също тренирам, но човек трябва да излиза на въздух – не е здравословно да стоиш затворен в един апартамент.
– Въпреки че отборът е временно разпуснат, обсъждахте ли с ръководството на Етър евентуално намаляване на заплатите?
– Да, но още няма решение. Със сигурност ще има реверанс от футболистите и това е напълно нормално с оглед на ситуацията.
– Кой вариант е най-удачен според теб за завършване на първенството?
– Има доста разнопосочни мнения по този въпрос, а у нас като че ли всеки изхожда от класирането на отбора си. Етър е над опасната черта на изпадане, но аз искам сезонът да се доиграе и то в пълен формат. Така ще е честно според мен за всички. Може да нямаме почивка през лятото, но това не е проблем.
– Вече си на 38 години, до кога смяташ да играеш?
– Имам договор с Етър за още 1 г. и ще го изпълня. Надявам се да продължа и след това. Ще играя, докато се чувствам добре и съм полезен за отбора си. Когато усетя, че не е така – ще се откажа. Колкото и да е странно, сега ми се тренира повече отпреди.
– Може би искаш да подобриш рекорда на Георги Петков, който е на 44 г. и още не се е отказал?
– Не гоня рекорди, искам само да помагам на отбора си. Изпитвам удоволствие от футбола и това е най-важно.
– А мечти имаш ли още?
– Голямата ми мечта е да вдигна трофей. С Монтана бях близо да я постигна, но загубихме финала от ЦСКА. Радвам се, че сбъднах детската си мечта да играя в националния отбор. Човек не трябва да спира да мечтае, защото никога не се знае кога слънцето ще изгрее и на неговата улица.
– Много специалисти твърдят, че ако беше по-висок, щеше да постигнеш много повече. Все пак ръст 176 см за вратар е малко.
– Когато бях млад, много ме беше яд. Мислех си, че ако бях с 5-10 см по-висок, щях да постигна повече. Но с годините се успокоих, преодолях го и сега не съжалявам за нищо. Народът е казал „по дрехите посрещат, по ума изпращат“, а аз бих перифразирал „по ръста посрещат, по качествата изпращат“.
– Ти си един от рекордьорите с приза „играч на мача“ в efbet Лига. Интересно е какво правиш с бутилките шампанско, които получаваш като награда?
– Колекционирам ги. Имам вече 16 бутилки. Обяснимо е – в играта на вратарите винаги се вижда най-хубавото и най-лошото.
– Мислил ли си за треньорска кариера?
– Не правя дългосрочни планове и сегашната ситуация го показва защо. Идва един вирус и обръща всичко на 180 градуса. Със сигурност обаче искам да остана във футбола.
– А би ли могъл да изкарваш пари извън фугтбола?
– Да, и съм го правил. Бях на 22 г., когато заминах за Испания с идеята да играя футбол, но тогава България не беше член на Евросъюза и това се оказа невъзможно за мен. Трябваше да се препитавам и се захванах със строителство. Не бях от най-добрите, но научих занаят, както се казва. Минал съм през какво ли не и сега се чувствам уверен, че мога да се справя във всяка ситуация.
