Старши треньорът на “Марица” Борислав Караматев отдели от времето си, за да отговори на въпроси, които интересуват “жълто-синята” футболна общественост.
В положението, в което сме в момента, как се справяш, как преминава ежедневието ти?
Прекарвам времето си вкъщи със семейството си. Спазваме всички мерки наложени от кризистния щаб в извънредното положение, в което се намираме, като се надявам всичко да премине благополучно, за да може да се върнем отново към нормалния си начин на живот.
Чуха се много варианти за завършване на шампионата. Включително и сливане на този със следващия сезон. Какво е твоето мнение – трябва ли да се доиграе първенството, при какъв формат и кога?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото никой не знае колко време ще продължи извънредното положение, в което се намираме. Най-вероятно това решение ще зависи от продължителността на взетите мерки. Хората, от които зависи това се намират в безпрецедентна ситуация и определено им предстои трудно решение. Точно затова клубовете трябва да се съобразим и да проявим разбиране към ситуацията.
Безвъзвратно загубено ли е всичко, върху което се е работило през зимната подготовка? Не само в „Марица“, а изобщо в клубовете?
Лично за мен – не. Наясно съм, че чисто статистически крайният резултат от този подготвителен период няма да се види. Но все пак през това време ние сме се трудили, а щом сме тренирали значи сме се усъвършенствали и израствали. Щом сме се развивали, значи това време не е било загубено. В крайна сметка класирането няма да те направи по-добър футболист. По-добър футболист ще те направи отдадеността, постоянството, дисциплината, целенасочеността и трудът, който полагаш през цялото време на своето развитие.
При евентуално подновяване на шампионата как ще се действа в „Марица“?
Без значение какъв е крайният вариант за завършване на шампионата нашият клуб ще го приеме и “Марица” ще завърши първенството.
„Марица“ направи изненадващо силен есенен полусезон, пролетният не започна по най-добрия начин. На какво се дължи представянето през есента? Отборът надскочи възможностите си или резултатите са закономерни? И на какво се дължи не толкова добрият старт през пролетта?
Откакто аз съм треньор на отбора с момчетата се опитваме да следваме и налагаме определена философия за нашия начин на игра, който да ни дава идентичност. Идентичност, с която да бъдем разпознаваеми, и която да приляга на клуб като “Марица”. Всяка една тренировка е подчинена на това. Затова мога да кажа, че добрите резултати, които постигнахме през есенния полусезон не са плод на случайност, а се дължат на този целенасочен труд, който положиха всички през цялото това време. Основните причини за колебливия старт на пролетния полусезон са главно в нас. Аз съм ги споделил на момчетата в съблекалнята, но държа това да си остане там.
Как определяш включването на юношите в отбора? Оправдават ли доверието и може ли в бъдеще да се разчита на тях да бъдат титуляри, да измъкват отбора от трудни ситуации, да решават мачове?
За мен този преход към мъжкия футбол е естествен процес и трябва да зависи изцяло от тях. Те трябва да показват нужните качества и дисциплина за да бъдат извикани в представителния отбор. След това да покажат постоянство и целенасоченсот и сами да спечелят мястото си в отбора. Понеже към тях съм най-взискателен и често ги държа под напрежение като ги критикувам, тук ще си позволя да кажа, че съм доволен от старанието и израстването, което показват. С тях много сме говорили за пътя, който трябва да извървят. Ако те извървят този път правилно ще постигнат целите си. Надявам се да са разбрали, че сега е моментът, в който трябва да се трудят и да бъдат целенасочени, защото навреме направените крачки, променят походката за цял живот.
Тази политика за налагане на юноши е прилагана от не особено много клубове. След като се виждат вече първите резултати и представянето на юношите в отбора до тук, считаш ли че това е правилният път за клуб като „Марица“?
Определено. “Марица” е клуб известен с футболистите, които е родила тази школа. Юношите на “Марица” са част от тази идентичност на клуба. Това е традиция, която не трябва да бъде нарушавана, без значение кой е треньор на отбора. Нашата идея е насочена именно към това, да възродим тази школа и тя отново да бъде същата люпилня на таланти, каквато е била във времето.
