-
-
рендафил Терзийски днес има рожден ден – роден е на 23.04.1944 г. Той е един от най-големите ни лекоатлети, многократен републикански и балкански шампион, национален рекордьор. Титулярната му дисциплина е 200 метра. Кариерата му във футбола започва в “Миньор” (Пк) през 1972 г. От 1974 до 1984 г. работи в “Славия”. После следва престой в португалските “Фарензе” и “Спортинг” до 1995 г, когато отива в “Локомотив” (Сф). Следващите спирки в кариерата му са “Левски”, пак “Локомотив” (Сф), националният отбор, “Локомотив” (Пд), иранският “Саба Батери”, швейцарският “Грасхопърс”, баскетболният национален тим, “Черноморец” и баскетболният “Левски”. От 7 януари 2013 година Трендо е на работа в добрата стара “Славия”. Помагаше в школата „Витоша 13“, сега се занимава с талантите от ДЮШ на „Славия“. Работи там, както той се изразява, с „контузени и с най-перспективните“. Легендарният спец даде интервю за колегите от „Витоша нюз“ и на връх рождения си ден.
– Г-н Терзийски, честит рожден ден! Бъдете жив и здрав!
– Благодаря ви за прекрасните пожелания. Да ви се връща…
– Ситуацията в България, а и в целия свят е извънредна. Какъв е вашият коментар?
– На първо място искам да поздравя за куража, за мъжеството, за доблестта, търпението и рисковете, които поема – медицинския персонал. А всички останали, в това число и аз – трябва да бъдем много дисциплинирани, за да помогне на себе си и на всички около нас. Много ми е неприятно да чувам, че все още има хора, които действат безотговорно. По този начин те пречат на тези, които са на първа линия да си вършат работата, и усложняват техния живот. Не е честно, не е почтенно, не е правилно. Отговорността трябва да е на първо място, за да излезем от тази ситуация и да се върнем към нормален живот.
– В личен план какво си пожелавате?
– В тази пауза, която е доста неприятна, непрекъснато анализирам нещата през които съм минал – успешни, неуспешни – за да извадя най-качественото, което да продължа да прилагам – ако Господ продължи да ми помага – на подрастващото поколение. Което има нужда от педагогически и психологически подход, както и от съвременна методика във футбола. Иска ми се още малко да помогна на това поколение, защото имаме все още талантливи хора в тази страна. Все още се раждат! Но имат нужда от помощ.
– Как сте вие, как се държите в тази ненормална ситуация?
– Говорих днес с Краси Балъков и аз му казах това, което казах на теб. Той ми каза: „Учудвам се, мастер, как тази енергия не те напуска.“ Ами, това ме държи. Имам чувството, че ако всичко мине нормално, ще бъда отново нов,с нови идеи. Интересен и полезен в работата. Това ми помага да ми минава времето по-бързо и приятно.
– Как иначе протича вашият ден?
– Изолирахме се с жената, на къщата в „Симеоново“ сме. Опитвам се – така, всеки ден по нещо – я в градината, я ремонти, кога да окося, кога да полея. Намирам си работа (смее се). После взимам листа и молива и почвам да пиша. Прелиствам, преглеждам някоя и друга литература…Телевизия, книжка…Разговори със съпругата, разговори с внуците…Те и тримата са далеч от мен. Поддържаме връзка със съвременните средства за комуникация. Големият внук Теди (22 г.) е в Италия, тренираше тенис. Той не можа да си дойде, но се чуваме всеки ден. Спазва пълна дисциплина, изпълнява всичко. Брат му Иво (20) се движи с мен и баба му. Също е много дисциплиниран, изпити, уроци онлайн и т.н. Внучката ми Лора е 7-годишна. Тя е при родителите си. Чуваме се често и с нея. Естествено, че ми липсват децата (натъжава се). И от Португалия ми се обадиха приятели, за да ми честитят празника. Съжалявам, че нямаме възможност да се съберем. Като отмине тази гадост, ще измислим нещо. И ти си поканен.
