– На заведение съм в Пловдив.
Как прекарахте последните месеци? Светът изживява нещо невиждано в последните 100 години, но като че ли вече започнахме да свикваме.
– Добре си я караме! Всичко е нормално.
С какво се занимавате в момента?
– В момента почиваме. Чакаме да мине световната конспирация. Кой я направи ли? Трябва да попитаме много по-големи хора, на много по-голямо ниво.
Бяхте треньор на деца. Какво е да работиш с малчугани и има ли таланти в България?
– Има таланти в България, и то много. Проблемът е в частните футболни школи, в треньорите в частните футболни школи и собствениците на частните футболни школи. Там е проблемът. Това е единственият проблем. Родителите много се намесват. Собствениците на частните школи се взеха много на сериозно. Неизживени бизнесмени. Това е целият проблем с децата на българския футбол.
Въпреки че брат ви е легенда на ЦСКА, вашият любим отбор е Левски. Как се зароди любовта към „сините“?
– Заради Георги Иванов – Гонзо, заради Сашо Александров – Кривия, Димитър Телкийски. Преди години Наско Сираков играеше там. Това е причината. Много пловдивчани минаха през Левски. Ясен Петров също.
Помните ли четирите гола на Христо с екипа на ЦСКА срещу Левски?
– Да, помня ги много добре! Гледам ги редовно дори. Все пак Христо ми е брат. Обичам брат си повече от Левски. Много ясно, че съм се радвал. Даже преди три дни пак ги гледах и се радвах страшно много. Трифон Иванов също вкара гол.
Коя победа на Левски ще помните винаги?
– На Левски повече няма да помня нито една победа, защото те са като нашата държава – в будна кома.
В момента Левски е в много тежка финансова ситуация, а бъдещето му е неясно. Как се стигна дотук и има ли светлина в тунела?
– За Левски вече нямам какво да говоря.
Приятел сте с легендата на „сините“ Наско Сираков. Той ли е точният човек да възроди Левски и да го върне там, където му е мястото?
– Като ми е приятел Сираков и като му звъня, той защо не ми връща обаждането? Който иска, да го пита. Аз повече няма да го питам. Или всеки ще се оправдава, че има много работа и няма време да се обади един път? Ще вляза в тоалетната да пикая и пак ще се обадя, ако трябва. Всички са много заети, ама ако кача едно писмо във „Фейсбук“… Аз днес ще го публикувам наистина. Става дума за писмо между баща и син. Бащата всеки ден звъни на сина си: „Татко, нямам време! Татко, имам работа! Татко, не мога да говоря с теб“. И когато един ден синът се освобождава и набира баща си, на баща му един много добър приятел вдига телефона и казва: „Баща ти почина“. Хората да си правят сметка колко са заети.
Чувате ли се с брат си? Той как е?
– Той си е добре. В Америка е. Жалко, че не е в България. Явно си има достатъчно причини да е далеч от българската помия.
Вярно ли е, че се е отчуждил от майка си? В медиите на много места срещнах това твърдение.
– Няма как да се отчужди от майка си, защото си има достатъчно работа в Америка, за да се занимава. Какво значи отчуждаване? Това, че работи в Америка на 10 часа път? Какво значи отчуждаване? На Коледа как беше при майка ми? Всеки човек си има ангажименти. Аз не съм бил при майка ми десет дни. В медиите се появяват много работи. Един казал едно, втори разбрал друг, трети написал трето. Майката, бащата, братът и сестрата са семейство.
Наскоро имаше „престрелка“ между Христо и един от шефовете на „Армията“ – Стойчо Стоилов. Вие пък защитихте брат си във „Фейсбук“. Как се стигна до тази разпра и имахте ли контакт със Стоилов след нея?
– Как няма да защитя брат ми? Кой е Стойчо Стоилов да попитам аз! Един човек, който скочи на един възрастен дядо, скачаше да го бие. Нито му е на годините, нито му е на житейския опит. Той ще скача да го бие… Хубаво, че последният куршум му засече. Тогава щях да го питам къде е Стойчо Стоилов. Кой е той в случая, че да говори за Христо Стоичков? Искам да го попитам знае ли кой е Христо Стоичков? Аз съм бил с брат ми в почти целия свят и знам как хората го обичат, как го свалят от колата, как го целуват и какъв респект изпитват към него. Стойчо Стоилов ако не знае, да му кажа. Христо Стоичков трябваше да има две „Златни топки“. Първата е през 1992 година, след като взеха КЕШ. Защо Милан не му я дадоха? Заради Ван Бастен. Защото Ван Бастен прекрати кариерата си и тогава трябваше да му дадат за последно „Златната топка“. Искам Стойчо Стоилов да знае това нещо. За мен брат ми има две „Златни топки“.
