-
-
През седмицата „Хебър” се сдоби с четири нови попълнения – но първият новодошъл бе не кой да е, а голмайсторът на „Нефтохимик” (Бургас) Живко Петков.Живко Петков, който вдигна Купата и Суперкупата на България с екипа на „Черно море” преди 5 години даде интервю пред Plovdivderby.com.
Роденият в Бургас 27-годишен нападател през миналия сезон се отчете с 9 попадения за „Нафтата”, като не успя да се изяви на терена в последните 12 кръга заради прекратяване на шампионата във Втора лига.
– Живко, добре дошъл, кое те накара да приемеш офертата на „Хебър”?
– Благодаря. Първо треньорът Николай Митов ми се обади , а аз знам как работи, чувам само добри отзиви за клуба и като коректно отношение, и като условия. И наистина няма друга такава база в България, освен тази на „Лудогорец”, условията са перфектни.
– Познаваш някои от момчетата и отпреди…
– Футболистите в България се знаем. Колективът е чудесен. Отпреди се познаваме с Янко Ангелов, Божидар Васев,Тодор Чаворски, Пепо (Петър Дебърлиев, б.р.), Асен (Георгиев, б.р.)… Говорих и с тях и те ми препоръчаха Пазарджик.
– Как върви подготовката, влизате ли във форма?
– Тренираме на групи, вече сме почти целия отбор и сработването върви добре. Всеки от момчетата, с който говоря, казва, че е тренирал през почивката, аз също го правех, но е нормално. Няма как да те затворят два месеца и да стоиш без да правиш нищо. Затова и треньорът прецени, че трябва да започнем по-рано, да започнем и с аеробната част, след това стъпка по стъпка с натоварванията и контролите.
– Николай Митов много ли е строг?
– Не, не мога да кажа все още (смее се), защото съм нов. Не, не е. А и сега тренировките са леки, приятни, има емоция и настроение в тях. Естествено, той е професионалист и си има своите изисквания, които ще спазваме.
– Започваш да тренираш в „Нафтекс”, кой те запали и имаше ли друга алтернатива освен футбол?
– Не, алтернатива не е имало. Бях на 12. В училището в Бургас играех футбол, а треньорите на „Нафтекс” обикаляха и наблюдаваха децата и тогава събираха набори 1991-1993-а. Поканиха ме и първият ми треньор беше Пейо Николов, а след него – Владо Стоянов, лека му пръст. Двамата ми дадоха първите стъпки във футбола. После стана така, че клубът се преименува на „Черноморец”. После отидох в Поморие при Петър Хубчев и така започна кариерата ми. После продължих да играя в клубове по морето, докато не дойдох в „Хебър”.
– Има ли шанс отново Бургас да се върне на футболната карта като един от силните фактори?|
– За съжаление в Бургас го няма това, което виждам в Пазарджик – кмет, местна власт, бизнес, които заедно да развиват футбола. Така се прави. След като това нещо го няма в Бургас, нормално е футболистите да се разбягват по други отбори. Обикалят в „Б” и във „В” група и нямат перспектива за развитие. Много е трудно, защото първото и основното е школата да работи и да има условия за развитие. Да има сериозен инвеститор и добра стратегия и съвместна работа между общината и местния бизнес, да се поддържа добра инфраструктура. Но това е дълга тема, а казусът в Бургас е много заплетен.
– Кариерата ти е минала край морето, но през 2014-а вдигна Купата на България, а и Суперкупата. В „Черно море” ли са ти най-хубавите спомени?
– Да, така е, а тези успехи ме правят щастлив, защото малко са футболистите у нас, които могат да се похвалят с това постижение. Макар че в последните 6 месеца от договора ми играех по-малко. Имам отлични спомени от Варна. Детската ми мечта беше да спечеля купа с „Нефтохимик”, но така се случи, че с екипа на „Черно море” вдигнахме Купата на стадион „Лазур” – стадионът на „Нефтохимик”, и се чувствах страхотно. Същото беше и след спечелването на Суперкупата. До ден днешен гледам само с хубаво към периода ми във Варна.
– Обещаваш ли голове-шедьоври и на феновете в Пазарджик?
– Е, шедьоври (смее се)… На първо време обещавам само да се раздавам, но головете сами ще дойдат. Защото те са следствие на добрата игра на целия отбор. Пожелавам на всички фенове да са здрави и да идват на всеки мач, за да ни подкрепят!
