ЦСКА-София само с 3 загуби в 35-те мача на Антов като титуляр

0
- -

Големият талант на ЦСКА-София Валентин Антов (19 г.) записа срещу Ботев Пд своя мач №50 за армейците на професионално ниво.

Антов има общо 35 участия в елита, 8 за купата и 7 в Лига Европа. А балансът на ЦСКА-София в тези срещи е – 35 победи, 10 равенства и 5 загуби. Юношата на армейците е бил титуляр 35 пъти във всички турнири, а в тях са допуснати само 3 поражения. Интересното е, че две от тези загуби са този сезон – 0:1 от Локо Пд и 1:2 от Царско село. Другата загуба с Антов сред 11-те е в реванша срещу Рига в Лига Европа през 2018-а – 0:1, когато ЦСКА-София се класира след изпълнение на дузпи.

Другите две поражения, при които талантът е играл, са 0:1 от Левски на 24 февруари 2019 г. (4 минути) и 1:2 от Копенхаген на 9 август 2018 г. (11 минути).

Любопитно е, че Антов е използван по-често като вътрешен халф. Проучване на „Тема Спорт“ показа, че в 35-те мача като титуляр, Вальо е играл 22 пъти като опорен полузащитник и 13 пъти на номиналната си позиция от школата като централен бранител. Конкретно през 2020 г. Антов бе използван приоритетно в защита, но в първия полуфинал с Ботев Пд бе халф заради наказанието на Пинто.

Интересно е да се отбележи и друго – Антов има 11 жълти картона в 50-те си срещи, като никога не е гонен и не е получавал наказание за натрупани санкции.

Дебютът на Вальо на професионално ниво е на 14 април 2018 г. – 11 минути при 5:1 над Верея за първенство. Седмица по-късно на 21 април той записва и първите си 90 минути при 1:1 с Берое в Стара Загора.

В сблъсъците с Левски и Лудогорец талантът е играл 4 пъти като титуляр, в които са фиксирани 4 равенства – 1:1 и 0:0 срещу разградчани и два пъти по 0:0 в дербито със „сините“. Антов влиза като резерва за 7 минути при 1:0 над Лудогорец за купата през 2019-а.

След като проби в първия тим на армейците, Вальо стигна и до националния отбор. Той игра в евроквалификацията с Косово и контролата с Беларус, но досега не е бил титуляр. Но за Антов в пълна сила важи популярното мото: „Времето е мое!“.