– Ясно е, че понякога е скучно вкъщи да седите непрекъснато затворени. Какви филми предпочитате?
– Гледам филми, които ми доставят удоволствие. Много държа актьорите да са известни, такива, които да ме завладеят. Държа и на обстановката, диалога и сценария. Тя трябва да ме завладее. Избягвам екшъните, там има прекалено много шумотевица. Харесвам българските филми. Не подценявам съвременните, млади звезди, но виж – старите бяха наистина ГОЛЕМИ. С удоволствие гледам по телевизията, най- вече БНТ, като пуснат някоя стара лента. Обичах много Георги Георгиев – Гец, Стефан Данаилов, Кабакчиев, Невенчето Коканова…Бяха ми любимци. Имах удоволствието да познавам и някои от тях. Жалко, че вече ги няма. Те бяха силни с това, че предаваха ИСТИНАТА, бяха ИСТИНСКИ. Обичам чистотата в отношенията. Това нещо ме впечатлява, ангажира и затова уважавам такива хора.
– Стари мачове гледате ли по телевизията?
– Да, поглеждам отвреме-навреме. Особено се развълнувах на лентите от САЩ ’94. Виж какво, Милене, тази малка нация ражда големи таланти. Ние можем само да бъдем щастливи, че сме имали удоволствието да ги гладеме, а някои още по-щастливи, че са работили заедно с тях. Винаги съм защитавам българина и България в чужбина. Това на моменти ми и коствало ядове, но няма значение. Асо щещ в изкуството какви титани сме имали – Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Борис Христов…те са много. Като вземеш в леката атлетика, във футбола…И да стигнем до 1994 г. Тези таланти са родени в майка България (вълнува се). И след това – трябва да отбележим, че те имаха щастието да излязат извън родината си. А навън дисциплината, изискванията са твърде различни. Това помогна също те да станат още по-добри. Затова трябва и сега да правим всичко възможно да вземем положителните неща от европейския футбол – организация, методика, взаимоотношения, и да го прилагаме в нашия. Вярно е, че това изисква повече пари, но и с по-малко средства може да се въведе прилична методика, добра психология и методика, така че тези таланти да растат и да ги виждат навън. Те така ще имат шанс да израстнат като футболисти и утре, това което те са го видяли навън, ще могат да го приложат тук, на българска земя.
– Вие работихте в португалския гранд „Спортинг“ (Лисабон), а по същото време в тамошното първенство се беше оформила цяла „колония“ от български футболисти. Защо сега вече няма интерес към наши играчи в Португалия? Как си го обяснявате?
– (Въздиша) Идва ми да кажа, че май някой е „ритнал котлето“. Но пък и „летвата“ в Португалия се вдигна доста. Виждате докъде стигнаха там, какви футболисти излизат от местни клубове, на какви цени се продават…Изискванията се повишиха, а ние с какво им отговаряме? Дано погледнат отново към нашите таланти. Но няма да е лесно. Темата е дълга.
– Работил сте и с Жозе Моуриньо…
– Какво да ти кажа? Моуриньо си е Моуриньо. В “Спортинг” го доведе един бивш централен нападател – Фернандес се казваше, който го взеха за помощник на великия Боби Робсън. При Фернандес Жозе Моуриньо е работил като кондиционен треньор. Де факто той е бил мой колега, но при нас дойде като преводач. Там той спечели Боби Робсън и после отиде като част от екипа на англичанина и в “Порто”, след това и в “Барселона”. После Моуриньо се върна в “Бенфика”, но не постигна добри резултати. По-късно пое “Порто” и спечели Шампионската лига през 2004 г. – един епохален успех, и от там Роман Абрамович го взе в “Челси”. За мен въобще не е изненада това, което Жозе показа. Това е един много силен характер, човек, който е роден талант. Твори много, но може да твориш много, и в същото време да си ограничен.
– Сещате ли се за любопитна случка със „Специалния“?
