-
-
В условията на пандемия от коронавирус, когато спортът е спрял, младите играчи не спират да мечтаят. Един от талантливите български футболисти – Мартин Смоленски, сподели пред Viasport какви са неговите мечти, как тренира в извънредно положение и как при него се случва преходът от юношески към професионален футбол. Юношата на ЦСКА-София, набор 2003, беше преотстъпен в Литекс в началото на пролетния полусезон. Преди няколко дни се появи информация, че ще се завърне на „Българска армия“.
– Появи се информация, че ще се завърнеш в ЦСКА. Можеш ли да я потвърдиш?
– Абсолютно нищо не знам. Никой не ми е казал нищо.
– Как се справяш с изолацията? Къде те намирам?
– В момента съм си в София. От Литекс ни изпращат програми, които да следваме. Също така се подготвям индивидуално. Измислям много креативни начини да се подготвям и се чувствам много добре.
– Какво не достигна на националния отбор (2003) на квалификациите през есента (б.а. България U17 записа две загуби, от Норвегия и Австрия, и една победа срещу Малта и не се класира за елитен кръг, Смоленски вкара три гола).
– Беше абсолютно разочарование за всички. Малшанс. Нямахме късмет. Аз вкарах два гола срещу Малта (4:0) и един срещу Норвегия (1:2). Този гол, който допуснахме срещу Норвегия в последната секунда, ни изхвърли от борбата за елитен кръг.
– Какви са впечатленията ти от контролите с Гърция? Вече имате нов селекционер Ангел Стойков. (През февруари България (2003) игра два мача, 0:1, 1:1)
– Предполагам, че в този лагер треньорът искаше да види всички момчета. Даде шанс на всички. За жалост, загубихме първия мач. Направихме хикс във втория. Мисля, че не беше най-добрият ми лагер. Мога да покажа много повече. Отборът ни е добър и можем да се борим за класиране на европейско.
– ЦСКА U19 е на първо място в Елитната U19. Ти също имаш заслуга за това. Очаква се първенството да се доиграе на турнирен принцип. Как би коментирал това решение на БФС?
– В U19 сезонът беше много добър за ЦСКА. Аз бях голмайстор на отбора преди да замина за Ловеч. Няма да е честно спрямо набора да се доиграе така сезонът, но всички обичаме футбола и всички обичаме да играем. Момчетата могат да докажат, че заслужават първото място, дори в този вариант като турнир. Редно е да се направи, трябва да се играе.
– Какво ти липсва най-много?
– Мачовете. Нямам търпение да се поднови първенството и отново да играем.
– Разкажи повече за креативните начини на подготовка. Как поддържаш форма?
Малко е трудно за всички в тези времена. Трябва да се спазват правила и да стоим вкъщи. Измислям си начини, по които да се подготвям и дори се чувствам по-мотивиран. Не само че поддържам форма, а мисля, че дори напредвам.
– Беше преотстъпен в Литекс точно преди началото на извънредното положение. Успя да ли да се адаптираш в отбора?
– Още в първия ден, когато отидох в Ловеч, бях включен в групата за мача със Септември (1:0). В последната минута щях да вляза да дебютирам, дори без тренировка. Следващата седмица тренирах с отбора. На 7 март, един ден преди да навърша 17 години, дебютирах във Втора лига за Литекс. Бях титуляр срещу Пирин (Благоевград), (0:0), и записах около 60 минути. Според мен се представих добре като за първи мач.
– Какво беше усещането?
– В момента, в който съдията даде първия съдийски сигнал, всякакво притеснение изчезна. Играх си моя футбол.
– Преди това доста време попадаше в тренировките и в групата на първия отбор на ЦСКА, дебютира миналия март срещу Етър (3:1). Какви бяха емоциите в теб по време и след срещата?
– Това не може да се опише с думи. Беше много запомнящ се момент за мен. Радвам се, че успях да дебютирам за ЦСКА. След това записах още два мача, макар че бяха само няколко минутки и не успях да покажа на какво съм способен.
– Помниш ли как премина първата ти тренировка с мъжете, ти беше само на 15?
– Беше вълнуващо. Всички подходиха с разбиране към моето притеснение. Помогнаха ми да се отпусна, да тренирам нормално и пълноценно.
– Кой ти помагаше най-много в ЦСКА?
– Всички момчета, и българите, и чужденците, няма деление между играчите. Всички са приятели. Треньорите също.
– От кога си в ЦСКА?
– От момента, в който се създаде отбора на набор 2003. Бях току-що навършил 7 години. От самото начало на този тим. Минал съм през абсолютно всички етапи. Бях капитан на моя набор 7-8 години, преди да ме качат при по-големите и после при мъжете.
– В този набор преминаха много треньори.
– Тогава доста треньори се смениха. Помня всички. Опитал съм се да научавам нови неща от всеки от тях.
– На какви постове си играл? Май навсякъде в предни позиции.
– Офанзивен футболист съм. В предни позиции, общо взето, навсякъде мога да играя. Не се притеснявам да играя на крилото, нападател, понякога и зад нападателя.
– Имало ли е случаи, когато е трябвало да бъдеш на по-различна позиция?
– Трудно ми е да си спомня. Помня един мач срещу Славия, който беше много важен за нас. Играехме във футбол 7. Нашият халф не можеше да играе. Нагърбих се да играя в центъра и се представих много добре. Победихме с 4:0 и вкарах гол.
– Защо ЦСКА?
– Това е отборът на сърцето ми. Има една подробност, която мога да споделя. Пъпът ми е хвърлен на „Армията“ зад вратата на сектор Г. Роден съм цесекар. Моят дядо го е направил. Той е страхотен лекоатлет и много велик български спринтьор – Любомир Запрянов се казва. Тогава, доколкото знам, са сменяли тревата на „Армията“ и той е имал тренировка по лека атлетика на пистата и е оставил пъпа на стадиона. Спомням си, че имаше трудни времена в ЦСКА, но аз не съм спирал да обичам и подкрепям отбора.
– Кое ти е най-трудно при мъжете?
– В момента съм супер амбициран, много трудолюбив. Трябва да натрупам опит и колкото се може по-скоро да покажа на какво съм способен на „Армията“.
– Кое е най-важното за един нападател?
– Не мога да опиша с една дума. За мен най-важно е да съм трудолюбив, постоянен и амбициран.
– На кои играчи се възхищаваш?
– Моят модел на подражание е Кристиано Роналдо.
– Имаш ли любими отбори, освен ЦСКА?
– Привърженик съм на Арсенал.
– Кой ти е най-яркият спомен в ЦСКА, като дете, или на пистата?
– Имало е доста инфарктни мачове. Помня един мач срещу Левски, който е специален за мен. Играхме футбол 11. Аз бях контузен, но имах невероятно желание да играя и още в 15-ата минута влязох като смяна при 0:0. Вкарах за 1:0, след това те ни обърнаха до 1:2. Стана 2:2, 3:2 за тях. В последната минута на мача вкарах за 4:3 и победихме. Иначе като фен може би една победа срещу Лудогорец, когато гонех топките.
– За какво мечтаеш и в кое първенство искаш да играеш?
– Аз съм много амбициран. Имам и много големи мечти. Моята мечта е най-голямата, която един футболист може да си постави. Може да звучи смешно, но искам да спечеля Златната топка. А първенството – да е сред топ 5 в Европа.
– Единственият българин, носител на Златната топка, Христо Стоичков, казва, че младите играчи трябва да си поставят високи цели.
– Абсолютно съм съгласен.
