-
-
Пламен Илиев получи много тежка контузия на 17 април – Разпети петък. Тогава вратарят скъса ахилес, докато се подготвяше индивидуално по време на карантината. Така за него сезонът свърши преждевременно. Сега той минава през ежедневна рехабилитация и се надява скоро отново да е на терена. Илиев, който изкара цели 4 години на „Герена“ и дори бе капитан на Левски, е идеален събеседник преди днешното дерби между „сините“ и Лудогорец. Ето какво каза вратарят в интервю за „Меридиан Мач.
– Пламене, как се чувстваш месец и половина след тежката контузия, която получи?
– Чувствам се нормално. В понеделник махнах патериците и сложих маратонките, както се казва. Сега самото ми ахилесово сухожилие трябва да придобие еластичност.
– Докторите дават ли прогноза кога ще можеш да се върнеш на терена?
– За всеки футболист при подобна контузия времето за завръщане на терена е индивидуално. Но мисля, че 5-6 месеца няма да видите (смее се).
– Как точно се контузи? Навсякъде заглавието бе: „Пламен Илиев се контузи вкъщи“…
– Не е вкъщи точно. Всеки имаше изготвена програма. Аз правех бегово упражнение и именно тогава скъсах самото сухожилие.
– Как смяташ – щеше ли да получиш тази контузия, ако всичко беше нормално и ти можеше да тренираш заедно с отбора на терен?
– Не знам дали щеше да се случи така. Имахме един период от време, в който не тренирахме изобщо. След това започнахме да се готвим по индивидуална програма и чак тогава се стигна до тази контузия.
– Как се почувства в онзи момент – точно преди Великден, без футбол, по време на карантина?
– На Разпети петък получих тази тежка травма. Чу се сериозно изпукване. Почти бях убеден, че съм го скъсал. Обадих се на доктора. Той веднага дойде и за 20 секунди установи, че съм скъсал ахилеса си.
– Кой те закара в София за операцията?
– Владо Стоянов. Все пак съм с две деца, не исках жена ми да събира багажи, да подготвя спешно пътуването. Звъннах на Владо, защото сме доста близки. Той ме взе и закара в София.
– Какво си говорехте по пътя. Все пак и той имаше огромни проблеми с тежка контузия?
– Говорихме си за други неща. Гледаме да не обръщаме внимание на контузията. Хубавото е, че Владо се върна на терена. Радостното е, че преминах през тежкото. Нямах инфекции, както за съжаление се случи при него.
– Имал ли си други тежки контузии в кариерата си?
– Чак толкова тежка – не. Продължително време не съм отсъствал от терена.
– Да се върнем на настоящето. Какво очакваш дербито между Левски i Лудогорец, което е днес от 21:00 часа?
– Радостното е, че това дерби ще се играе пред публика. Преди пандемията гостувахме на Интер на „Сан Снро“ и нямаше публика. Беше доста неприятно. За футболистите е доста тежко – губи се мотивацията. Според мен на „Герена“ ще се получи интересен двубой. Всички са жадни за футбол. Ако победим Левски, до голяма степен ще обезсмислим мачовете до края и ще направим решителна крачка към титлата.
– До момента бил ли си в отбор, където имаш толкова силна конкуренция – Владо Стоянов и Ренан дос Сантос?
– Досега такава конкуренция не съм имал никъде. Добре е и за тримата. Аз съм на мнение, че който е в най-добра форма, той трябва да играе. Треньорите преценяват.
– Вече година и половина си в Разград. Свикна ли с Лудогорец?
– Чувствам се съвсем нормално. Приеха ме доста добре. Адаптацията ми премина бързо. Всичко е нормално, на жена ми й харесва, голямото ми дете ходи на градина.
– Това, че знаеш румънски помага ли ти, предвид това, че в Лудогорец винаги е имало румънци?
– Голям плюс е за мен. Сега са трима – Григоре, Моци и Кешеру. Преди това тук бе и Ади Попа. При всички положения е добре, че понаучих румънски докато играех за Ботошани и Астра.
– Какво ти помогна престоя в Румъния. От Левски отиде директно в по-скромен клуб като Ботошани, което беше голяма изненада…
– Бях изпаднал в дупка. Трябваше да направя крачка назад, за да си върна самочувствието. Доста добре за мое щастие се получиха нещата. Ботошани бе по-малък клуб, но след това преминах в Астра, който по това време беше шампион.
– Кой мач с екипа на Лудогорец до момента ще помниш завинаги?
– Доста мачове съм направил добри. Но пък в други съм правил грешки. Целта ми е изпълним това, което искат от нас треньорите и шефовете. Жалко, че отпаднахме от турнира за Купата на България. С Интер пък играхме много достойно. За момента сезонът е добър, защото сме лидери в класирането. Не знам кога ще започнат евротурнирите, но целта ще е ясна – влизане в групите на Шампионската лига.
– Спомена мачовете с Интер. Как се почувства срещу голов хищник като Ромелу Лукаку?
– Играл съм доста срещу сериозни имена. С националния тим съм се изправял срещу Нидерландия и Франция. Истината е обаче, че Лукаку е доста труден. Много е голям, здрав физически, технически е надарен, а е и бърз. Беше доста трудно и на нашите защитници да се справят с него. Той направи разликата в двата двубоя, като ни отбеляза голове. Истинско удоволствие е да се изправяш срещу подобни футболисти.
– За финал. Беше капитан на Левски, как би коментирал последните събития на „Герена“?
– Доста години съм далеч от Левски. Но мога да кажа, че бяха приятни нещата в Левски с неяснотата около бъдещето. Акциите са в Наско Сираков и това е добре. Той е постигнал много големи неща с Левски, не само като футболист, но и като ръководител. Искаме да има силен Левски, за да имаме истинска конкуренция.
