-
-
Качеството на кадрите е основна тема за цялата държава в последните години и футболът не прави изключение. Най-сериозният проблем в момента е, че повечето от тези, които трябва да дават идеи, да търсят решения и да определят насоки, не вдъхват нужното доверие. В годините сме били свидетели на безкрай пропуски дори при изцяло добронамерена външна среда, за да очакваме, че в извънредно положение родните шефове на клубове ще надскочат себе си. Самото желание да се вземат правилни и навременни мерки, с които да се ограничат загубите и да се трасира по-лек път за възстановяване, не е достатъчно. Трябват подготовка, по-голям умствен багаж и опит, който да обезпечава полезното му използване. На езика на технологиите може да обобщим, че на българския футбол в момента му липсват и пространство в хард диска, и оперативна памет (RAM). А спамът за чистене е твърде много.
Малцина са тези, които могат да съчетаят и трите изброени по-горе изисквания. Тези с подготовката и образованието, нямат опита. Умните не са достатъчно решителни, а обиграните са твърде изостанали от модерните виждания и са ограничени да гледат само в собствения си двор, когато си изисква размах. В резултат често се получават излишни търкания и конфликти, които отклоняват процеса от важната посока и заменят сериозните теми с междуличностни кавги. Като тази между шефовете на Славия и Локо (Пд), които до скоро твърдяха, че са приятели и гледаха заедно мачове. Факт е обаче, че те са си подредили клубовете и резултатите им са повече от отлични на фона на ресурса, който изразходват.
Венци Стефанов
и Крушарски
са доказани
прагматици
и точно заради това скоро пак ще са в един отбор. Сегашните им противоречия по темата с доиграването на сезона обаче са добър пример да илюстрираме как в България често се конфронтираме по презумпция, без да се опитваме да вникнем в чуждата гледна точка и да видим, че и в нея има взаимоизгодни послания. Реално, всички важни решения ще се вземат тогава, когато се изясни картината. Когато има конкретна и вярна информация и точни инструкции, а не като настоящите противоречащи си сигнали от УЕФА. Защото от европейската централа се заканиха с изваждане на Белгия от евротурнирите за новия сезон, след като местната федерация прекрати първенството и определи Брюж за шампион, а паралелно пред словенския вестник „Екипа“ Чеферин обяви: „Всяка страна трябва да излъчи шампион. Дори да не се подновят мачовете, трябва да се обявят крайни резултати.“!
Какво излиза? Дори на най-високо ниво не са наясно какво и как ще се случи и няма как да са, когато положението в целия свят се променя толкова динамично. А родните ръководители?! Те явно просто си правят вятър с празни приказки.
Но този вятър раздуха прахоляка, за да се види, че институционализирането на гилдиите със значение за развитието на футболните процеси у нас, е формално. На практика нито клубовете имат своята оперативна Лига, нито играчите – развит и влиятелен синдикат. А обединенията на треньорите и футболните агенти така и не получиха тежестта, която им е необходима, за да са ключов елемент или поне катализатор на протичащите процеси.
Хубавото е, че сега има сериозни предпоставки за един задълбочен анализ на всички структури в България и футболът като огледало на обществените процеси ще може да отрази едно преобразено лице на общност с по-малко лаици, поставени тук и там не според личностни и професионални качества, а с препоръката на роднини, близки и приятели. Трябва да оценим прочистващият ефект, който COVID-19 може да има не само от екологична гледна точка, но и от кадрова. Трусът може да освободи клубовете от непродуктивните елементи на всички нива. А тези с най-много фенове – Левски и ЦСКА-София се нуждаят от най-силно разтърсване. По-специално „сините“, които се докараха дотам да са най-нуждаещите се от помощ дори в условията на пандемия.
Причините да са на ръба на фалита са всевъзможни, а виновните безбройни – бивши и настоящи собственици, директори, треньори и футболисти. Дори феновете, които умеят и да помагат, но са показвали и своята страшна разрушителна сила. Спомняте ли си например как прогониха Мехди Бурабия, за който клубът още не се е издължил на Черно мори и как се разви кариерата на халфа, след като си тръгна.
Смешно е сега
да чакаме
разбиране
от Алар
и Насиру Мохамед и да искаме с готовност да си намалят заплатите или безропотно да приемат ограниченията на извънредната ситуация. Въпросът е какво правят такива измислени герои на „Герена“. И ако идването им вече е в минало време и просто трябва да го приемем, защо не се сложи дебела черта на тяхното бъдеще в Левски. Както и на подобните скъпи и недостатъчно добри футболисти, които са в отбора на Петър Хубчев. Та колко станаха примерите за неуспешна трансферна политика и запълване на дупки и от финансово, и от спортно-техническо естество.
Грандовете, а и всички останали клубове надолу по пирамидата до корените на играта в аматьорския футбол трябва оптимално да се възползват от ситуацията и да преосмислят генерално своите стратегии. Опасният коронавирус дава шанс за тежки реформи, които в случая на Левски са животоспасяващи. В момента те имат своето аргументирано оправдание защо не могат да изплащат ритмично своите задължения и поне от държавата ще срещнат разбиране. Но дори на автопилот този клуб е институция и е крайно време тя да попадне в кадърни ръце, които да я изведат от лабиринта, в който се е загубила. Очевидно е, че притиснати от обстоятелствата на „Герена“ ще спрат да се самозалъгват, че един трофей ще обърне нещата в тяхна полза. Заради подобно мислене се насложи тежката болка от поредицата загубени финали. Прахът в очите, че този или онзи може да направи конкурентен на Лудогорец отбор, само увеличи дистанцията от лидера, а нарастващите дългове стават все по-тежко гюле, което дърпа надолу.
В същото време никой не бива да се заблуждава, че школата може да обезпечи първия отбор с момчета, които да класират тима за евротурнирите. Със сигурност обаче през лятото ще има достатъчно голям избор и на треньори, и на състезатели, и на спортни директори в листата на безработните, които да осъзнаят, че при липсата на солидни спонсори, може
да се печели
само с развиването
на футболисти
И сега има такива като Станислав Иванов, които с много работа могат да станат конкуретни на тези, които привличат окото на солидните чужди клубове. Иначе са безбройни примерите за играчи, които девалвираха след престой на „Герена“ и след това други извличаха позитиви от тях. Включително и доста легионери бяха прибързано заклеймени заради недобронамерено треньорско отношение или сблъсъци на силни фигури от клубната структура. Това трябва да приключи. Вниманието към детайлите трябва да е изострено. По-добре да не се прави никаква селекция, отколкото такава изпълнена с компромиси. При разумна политика, пренебрегваща временно традиционните изисквания на марката, ползотворният резултат ще дойде след 2-3 години. Комплексът от наложителни мерки изисква минимизиране на целите и максимизиране на фенската съпричастност. Последният процес бе започнал в първите месеци на годината, но за да продължи при задаващата се стагнация, условието е тотална дезинфекция и хигиена в процеса на управление. Защото лошият мениджмънт и недоверието са по-опасни и от грозно мутиралите вируси. Успехът е най-ценен и сладък, когато до него се стига през трудности. Така е и най-траен.
