-
-
Хубаво беше в Левски да се тръгне отнякъде, дето има една дума – да се отлепи ютията. Въпреки че ако се върнем година назад, пък и още по-назад, можем да извадим на масата едни и същи обстоятелства, дори и едни и същи фрази на главните действащи лица в Левски. Само имената на акционерите и на другите главни герои са различни.
Разликата сега е, че имаме фрапантни факти. Сините биха извън София в първия кръг на редовния сезон и после чак в последния кръг. А успехът срещу Арда в неделя бе първи за годината. Вярно, че имаше пандемия, но сме средата на юни все пак. Отново имаме затлачена селекция, отново имаме недостиг на средства, пак имаме временен треньор, а и не на последно място – нов собственик.
Разликата е, че този нов собственик не е от типа на предишните. До доказване на противното, Наско Сираков сам си е поискал акциите с ясната идея сам да се оправя, каквото и да означава това. При предишни промени на собствеността обикновено така нареченият Бащица все пак вадеше някакви погасителни планове, обещаваха се козирки и други такива инвестиции, внасяха се поправки в трансферната политика и какво ли още не, а в крайна сметка – пак е пълно с футболисти, които получават огромни пари, а нямат качества за Левски. Към този момент прогнозите, че Наско Сираков е лицето на купища помолени спонсори и рекламодатели, не се оправдават.
Касата е празна, а падежите следват един след друг. Даренията от феновете намаляха драстично. Запалянковците си помислиха, че след смяната на собствеността вече ще има кой да отпуши каналите с пари към „Сухата река“, но имаме игра на думи – реката наистина е суха. Тук ютията май изобщо не е отлепена и вече мирише на изгорял плат.
Отлепянето на ютията засега е само в психологически аспект. За Наско Сираков и следващия голям акционер Константин Папазов е ясно, че няма как да капсулират клуба, както беше при Божков и Павел Колев, които късно отчетоха, че са се изолирали от привържениците.
Въпросът тук е за треньора. Още в първите си дни Гошо Тодоров направи импровизиран Ден на отворените врата на „Герена“. Цяло събитие за журналистите бе, че имаха възможност преди мач да си поговорят с треньора на Левски. Остави ги тях, но нали посредством медиите информацията достига до привържениците, тоест до дарителите, тоест до неофициалните собственици на клуба. Гошо Тодоров спечели мача с Арда още като обяви брифинг преди двубоя. После каза няколко думи, които видимо имаха психологически ефект и спрямо синята аудитория а и спрямо футболистите. Вън от съмнение е, че и в съблекалнята той си е поговорил с тях приятелски и така е изгонил напрежението. Същото това напрежение, за което много наставници се оплакват, че се вкарвало от външни фактори.
Задължително условие за всеки треньор, футболист, ръководител, директор, че дори и собственик е да умее да си върши работата в условие на напрежение. И ако е възможно, да не оревава света, ако му се е струпало в повечко.
Гошо Тодоров спечели мача с Арда и на самата пресконференция, когато сподели, че ще промени някои елементи не само в самочувствието на футболистите, но и чисто тактически ще внесе корекции. Вмъкваме едно изречение от треньора на съперника Николай Киров. „Моите футболисти очакваха два варианта на игра на Левски“, сподели Белия минутки след като неговите момчета инкасираха загуба с 1:3. Е, не е ли хубаво съперникът да е някак в неведение какво точно ще му предложиш? При Хубчев нито имаше говорене, нито имаше действие. И без да говори той, съперниците знаеха, че ще им предложи едно и също нищо.
А Гошо Тодоров просто изнесе отбора по-напред и даде някои нови задачи в средата на терена. Отдавна не бяхме виждали Левски да стартира мач извън София тека отворено. Футболистите бяха с таралежи под мишниците и със самочувствие само на база емблемата на гърдите си проведоха мача по техен сценарий.
Добра де, когато избираха Хубчав за треньор на Левски, не знаеха ли, че досега в кариерата си той е водил отбори, които не започват мача с таралежи под мишниците? Не знаеха ли, че той не обича да играе отворено, да изнесе отбора напред и да доминира? А не знаеха ли, че с образа си на киселяк и затворен характер обрича съблекалнята да е тъжна и мрачна? А не бяха ли наясно, че Хубчев не може да предложи на съперника два, три, четири и повече варианта за игра. Как пък никой треньор на друг отбор не каза, че Левски го е изненадал по един или друг начин? Да не говорим за смени и корекции по време на мач. Ето, в неделя голове на Арда вкараха двама резервни футболисти.
Но както се казва – продължаваме напред. За цели до края на сезона няма смисъл да говорим. Идва мач с ЦСКА-София, който е с неоспорим статут, и реванш за купата с Локо Пловдив при пасив от два чисти гола. Двубоят с червените е повод от клуба да продължат с призивите за даренията, защото по думите на собствениците все още съществува вероятност, макар и малка, Левски да не изкара сезона.
Но в социалните мрежи вече е много рехаво, никой не си снима виртуалния билет, нито есемеса, нито банковия превод, а клубният магазин не предлага достатъчно изкушения.
От клуба могат да подходят нестандартно за мача с ЦСКА-София – лек флирт към запалянковците. Излизат с един транспарант „Подкрепете ни“ при предварително условие всеки, който сметне за добре, да купи билет за 10 или 20 лева след мача през някаква тикетинг платформа, но само при победа на сините. При успех на Левски в събота ще се отпуши още повече системата, която е единствен засега източник на приходи. Това, което от високите етажи на държавата казаха – „вземете акциите и ще помагаме“, засега не се случва и според запознати скоро ситуацията няма да се промени. Отписаха се едни дългове, други се предоговориха, трети се замразиха за 5 години, но ако цитираме Венци Стефанов – козата си сака пръч. А пари, повтаряме, няма. Опцията – ама той Наско Сираков ще измисли нещо, засега не работи. Или не му я сработват. Тити Папазов и той засега я кара само на приказки, но както се казва, една победа над ЦСКА-София може леко да обърне палачинката.
