Герой от „Синята приказка“: Над Левски тегне черна прокоба! За Левски или добро, или нищо

- -

Юношата на Левски Милан Коприваров реално постави началото на знаменитата „синя“ приказка в Европа спад като вкара единствения гол за победата над Оксер с 1:0, която прати тима в групите на Купата на УЕФА. Копи, който много рядко говори пред медиите, се съгласи да отговори на въпросите на „Меридиан Мач“. Към днешна дата той е треньор в школата Левски-Раковски. Ето какво каза Коприваров за живота под карантина, емоциите около реванша с Оксер, живота в Австрия и рецептата за решаване на проблемите в Левски.

– Как се справя Милан Коприваров с карантината?
– Като всички отговорни българи – спазваме препоръките с надеждата, че по-бързо ще излезем от тази криза. Имам две малки деца – близначки на 4 години, и много от времето ми минава именно с тях. С близначките е весело и карантината минава по-бързо, футболът ми липсва, разбира се. От 10-годишен съм по стадионите с раницата на гърба. Той е много важна част от мен. Сега и като треньор – турнири, лагери, тренировки, стадионът винаги е бил мой дом. Тези два месеца без футбол реално промениха коренно живота ми.

Треньор си в ДЮШ на Левски-Раковски. Свикна ли вече да си от другата страна на барикадата?
– Много ми харесва да работя с деца. Последните години, когато играех в Австрия, бях и треньор любителски. Имах занимания с дечица по три пъти на седмица. Всичко започна като хоби, просто да минава времето. Да ти кажа честно, мислех, че ще ми е по-трудно да бъде треньор. Правя го с огромна доза любов и мисълта, че трябва да помогна на децата да развият таланта си. От около две години съм в Левски-Раковски, където има всички предпоставки да са развивам като треньор. Шефът на школата Станислав Ангелов много ми помага. Базата се подобрява с всеки изминал ден. Треньор съм на две възрасти -10 и 14-годишни. Има много талантливи деца в отборите ми, но трябва много тичане, фитнес и пак тичане. Старая се да готвя децата, прилагайки наученото от всички треньори в кариерата ми. Наблягам и на неща, които на мен са ми липсвали като юноша. За 7 години в Австрия смятам, че съм придобил и от немския манталитет, което ми помага. Работата ми като треньор не ме натоварва въобще, а ме кара да мисля само позитивно.

– Какъв треньор е Копи – като Мъри Стоилов, Муслин, Воин Войнов?
– Определено съм далеч от тях (смее се). Иначе съм взел по нещо от Муслин, Мъри Стоилов, Бате Чори, Вили Вуцов, Гошо Тодоров, Ангел Станков. Запомнил съм само положителни неща от работата ми с тях. Както казах много ми помага и Станислав Ангелов. С него си говорим само за футбол. В ДЮШ на „Раковски“ изповядваме общо взето философията за футбол на Станимир Стоилов. Имам чувството, че и до ден днешен помня всяка дума, всяка реплика на Бате Мъри. Искам всичко, което правя и правим на „Раковски“, по някакъв начин да се докосва до типичните германски позитивизъм, дисциплина и самоувереност.

– За разлика от повечето ти съотборници от онзи отбор на Мъри ти сякаш предпочиташе да не се набиваш на очи. Не си спомням да си давал голямо интервю като това. Защо така?
– Първо – защото бях много далеч от класата и нивото на онези футболисти, които тогава играеха за Левски. Бях най-малкият и неопитният в отбора. За мен беше изключителна чест и удоволствие да са уча от тях, да играя рамо до рамо с тях. Още повече аз не съм легенда на Левски, за да правя някакви чести коментари за случващото се на „Герена“.

– Именно от твоя гол във вратата на Оксер стартира европриказката през 2005 г. Какво си спомняш от онзи момент?
– Реално този гол във вратата на Оксер е нещото, с което абсолютно всички привърженици ме свързват. Най-хубавото и радостното нещо беше, че този гол не се оказа единствен през онзи сезон. После много други от отбора вкараха в Европа, беше уникално. Иначе помня всичко от онзи мач с Оксер. Запечатало се е в съзнанието ми и няма изтриване… Спомням си, че преди реванша с Оксер на „Герена“ беше ад. Истински ад. Ние не бяхме в добра форма, имаше огромно напрежение в отбора. Контузии на основни футболисти. Аз лично бях много разколебан. ЦСКА беше влязъл в групите на Купата на УЕфА преди няколко часа, а малко хора очакваха, че ще постигнем чиста по беда. Това важеше и за феновете, и за нас футболистите. Имаше 25000 човека по три буните, а атмосферата на „Герена“ беше тягостна, не бях виждал подобно нещо. Благодаря на Мъри, че ми даде шанс да играя в онзи двубой. Аз вкарах, а после Гошо Петков направи перфектен мач. Същото важи и за защитниците пред него. Най-великият момент дойде след последния съдийски сигнал, когато 25 000 „сини“ привърженици, които дойдоха на стадиона със свити сърца, изригнаха от радост.