– Той е уникална личност, приятен човек. Ще ти разкажа един епизод. Тръгвам аз да напускам “Спортинг”. А преди това отивам с настоящия мениджър на Краси Балъков при президента на клуба в неговата хасиенда – огромно имение в баровския квартал. Слуги, охрана, лукс, едно-друго, знаеш как е. Босът ни вика, явно е усетил нещо, и ми казва: “Професоре (той така се обръщаше към мен), колко години искаш още?” А тряба да ти кажа, че това не се предлага всеки ден. “Колко години искаш договор - една, две, три…” Казах, че ще му отговоря утре. Разбрахме се на следващия ден в 12,00 часа да кацна отново в кабинета му. Не знам как Жозе Моуриньо се озова с мен тогава. Отиваме, сядаме и президентът ме попита какво съм решил. Една сълза ми капна от окото, много ми беше тежко, но му казах, че категорично напускам. Този човек пребледня, стана и отиде някъде.
През това време Моуриньо ми каза следното: “Теди, недей да напускаш сега. Аз искам да взема твоя пост, ако напуснеш в края на сезона. Но ако напуснеш сега, ще дойде един англичанин, аз го знам кой е.” Това беше истината. Жозе ме посъветва да остана. И сега, в този момент, се вълнувам, докато ти разказвам това. Аз мога да ви кажа рецептата му за добър отбор: “Омлет се прави с яйца, а много добър омлет с още по-добри яйца.” Когато бях на работа в Иран, Жозе Моуриньо беше в София начело на “Челси”. Имаха мач срещу “Левски” от Шампионската лига.
Чрез дъщеря ми му пратих една книга “Съкровищата на България”. В нея показваха разни хубавини от родината. Тогава това ни беше контакта, иначе не го притеснявам. Когато и да се видим, нашите взаимоотношения са си взаимоотношения на ниво. Уважаваме се и до днес.
– Ами Боби Робсън?
– Уникален! Един разкошен човек и страхотен специалист. Невероятен психолог, добър тактик и мотиватор. Какво и да кажа, ще бъде малко. Сър Боби заслужава поклон за това, което направи във футбола. Плаках, когато научих вестта за кончината му. Освен това уважаваше и България. Първо той води “Спортинг”, където работи с четирима българи: Балъков, Йорданов, Бончо Генчев и Терзийски. Ние бяхме на първо място в класирането, когато Робсън изненадващо бе уволнен след загубата от “Казино” (Залцбург) в турнира за Купата на УЕФА. От това обаче загубихме ние, защото “Порто” го взеха на секундата. А на края на сезона знаеш ли какво стана? В Лисабон плакаха, защото Робсън ни отне титлата под носа. Стана шампион начело на “Порто”. Лично познавам и Жозе Жезуш, който сега е в бразилския „Фламенго“ и прави чудеса там. Той беше един обикновен треньор, тръгна от „Ещтрела Амадора“, от Втора дивизия. След това отиде в „Бенфика“, оттам – в „Спортинг“, сега покори света с „Фламенго“.
– Не са тайна близките ви отношения с Красимир Балъков. Не си ли тръгна той прекалено рано от националния отбор?
– Краси демонстрира джентълменство към ръководството на БФС. Да, проблеми имаше, както и спънки. Но може би той трябваше да преглътне и да изчака. Но това е негово решение, не искам да взимам отношение. Балъков има изключителни качества. Работих с него в „Грасхопърс“ и в „Черноморец“. Трябва да ти кажа, че е много интересен човек, но се нуждае от силен щаб. Краси създава отлична организация, разбира от материята, но трябва да има щаб – отговорен и смел. За мен лично Балъков избърза с това, че си тръгна от националния отбор. Той е име и авторитет. Пожелавам успех на Гошо Дерменджиев, който също е бил мой състезател. Дано да успее в трудната задача, с която се е заел.