Защо не присъствахте на юбилейния мач на Камата през 2016 година?
– Тогава имах съвсем други ангажименти и му казах. Съжалявам наистина за това.
Разкажете ни малко повече за срещата ви с великия Йохан Кройф.
– Срещата ни не беше една. Той ме е тренирал, както е тренирал Барселона. Аз съм тренирал с тях над 100 пъти. Отидох, прегърнах го и му казах, че брат ми го чувства като баща. Аз бях на 11 години. Казах му: „Йохан, брат ми те обича повече от баща“.
Покрай Христо Стоичков сте имали срещи с много велики футболисти – Марадона, Ромарио, Куман. С кого контактът ви е направил най-силно впечатление и какво си казахте с Дон Диего?
– Тогава с Марадона наистина много ревах, след като влязохме у тях с брат ми. За Марадона вече не искам да чувам, защото той дава много лош пример за децата ни. За мен Марадона вече е един избухнал наркоман. Той дава един много лош пример за нашите деца, за малките футболисти и за спорта като цяло. Много лош пример. Аз имам много снимки с него, но вече съм ги скъсал. Нямам снимки с въпросния господин.
Разкажете ни някоя интересна история с Христо! За която се сетите първо.
– Те са много. Наскоро чух една, когато България победи Израел с 2:0. Карат ги на Стената на плача. Преводачът тогава казва: „Хайде сега, всеки да си напише по едно желание и да го сложи на стената“. Брат ми е отпред, зад него е Трифон Иванов, лека му пръст. И Трифон му казва: „Ицо, недей пиши нищо, само едно „Благодаря ти, Господи“!
Защо не сте чел автобиографията на брат си?
– Няма смисъл да я чета. Аз знам много повече от това, което пише в нея.
Кой е любимият ви негов гол?
– О, много са! Имаше някакъв мач на Барселона. След мача му целувах краката и му викам: „Моля ти се, в другия мач пускай тази тупалка, ама колкото може“. Наистина съм му целувал краката и жена му е свидетел.
Нормално ли е според вас единственият българин със „Златна топка“ и „Златна обувка“ от световно първенство да остане втори в класацията за „Футболист на века“ у нас в класацията на един вестник?
– Две „Златни обувки“, „Златна топка“, „Златен Онз“! Говорим за Гунди ли? Да ви подсетя ли, когато през 1994 година брат ми трябваше да вземе „Златната топка“, колко българи гласуваха против него? Знаете ли го това нещо. Нормално е за българския манталитет. За мен Христо Стоичков е най-добрият български футболист! Не като брат, а като постижения. Утре може да се скараме, да дойде и да ми лепне един шамар зад врата. Да ми каже: „Тъпанар с тъпанарите“, но за мен той е най-великият българин.
Пак ще ви върна у нас. Гледате ли български футбол?
– В България от доста години няма български футбол.
За поредна година Лудогорец стана шампион. Ще се намери ли отбор, който да спре хегемонията на „орлите“?
– Лудогорец станал шампион, а няма един българин вътре. Те са двама и стоят на скамейката. На Лудогорец малко не им е правилна политиката според мен. Малко прекаляват с чужденците. Носи им успех, но губим българските таланти. Печелим едно, но губим друго. Нашите български таланти къде са? Стават на 15 години, започват с татуировките, започват с пиенето и наргилетата. Започват някакви други забранени стимуланти. За какво говорим?! Започват да го пращат някъде под наем и психиката му пропада.
Вие сте пловдивчанин. Кой пловдивски отбор подкрепяте?
– Всички пловдивски отбори подкрепям. Ботев, Локо, Марица, Спартак. Държавата трябва да се замисли сериозно и за другите отбори, а не само за Левски и ЦСКА. Другите отбори какви са? Прокажени ли са? От Марица колко хора тръгнаха? Сашо Александров – Кривия откъде тръгна? Игра срещу Ювентус и я мушкаше на Зидан. Зидан му целува краката на него след мача. България е слаба икономически, а ние сме тръгнали за спорт да говорим.
Нещо за финал! Какви са бъдещите ви планове?
– Добри са! Очаквам да станат много добри неща до края на година. Нека всичко е наред, да бъдем живи и здрави! Децата ни да са живи и здрави, да слушат, да учат!
-
-