Предполагам това е най-незабравимият момент в кариерата ти?
– Ооо, със сигурност. Имам и още един подобен момент, когато бях на 18 години. Тогава от „Герена“ ме бяха пратили в Родопа (Смолян). Играхме с Левски, а „сините“ очевидно бяха подценили мача. Победихме с 2:1, а аз вкарах гол. Навярно именно заради този мач после получих шанс в първия отбор на Левски. И не само аз – Тони Вергилов, Боги Дяков, Коцето Башов, също бяха привикани обратно на „Герена“, след като показахме, че имаме качества именно в битка срещу родния ни отбор.

– Как ще коментираш настоящата ситуация в Левски?
– Въпрос, който предпочитам да избягвам. Още нямам нужните знания, за да давам съвети на треньорите и ръководителите на „Герена“. Още повече – за Левски или добро, или – нищо. Ще кажа само, че съм сигурен, че над Левски тегне черна прокоба и заради нея нямаме вече повече от 10 години „сините“ нямат титла или Купа! Надявам се тя да падне скоро, а това най-лесно ще стане, ако на „Горена“ започнат повече да залагат на млади момчета, продукт на школата. Между 2005 и 2008 г. се видя ясно, че така има успехи. Не знам защо после спряха да налагат юноши в първия отбор. Това реално е голямото ми желание за Левски. Много ми се иска талантите от ДЮШ де получават шанс, но истински, а не да ги пуснат за 2-3 мача и да кажат, че не стават.

– Какво те накара да завършиш кариерата си в Австрия, където игра за няколко отбора от ниските дивизии?
Между 2008 и 2010 бях в Славия, където постоянно страдах от контузии. Направиха ми три операции. Много ми беше трудно. Бях зле и физически, и психически. Мислех да се отказвам от футбола. Тогава Воин Войнов ме свърза с мениджъра Киш Радоев, който ми предложи да играя в Австрия. Така малко случайно и на шега изкарах 7 години там. Имах нужда точно от това – спокойствие и местния начин на живот, при който няма нищо на всяка цена. Там трагедии не са правят за нищо. Животът ми беше много спокоен, дори скучен. Именно заради това се прибрах в България. Иначе в Австрия играх за отборите на ФК Вело, АТСВ Щадл-Пауро и СК Марчтренк.

– Докато играеше в Австрия, в България беше разпространено видео, в което биеш дузпа, но подаваш на съотборник вместо да стреляш, а вратарят улавя топката…
– Разбрах, че е паднало голям смях. Това беше в един мач за Купата на Австрия. Резултатът тогава беше 4:0 за нас и реално нямаше никакъв риск за обрат, а срещата завърши 9:0. В предния кръг бях изпробвал тази дузпа в мач за първенство и стана. Вратарят обаче явно беше разбрал и ни залови. Знам само, че след известно време и
Лео Меси би дузпа като Коприваров (смее се).

– Поддържаш ли връзка с някой от бившите ти съотборници в Левски.
– С Гошо Петков много често се чуваме и виждаме. С Топчо (б.р. – Елин Топузаков) също. Бат Геле ни вика често да играем за ветераните. Там се виждам със Захари Сираков, Ицо Йовов и Дани Боримиров.

– На „Герена“ беше най-близък с Гошо Петков. Сърдиш ли му се за онзи прословут „шампионски“ мач със Славия през 2013 г., в който Левски изпусна титлата, след като той направи фантастичен мач?
– Сърдих му се като левскар, но реално не може да виним Петков за онзи мач. Бях сигурен, че ако Гошо пази, що бъде много трудно на Левски. Ще ти кажа преди мача какво ми каза Петков: „Ако пусна лесен гол, ще ме обявят за продажник, а ако блесна – „сините“ фенове ще ме намразят“. Оказа се напълно прав. В онзи мач „синята“ агитка направи стратегическа грешка. Петков беше освиркван от първата минута, а той е от онези хора, които колкото повече ги обиждаш, по-силно играят. Ето и финала за Купата на България със Славия през 2018 г. Левски и три дни да играеше нямаше да вкара на Петков.