– Вчера друг ваш приятел и мой любимец – Ивайло Йорданов, имаше рожден ден…
– Е, чухме се и с Иво, разбира се. Да е жив и здрав! Направи отлична кариера – тръгна от Горна Оряховица, от Самоков и оттам – в Лисабон. Там го носеха хората на ръце, обожаваха го – капитанска лента, шампион, лидер, какво да говорим…Момче с качества, скромен…
– Работихте доста време и с Димитър Васев…
– Да, за това момче мога много да говоря и то само хубави неща да кажа. Бил съм му треньор в „Локо“ (Сф). Имах късмет през последната година да му помагам във „Витоша 13“. Трябва да ти кажа – изненада ме. Първо: с неговата организация, с неговата отговорност, с неговата отлична психология, с педагогическия подход, който влага в работата си. Впечатлен съм от начина, по който работеше със състезателите си. Той ги спечели. Да не говорим за трнировъчния процес. И какъв парадокс: този човек е извън футбола?! Ето това е един огромен проблем. Защото младият футболист има нужда от качествена работа, от качествен подход, от качествено отношение. Това невероятно момче – Митко Васев, трябва да бъде върнат във футбола. Българският футбол има нужда от Митко Васев! Неговият потенциал и неговите качества трябва да бъдат използвани.
Мога да посоча и друг мой бивш състезател – Ангел Стойков (селекционер на юношеския национален отбор – б.а.). Той също излезе едно много кадърно момче. На такива хора трябва да им се помага.
– На два пъти, както се казва „по тревога“, поехте и мъжкия тим на „Славия“ през последните години…
– Е, да, наложи се моята намеса. Венци Стефанов (президент на „Славия“ – б.р.) по спешност ме привика. Веднъж бях треньор за последните 3 кръга, при Владо Иванов, спечелихме 3 победи. Вторият път – вече Златомир Загорчич беше поел нещата, пак помогнах. Спомняш си каква беше тогава ситуацията. Също спасихме нещата. Но както и да е. Обясних му на Венци, че ми е по-добре с децата да се занимавам, пък съм и на възраст, както се казва (смее се).Винаги бих се отзовал, ако имана нужда от мен. И сега ми е добре, трябва да ти кажа, че в школата на „Славия“ имам доста интересни момчета. За тях тепърва ще се говори. Българският футбол ще разчита на тях.
– Мисля, че политиката, която е предприело ръководството на „Славия“ – с налагане на собствени кадри и без чужденци, е правилна. Вие сте нещо като „бялата лястовица“ на нашия футбол. Какво е вашето мнение?
– Знаеш ли, приятелю, много мога неща да кажа, но…Първо, за „Славия“ не всеки може да говори. Аз уважавам и „Локомотив“, и „Левски“, и ЦСКА, аз съм професионалист. Но „Славия“ е специален клуб, нещо уникално (вълнува се)! Философията там е доста различна. Венци Стефанов е човек, който пасна идеално и пази светинята „Славия“. Той е идеалният ръководител за „Славия“. Обича клуба, знае как да помага, знае как да инвестира, не се „хвърля“ на измислени състезатели, опитва се да я кара по-скромно, но ето, че нещата вървят. А и отлични кадри излизат от ДЮШ. У нас има клубове, които приказват за Шампионски лиги и т.н. Чудя се какви са тези никому ненужни изхвърляния. Това е някакъв блян, химера. И как са тръгнали – с недоказани чужденци. Абе, подай ръка на български момчета, бе, дай им шанс. Ако се вземе легионер, то той трябва да е като класа над нашите кадри. Иначе няма смисъл. Призовавам: „Изберете българското“. Навремето стадионите бяха пълни. Сега какво е? Пустиня! Тук ще цитирам фамозния Гиби Искренов, който припомни: „Без минало няма бъдеще.“. Да не забравяме откъде сме тръгнали.
– Какви съвети бихте дали на футболистите и другите спортисти за подготовка в домашни обстановка и в условията на пандемията от коронавирус?
