-
-
Филип Кръстев донесе победата на Славия с 2:1 над Левски на „Герена“. В края на двубоя той реализира уникален гол. Пое топката на скорост, освободи се от съперник, нахлу в пеналта и пусна с левия крак топката в мрежата покрай вратаря Георги Георгиев и шпагата на Ейолфсон. След мача треньорът на белите Златомир Загорчич дълго стоя пред съблекалнята. Страстно дърпаше бездимна цигара, докато до него втренчено го гледаше Кръстев, който попиваше всяка дума, изречена от наставника.
Вече натрупал самочувствие, 18-годишният младок излезе последен от съблекалнята. До вчера носил саковете с топките, сега той вече има договор с Манчесър Сити, който от 1 януари го праща в сателитния си клуб – белгийския Ломел. Кръстев се съгласи да говори пред „Тема Спорт“ след успеха над сините.
Филипе, направихте обрат над Левски на „Герена“. Кое бе в основата, за да го постигнете?
– Двубоят спокойно може да бъде разделен на 2 части. През първото полувреме не изглеждахме въобще на себе си и съперникът ни надигра. Тогава бяхме бавни, мудни, нямаше я нужната агресия, не разигравахме достатъчно бързо топката. Всичко това обаче се промени през втората част. В съблекалнята доста се мотивирахме и бяхме по-различни. Златомир Загорчич повиши тон, но ние си го заслужавахме. Хубавото беше, че се променихме на терена. Надиграхме съперника и това се видя.
Вкара много красив гол, как реши да завършиш сам ситуацията?
– Анди Христов отне топката и я изнесе отлично. Проби и ми подаде. Още с поемането елиминирах един съперник и продължих да дриблирам. В този момент играчите на Левски ми дадоха прекалено много пространство, от което се възползвах. Бих шут с левия крак и за мое щастие вкарах.
Твоето попадение може да е с цената на виза за Лига Европа. Има ли сили Славия да се пребори за място в евротурнирите?
– Мисля, че можем да успеем. Вярвам, че ще го направим. Все пак не зависим само от нас, а и е много трудно срещу водещите отбори. Въпреки това самочувствието ни нарасна. Ние сме силен състав и мисля, че го показваме вече дълго време, особено в гостуванията. В тях доказахме, че можем да се противопоставяме на всички.
Казват, че на „Герена“ се играе трудно, но ти действаше с удивителна лекота – така бе и при победата ви през март над Левски, отново с 2:1…
– Вярно е, че на този стадион не е никак лесно. Левски винаги се бори докрай на „Герена“. Тези мачове за мен са най-хубавите, защото излизаш срещу най-добрите отбори. Така в теб има допълнителна мотивация и искаш да покажеш какво можеш. Точно това ми помага.
Имате доста младоци в състава, но не липсват и стари пушки – какво ви казват?
– Винаги съм получавал голяма подкрепа от съотборниците си – на терена сам съм нищо. По-опитните са стояли зад гърба ми дори когато правех много грешки. Същото се отнася и за треньорите, които ме подкрепяха. Това показва, че в Славия от години има изграден много силен колектив. Това ми помага много на игрището.
Кой от батковците ти е най-големият критик, кой те натиска, за да можеш да растеш?
– Не мисля, че имам толкова голям критик (смее се). Може би Галин Иванов ме съветва най-много. Винаги ми прави забележка, когато види, че не правя нещо както трябва. Не ми дава да се отпускам. Но това е съвсем нормално и е за мое добро.
Преди време, още преди да се зашуми около теб и да направиш трансфер, в едно интервю вратарят Георги Георгиев ми каза: „Вярвай или не, но Филип Кръстев ще играе голям футбол. Пълни ми душата, като го видя с топка в крака.“ А сега ти му вкара…
– Докато Георги Георгиев бе при нас – бе отличен съотборник. За мен беше хубаво да е в отбора, да си говорим. Мечтите ми обаче не спират дотук, те нямат граница. Искам да бъда най-добрият и ще работя да стана.
Тоест, вярваш, че ще отидеш в Манчестър Сити и това не е таванът ти?
– Да. Ще се трудя, за да го постигна. Лимити няма, не бива да си поставяме такива. Ако има и повече от Сити, защо да не го достигна!