Не мога да не те попитам и за това, което най-много вълнува маричани в момента. Този сезон така или иначе все някак ще приключи – с или без доиграване. Какво чака „Марица“ след края му? Следващ сезон? Ще се допусне ли клубът да няма мъжки състав само година преди 100 годишния юбилей? Какви са индикациите?
Това е въпрос, на който не мога да отговоря. Каквото и да реши нашият президент, ние с момчетата сме зад него и ще го подкрепим. Той много обстойно обясни каква е ситуацията около клуба. Тук е моментът да изкажа личната си благодарност към него. За тези години прекарани в “Марица” видях промяната, която той направи. Въпреки липсата на подкрепа от общината, той успя да създаде условия, в които ние да имаме възможност да се развиваме и да се радваме на играта, която обичаме. Всеки, който се е занимавал с това знае колко усилия, средства и време са нужни. За периода, в който аз съм треньор няма нещо, което да съм поискал и той да не го е осигурил. Никога не получих „не“ за отговор от него. Благодарение на него много млади момчета от школата получиха поле за изява и сбъднаха своята мечта, в това число и аз.
Ти завърши състезателната си дейност в „Марица“, в последствие бе назначен за треньор на представителния тим. Това ли е клубът, на който отдаде най-голяма част от енергията си? И какво за теб е „Марица“?
Аз съм човек, който приема всяко едно нещо, което прави за моя лична кауза. Не мога да си представя да се занимавам с нещо, без да влагам цялата си енергия. Това няма да бъда аз. Щом съм тук значи ще дам всичко от себе си. Благодарен съм на съдбата, че ме доведе тук и че имам честта да защитавам цветовете на този славен клуб.
Кой е моментът, който никога няма да забравиш, кой е най-щастливият ти момент в „Марица“? И кой е най-тежкият?
Мога да кажа, че имам много щастливи моменти свързани с “Марица”. Не мога да определя най-щастливият от тях. Тук изживях наистина невероятни емоции. Спомени, които ще останат за цял живот. Изпитах двете крайности на играта – това да спечелиш промоция и това да изпаднеш. Най-тежкият момент естествено беше моментът, в който изпаднахме. Това наложи почти всички момчета, които бяха в отбора да продължат своето развитие другаде. Отборът, който беше изграден се разпадна. Останахме една малка групичка хора, които с много усилия и подкрепата на нашия президент успяхме за кратко време да изградим този уникален отбор и колектив, който сме в момента. Щастлив съм, че отново се борим за първите места и радваме хората, които обичат “Марица”. В тази малка група хора влизаш и ти, като администратор на страницата и като привърженик на клуба! И знаеш ли? Точно заради такива хора “Марица” е оцелявала през годините и все още знае рожденната си дата. И каквото и да се случи след края на сезона, докато има дори и малка групичка от хора, които отново да се съберат под комина на захарната фабрика “Марица” ще я има!
Благодаря за думите ти. Хубаво е трудът да бъде оценяван. Няма да те питам дали ти липсва футболът, защото отговорът е ясен. Какво препоръчваш на феновете на „Марица“ и изобщо на обичащите този спорт хора в периода на карантина?
Не бих си позволил да давам препоръки, защото не съм експерт в тази област. Ние със семейството ми спазваме препоръките на кризистния щаб, който е определен и упълномощен да ги дава. Наясно сме, че освен права имаме и задължения. Имаме отговорност към по възрастните хора в нашето общество. Виждам, че хората са изнервени, защото всеки е засегнат по различен начин. Затова се надявам чрез спазването на тези препоръки по – бързо да преодолеем този вирус и всички да се върнем към нормалния си начин на живот.
Много ти благодаря за отделеното време! Желая здраве на теб и семейството и успехи занапред!
Благодаря и аз! Желая на всички здраве и нека се пазят!