– Тренировките са преди всичко ментални (смее се). Да, хубаво е да се говори, за да се уплътнява времето. Ситуацията е такава, че не позволява да се излиза в паркове, стадиони. ОК. Който живее в къща, има двор, и може да прави много неща. Който няма – вкъщи, ще прави също упражнения, с които ще поддържа физическата си форма. Какво имам предвид? Пълно е с информация, със схеми на занимания, няма проблем да запази физическото си състояние на ниво 50-60 процента. Вярно е, че ще липсва игровата подготовка, но тя ще липсва за ВСИЧКИ. И нека да не паникьосваме. Първо, нека да сме дисциплинирани, да премине тази гадост, и след като премине треньорите имат интелекта как да подходят и колко време да заделят за подготовка на играчите и да се влезе в нормалния цикъл.
– Колко седмици ще са необходими, за да се направи една що-годе нормална подготовка?
– Веднага ти отговарям от моята позиция.Зависи какво решение ще излезе от УЕФА и ФИФА, кога ще стартира шампионата и т.н. Сложно е и никой не може нищо да прогнозира на този етап.Свързано е с доста условности. Аз например имам варианти няколко. Ако ми дадат 10 дни, ще създам такава организация, че състезателите да влязат в добро състояние на първия мач. Комплекстно говоря. Ако ми оставят повече врем, ще приложа други методи и друг режим на работа. Тоест – ще се съобразя с времето, което ще дадат до рестарта на сезона. Не може да се каж „Тая седмица така, другата – иначе“…Няма такова нещо. Всеки е длъжен максимално бързо да си проведе такава подготовка, че да влезе по-подготвен в тоя цикъл. Много е относително. Няма смисъл сега да се бърбори и да се чуват най-различни приказки. Помниш ли, когато имаше турнир „Интертото“
– Да, разбира се, че помня.
– Така…Ще припомня, че аз съм провеждал уникални подготовки. При това играехме със сериозни отбори – „Малмьо“, „Грасхопърс“, „Хамбургер“ ШФ, да не ти разправям. И то през лятото, в разгара на летния сезон. Нашите юнаци идват от плажа, били са на почивка със семействата си. И ние имаме не повече от 10 дни до първия мач от „Интертото“. В тези дни аз правя правилната подготовка и ние влизаме в добра кондиция в състезателния режим. Обаче, много е важно, с правилно съгласуване на схемата със старши треньора. Така че излишно е сега да се говорят празни приказки. Трябва да се изчака да видим как ще се развие ситуацията, какво решение ще вземат господота от „голямото добрутро“.
– Аз мисля, че в тази ситуация сега ролята на кондиционните треньори е най-важната…
– Е, разбира се, че е така. Но слушай…Тук малко трябва да ударя. У нас някои треньори решиха, че разбират от всичко. Навремето имаше един популярен филм – „Специалист по всичко“. Помниш ли го?
– Да, с незабравимия Апостол Карамитев в главната роля…
– Така, и с Георги Калоянчев. Но, какво имам предвид…В Европа, в големите клубове, работят по 4-5 кондиционни треньори. Един работи за сила, друг отговаря за контузените, трети е до старши треньори и т.н. и т.н. Щабовете вече са по 12 души. РОЛЯТА НА КОНДИЦИОННИЯ ТРЕНЬОР В СЪВРЕМЕННИЯ ФУТБОЛ Е МНОГО ВАЖНА И МНОГО ОТГОВОРНА. Той и старшията трябва да работят в тотален синхрон, за да няма контузени и отборът да е в оптимално физическо състояние през целия сезон. Аз съм щастливец, защото в България работих с треньори като Атанас Пържелов, Христо Младенов, Александър Илиев…Това бяха хора, които можеха и знаеха да работят с кондиционни треньори. А на Запад селектират такива. Ценят ги, а без тях старши треньорът не може да съъществува. Това е!
– В „Славия“ как е положението?
– И децата, и юношите, и първият отбор имат изготвени програми за подготовка в условията на коронавируса. Всичко се следи изрядно.
– Значи привържениците на „Славия“ могат да бъдат спокойни. Техният отбор ще изглежда отлично подготвен след рестарта на сезона?
– Да, разбира се. Отговорно го казвам. Очаквайте приятни изненади от добрата, стара „Славия“. Бъдете живи и здрави, приятели!
