Миодраг Митрович пристигна в Черно море миналото лято. Той е със сръбски корени, но е гражданин на Швейцария, където е роден и където живее със семейството си. Вратарят постепенно се наложи като титуляр, измествайки младия талант Иван Дюлгеров и се наложи като №1 при „моряците“. „Меридиан Мач“ говори с него по време на пандемията, а той призна, че е под карантина, тъй като е пътувал до Швейцария.
– Миодраг, как изживяваш този труден за всички период на изолация?
– Благодаря за вниманието. Добре се чувствам. В момента не излизам от вкъщи, защото съм в карантина. Тренирам по два пъти на ден и така времето ми минава по-бързо.
– Защо си в карантина?
– Успях да се върна за няколко дни при семейството ми в Швейцария. Да ги видя, да прекарам известно време в тяхната компания. Прибрах се във Варна и сега не трябва да излизам.
– Добре ли са близките ти?
– Да, благодаря на Бога. Всички се справят нормално със ситуацията. Сестра ми е медицинска сестра в педиатрията. В началото на пандемията много се страхувах за нея, защото работи на първа линия. Говорих много с нея, но тя ме успокои. Разумна е, много съвестна и е взела всички мерки за безопасност.
– Как минава един ден на Миодраг Митрович сега?
– О, нищо особено не ми се случва. Ставам рано, веднага си правя закуска. След това тренирам, после обядвам, почивам, а след обяд правя нова тренировка. Вечерта ми е запазена за филми, сериали. Може би като при повечето хора.
– Кой е любимият ти сериал?
– Едва ли ще ви изненадам. Като много друг хора съм под влиянието на „Хартиената къща“ (б. a. La casa de papel е испански хитов сериал). Много е оригинален, неочакван. Гледам също „Черният списък“. Добър е и той.
– Коя е последната книга, която прочете?
Последната ми книга е „Печелившият манталитет“ на Джордж Мъмфорд. Той е спортен психолог. Книгата е много добра. Точно преди това бях прочел автобиографията на ЛеБрон Джеймс.
– Каза, че тренираш два пъти на ден вкъщи. Как успяваш?
– За щастие имам един приятел в Швейцария, който е кондиционен треньор. Той ми изпраща и допълнителни упражнения, които са направени за мен. Така успявам да поддържам добра форма дори между 4 стени.
– Ти си роден и живееш в Швейцария, но си от сръбски произход. Защо родителите се преместиха?
– Да, те са го направили много отдавна. В среда на 80-те години са заминали на работа в Швейцария. След това са се върнали за кратко, а от 1990 година живеят постоянно в Швейцария. Аз имам по-големи сестра и брат, които са родени в Босна, тъй като ние сме оттам. Аз обаче съм роден в Белинцона. Семейството ми е направило свой избор и заради несигурната обстановка в бивша Югославия и конфликтите.
– Някой от сестра ти и брат ти занимава ли се със спорт?
– Не, аз съм единственият спортист в цялото семейство. Аз съм влюбен във футбола от малък.
– Кога започна да тренираш?
– Бях малък. Майка ми ни записа с брат ми, защото държеше да тренираме, да сме здрави и атлетични. После брат ми се отказа, а аз продължих и превърнах футбола в моя професия засега.
– Винаги ли си бил вратар?
– Да, от малък съм вратар. Е, при най-малките съм играл и като нападател. Даже често вкарвах голове. (Смее се). Но бързо застанах на вратата и не съм мърдал от там.
– Смяташ ли, че играеш добре с крака, което е много важно за съвременните вратари?
Да, много се старая постоянно да се подобрявам. Изключително важно е за вратарите да са добри с краката. Моите идоли са Едерсон от Манчестър Сити и Tap Щеген от
Барселона. Неслучайно и двамата играят перфектно с крака. Смятам, че в момента са най-добрите в света.
– Как се осъществи трансферът ти в Черно море?
– Лесно стана. Аз бях свободен футболист, без договор. Чрез мениджъри се свързаха с мен от Черно море. Имаха нужда от вратар. Така се присъединих към отбора на подготвителния лагер в Банско. Харесаха ме и ми предложиха договор. Аз съм много доволен от отбора. Треньорът Илиан Илиев работи много добре с нас. Постоянно прави усилия и опити да подобри представянето ни. Усещам, че има доверие в мен, което е много важно.
– Харесва ли ти Варна?
– Да, градът е много хубав, всичко е наред. Сега не мога да ходя на плаж, въпреки че живея близо до морето. В карантина съм обаче, а и правителството още не е разхлабило мерките. Но плажът е едно от любимите ми места, там си изчиствам главата.
– Кой е най-добрият мач, който си изигра с фланелката на Черно море?
– Определено мачът с Лудогорец като гост. Играхме много добре като отбор, всички. Срещнахме се срещу много силен съперник. Поведохме, те ни изравниха в края и завършихме наравно. Представянето на Черно море беше много силно наистина. Бяхме доволни след края на мача, защото знаехме, че сме си свършили перфектно работата.
– Как виждаш бъдещето си? Ще останеш ли в Черно море и следващия сезон?
– Сега всичко е несигурно и едва ли е време за прогнози. Аз имам договор с Черно море до лятото на следващата 2021 година. Засега не мисля за нищо друго. Ако получа оферта, мога и да помисля, но се чувствам добре в Черно море.
– С един от бившите ти отбори – Университатя Крайова, си спечелил Купата на Румъния. Мислиш ли, че е възможно да спечелиш трофей и с Черно море?
– Разбира се. Отборът ни е силен, имам отлични съотборници, страхотен треньор. Ясно е, че този сезон няма да спечелим, защото изпуснахме доста точки. За Купата пък отпаднахме от Левски. Но аз знам, че неотдавна Черно море е печелил Купата на България. Не виждам защо да не я спечелим следващия сезон отново.
– На какъв език си говориш с треньора Илиан Илиев?
– Трябва да отбележа, че Илиев говори малко сръбски, което много ми помага. Особено ми беше полезно в началото. Аз го разбирам и когато говори български.
– Имаш ли проблеми със защитниците пред теб, тъй като комуникацията между вас е много важна?
– Разбираме се добре, няма проблеми. Трябва да призная, че в началото ми беше малко трудно да викам на английски и български, но вече всичко е наред. Сега се разбираме перфекатно.