-
-
Емил Спасов е легенда на Левски и през славната си кариера става шест пъти шампион със синята фланелка. Пробива в първия състав още в средата на 70-те години и едва 20-годишен, бележи гол във вратата на Барселона при паметния успех с 5:4 през 1976 г. Емо е съотборник с Наско Сираков в големия тим на Левски, който доминира по българските терени през 80-те години. Пред „България Днес“ Спасов дава откровено интервю за тежката ситуация в любимия отбор.
– Едно от големите събития в европейския футбол през тази година е титлата, която Ливърпул спечели във Висшата лига след 30-годишна суша. Сега малцина помнят, че през първия си сезон начело на отбора Юрген Клоп завърши на 8-о място, но сега клубът бере плодовете на своето търпение. Доколко е възможно и Левски да почерпи от този пример, защото „сините“ също са голям клуб?
– Много е трудно да се сравняват Левски и Ливърпул, защото в английския клуб никога не са имали финансови проблеми като тези на „Герена“. Факт е, че на „Анфийлд“ бяха направени поредица от верни стъпки, като най-важната от тях е привличането на Юрген Клоп за мениджър на отбора. Но всичко това е подплатено със солидни финанси, каквито в Левски няма и не знам дали ще ги има. Много е тежка ситуацията. Съчувствам на ръководството и на Наско Сираков, който се нагърби с трудна мисия. Мога да се поставя на мястото и на футболистите, и на служителите. Без пари няма как да функционира нито един клуб. Изпитал съм го на гърба си преди години, когато бях треньор в школата на Левски в края на 90-те години. И тогава имаше моменти, когато по два-три месеца не взимахме заплати. Не знам какъв изход може да има… С пари не стана, но пък без пари пък изобщо става.
– В моменти на криза започва да се говори за това, че трябва да се налагат юноши от школата. Но вие винаги сте били привърженик на тази кауза. Идва ли най-после моментът да бъде даден шанс на младите момчета от „Герена“?
– Ако в миналото имаше последователна политика в миналото, това сега щеше да е факт и сега нямаше да имаме такива проблеми. Защото в касата на клуба щяха да влизат пари от трансфери на играчи. И пресният пример в това отношение е Славия. Не искам да ги величая, но ръководството на „белите“ работи за това да бъдат налагани в първия отбор техни юноши. Филип Кръстев от Славия, който подписа договор с Манчестър Сити, го познавам. Работил съм с него и съм го привличал в проектонационалните отбори, когато отговарях за тази дейност. Виждах, че притежава качества, но имаше и по-добри футболисти от него. Просто в „Славия“ на такива талантливи момчета като Филип се предоставя шанс да играят в първия отбор и това сега дава плодове. Знаете ли, че близнаците Петко и Андреа Христови, преди да отидат в Славия, тренираха в Левски?
– Защо в Левски не е направено нужното, за да останат те на „Герена“?
– Защото нямаше адекватно ръководство и отношение към детско-юношеската школа. Така изпускаме талантите си. Сега Петко има договор с Фиорентина, въпреки че е отдаден под наем. Бъдещето е пред него, само на 21 години е. Защо в Левски не ги оцениха? Аз видях потенциала в Петко и Андреа още когато бяха на по 15-16 години.
– Вашият съотборник от златните години на Левски Наско Сираков се захваща с много трудна задача, трябва да изведе клуба от тежката криза. Може ли той да бъде човекът, който да се обърне към школата на Левски, от която самият той е тръгнал?
– В това отношение Наско няма избор. Трябва да го направи. Подкрепям го, съчувствам му и с две ръце гласувам за това да се налагат млади момчета от школата. Съжалявам, че трябваше да се стигне дотук, за да се предприеме тази важна стъпка. Не казвам, че трябва в първия отбор да играят само юноши на Левски, но досега просто не им се даваше достатъчно шанс да пробият. Не може да имаш в юношеските национални отбори по трима-четирима състезатели в отделните възрасти и те да не стават за първия отбор на Левски. Нека им се даде възможност. Както това се е случило и с мен и с Наско, и с много други. Дават ни шанс и го захапваме. Някои успявахме, а други не. Но за да се докажеш, трябва да те пуснат да играеш на терена. Ако това не се случи, няма как да станеш футболист. Не почнеш ли да налагаш един играч, когато е на 18 години, той приключва. Една година да не играе и в повечето случаи това е краят. Всичко отива по дяволите. Казвам ви го от опит, защото от много години се занимавам с детско-юношески футбол. Наясно съм с материята.
– В близко бъдеще как виждате развитието на Левски?
– С оглед състоянието на държавата, която се тресе от междуособици и кризи от най-различен характер, трудно може да се правят оптимистични прогнози.
– Мислите ли, че в тази ситуация някой бизнесмен ще дойде и ще даде пари за Левски?
– Аз не съм много сигурен. Не може феновете да спасяват вечно клуба. Така не е възможно да се управлява футболен клуб. Не съм оптимист, но дай Боже да се лъжа. По улиците ме спират хора и ме питат какво става с „Левски“. Не знам какво да им отговарям. Съчувствам на Наско, знам какво преживява и какво мисли в момента. Захвана се с тази тежка задача и дано да успее.
