-
-
Божидар Искренов е от най-славните рожби на „Левски“.Радостта на народа! Гибона, както е другият прякор на Искренов, отдавна живее в Щатите. Сега негов дом е Вашингтон, където развива частен бизнес. В последната година два пъти той беше ВИП-гост на Христо Стоичков в Чикаго и Торонто при представянето на неговия бестселър „Историята“.
Божидар Искренов разказа пред „Труд“ за обстановката отвъд Океана.
– Здравейте, г-н Искренов! Как е положението в САЩ?
– Видимо има притеснение. И у президента Доналд Тръмп, и у сенаторите, и у нормалните хора. Малцина ходят на работа, а всички ограничават контактите си. Много малко магазини все още работят. Да влезеш в заведение е изключено. Няма да ви изненадам много, защото мерките наподобяват тези в България. Но има и разлики. Хората не си стоят само по къщите. Сега шофирам и докато си говорим, виждам, че улицата не е празна. Карат се велосипеди, други правят джогинг. Хората в Щатите са изпълнителни и ограниченията се спазват. Нe всички ходят обаче с маски. Сигурни сме, че като всяка друга епидемия, и тази ще премине. Най-лошото е, че няма кой да прогнозира кога ще стане. В крайна сметка това все пак е един вирус. Лошото е, че последствията от него ще са много по-тежки. Не мога, а и едва ли някой може да прогнозира какво ще се случи с икономиката. Толкова много хора вече са загубили работата си. А имат кредити, ипотеки, лизинги… Ще бъде тежко. Знаете, че не е само в Щатите така, а светът ще се бори с една истинска икономическа пандемия. Виждам, че хората са изплашени и притеснени. Най-големият бич за обикновения човек днес са страхът и паниката.
– Вие лично чувствате ли се притеснен?
– Не. От какво да се притеснявам? Аз съм с балканска закалка. Знам, че ще мине и замине. Лошото е, че много хора сега се страхуват да излязат на улицата, да отидат до магазина. Паникьосани са, а това е проблем. Какво лошо има да излезем и да подишаме чист въздух? Да, не трябва да се събираме на групи. Но ако си сам в парка, как ще заразиш някого или теб ще те заразят? Човешкият имунитет има огромна мощ срещу вирусите. Но седейки само у дома, го губиш. Страшно е, че и хората нямат информация. Гледаме новини, слушаме за ваксини и лекарства, но ги няма. Някои казват, че след година и половина или две ще са на пазара. Това е много време.
– Живеете във Вашингтон. Какво е положението в столицата в сравнение с другите градове?
– Съвсем нормално е. Даже ме хващате в колата.
– Но Ню Йорк е близо, а там е „окото на злото“.
– Чак близо… Има, няма – 500 километра. Не забравяйте, че Ню Йорк е 30-милионен мегаполис. Във всичките щати заразените общо са под 500 000. Новините са страшна сила, повярвайте ми. Гледаме ги и имаме чувството, че едва ли не Ню Йорк скоро ще остане безлюден. Колко са умрелите там? Колко милиарда е целият свят? Истината е, че страхът ще погребе много, много хора.
– Като американец или като българин мислите в момента?
– Като гледам как американците излизат по улиците и си играят с децата… Ясно е, че едни мислят по-свободно, а други са по-уплашени. Няма значение националността.
– Как върви бизнесът ви? С какво се занимавате сега?
– Не мисля, че е интересно на някого какъв ми е бизнесът. Далече съм от България и не ви вълнува. Напълно честен е! Факт е, че в момента върви слабо. Много бизнеси не действат. Повечето хора работят от дома си и такава е тенденцията. Това се отразява върху услугите. По новините казват, че правителството ще отпусне 2 трилиона долара. Един Господ знае дали ще стигнат, макар на думи да изглеждат много пари. Помощ е. Щатите са голяма държава с много мощ. Но пак ще повторя, че най-страшни са страхът и паниката.
– Как се отразява коронавирусът върху спорта в страната?
– Какъв спорт в днешно време? По телевизията гледам само новини и филми. В интерес на истината ми писна да слушам колко са заразени и колко ще умрат. Това влияе върху психиката на човека.
– Липсва ли ви спортът?
– Аз съм спортист и няма как да не ми липсва. Обичам много хокея на лед. Искам да гледам и европейския футбол, но това ми е много трудно заради бизнеса. Часовата разлика е твърде голяма. Няма как да не обичам да гледам Шампионска лига и Лига Европа, но при мен мачовете започват в 15 часа. Трудно е.
– Американските клубове притесняват ли се от фалити?
– Не съм в тази среда, нямам контакти нито със собственици, нито с футболисти. Сигурно ще имат финансови проблеми. Но в Америка парите за спорт са страшно много. Тук се говори кой колко милиона е дал за борбата с коронавируса, а не дали ще се закрива.
– Два пъти ви видяхме на представянето на биографичната книга на Христо Стоичков. Чувате ли се?
– В интерес на истината в последните седмици не съм го чувал. Подсещате ме да му звънна. Четох, че лекува вируса с ракия, лук, чесън и горещ душ. Ще взема рецептата.
– Следите ли какво става в България?
– Гледам новини, обаждам се по телефона на приятели. Най-често се чувам с майка ми.
– А българският футбол?
– Не ме интересува. Само глупости се случват там.
– Какви глупости?
– Даже не искам да ги коментирам. Новините са, че някой все ще фалира. Карат ме да се връщам към времето, когато аз играех. Държавата беше тотално зад спорта и беше съвсем различно. Много отдавна казах, че без държавна подкрепа сме обречени. Сега само следя, че мнозина идват на моето мнение. Не знам колко време ще говорим още за български спорт, ако нещата не се променят.
– Родният ви „Левски“ също е изправен до стената. И на „Герена“ думата фалит не е чужда.
– Мисля, че „Левски“ ще се оправи. Ще се намерят хора, които да помогнат. Но „Левски“ не бива да бъде ваден от контекста. Футболът е бизнес и трябва да носи пари. Сега собствениците само вадят пари от джоба си – едни имат повече, други – по-малко. Намаляването на заплатите по време на настоящата криза няма да реши проблема. Това ще е месец или два. Въпросът е как да се печели от футбола. Как да се съберат много хора на стадиона и билетите от тях да са истинско перо за клуба.
– Не ви ли се занимава отново с футбол?
– На този етап е изключено. Много неща се случиха и вече не ми е интересно. Противник съм на събитията във футбола ни. Вече станах и на години. Нека младите да се оправят. Нали сега ще избират нов президент на футболния съюз.
– Кой е вашият фаворит?
– Въобще не ме интересува, даже не знам кой е кандидат. Не виждам светлина в тунела и дори станах песимист за бъдещето на българския футбол. Разстоянието от Вашингтон до София е твърде далече. Имам мои грижи.
– Какво бихте казали от далечен Вашингтон на българите?
– Пазете се и бъдете здрави! Не се поддавайте на страх и паника!
