-
-
Имам познати, които може да не ми проговорят за това, но трябва да призная, че уж най-страшният сценарий пред Левски в момента ми изглежда много по-приемлив от агонията, която един нов път на спасение би донесъл. Все повече вярвам, че фалитът не е мръсна дума, а част от „синята“ Via Dolorosa. Левскарите отдавна крачат по него и носят след себе си бремето на изпитания от всякакъв характер. Тяхното редуване с незабравими триумфи създава уникалния емоционален коктейл, който предразполага към толкова силната зависимост, която поетично описваме като „синя магия“.
На няколко пъти в последните 10 години ни се струваше, че сме стигнали Голготата, но уви… За тези, за които Левски е повече от религия, Пътят на болката очевидно ще продължи. Точно те не трябва да допускат пошлия цирк и политизирането на ситуацията във футболния клуб да изпълнят целта на кукловодите и да се всее ново разединение в редиците. Сега споровете за бъдещето трябва да са само градивни. Защото, колкото и да ни се струва, че не е останало нищо за разрушаване, не е така. Непреходните връзки, които карат бащата да води сина си на стадиона, дядото – внучето… не бива да се късат. От тях трябва да се изплете здраво въже, което да изтегли любимия отбор от тинята.
Всеки трябва да избере своя вариант, да го обяви на глас и да го аргументира, доколкото може… И този, който събере най-много последователи, ще поведе. Естествено, паралелно всеки може да помага, според възможностите си, за да се ограничат загубите.
„Сините“ фенове трябва да покорят своята Шипка! Ако би бегали, да мрем по-добре
Фалитът също може да е спасение, макар че не очаквам той да се случи. Трябва обаче да се внимава точно как ще бъде заобиколен, защото това може оплете Левски в ново кълбо от зависимости. Не трябва да се стига до нов момент, в който някой ще се опитва да използва армията от привърженици за лични нечистоплътни цели.
Прагматичният избор е да се следва моделът на Глазгоу Рейнджърс с необходимата адаптация към родната реалност, включително на законодателно ниво. На никой истински левскар не бива да му е мъчно, че временно би се разделил с компанията на т. нар. футболен елит. В момента той е изпразнен от съдържанието, което имаше преди 30 – 40 години. Нещо повече, мнозина ще усетят колко е болезнено да останат без Левски.
Тези, които позволиха да се трупат дълговете, са по-виновни и от тези, които теглеха кредитите. Лошото управление на целия ни футбол си остава най-големият проблем, защото отдавна повсеместно се харчи повече, отколкото може. И резултатът е налице – ужасни и празни стадиони, недостатъчно бази, слаби треньори, корупция и комисионерство, демотивирани таланти…
Левски е призван да дава пример и очевидно сега е моментът да промени цялостния модел на управление в клубния ни футбол. Това обаче няма как да стане с безкрайни кампании за набиране на средства, с които да се покриват заложени от други, нереално високи разходи. Точно за това при обявяване на несъстоятелност и започване от най-ниското ниво ще бъде много по-лесно да се привлекат стратегически инвеститори и спонсори, а пъпните трибуни ежеседмично ще доближават клуба до онази заветна точка, от която пътят ще е само нагоре. Тогава генерираната енергия ще изправи на крака титана и триумфите ще са по-сладки от всякога. Защото ще са на тези, които не просто носят Левски в сърцата си, а самите те са сърцето на най-любимия български футболен клуб.
Рейнджърс показа как може да се върнеш на мястото си, без да се прекръстваш и да фалшифицираш историята си. Без да търсиш припознаване. Левски може да го направи още по-добре и има експерти, които да му помогнат. А по пътя напред ще се спаси не само идеалът, но и ще се изкупят старите грехове и ще паднат всички прокоби от свои и чужди. Това трябва да е честен път на чисти хора. Други не бива да крачат сред тях!
