-
-
В деня преди дербито между Левски и ЦСКА „Тема Спорт“ излезе с челно заглавие „Сини и червени излизат в спор за второто място“. Точно и прецизно заглавие, но освен своята актуалност то притежава и нещо повече – моментна историческа оценка. Сини и червени играят за второто място и това преобръща историята на българския футбол от последните 60-70 години. Тази история поне за мен е важна, предполагам, че е така за поне още 80-90 процента от феновете на играта. И на тях вероятно им е малко странно, че
Левски и ЦСКА
вече осем години играят за второто място. Защото преди хегемонията на Лудогорец имате по-лежерен момент с две шампионски отличия на Литекс. Осма година титлата на България не се дава на някой от столичните стадиони, не отива дори в Пловдив, Варна или Бургас, а на съвсем маргинални в исторически план места.
И това не е последното обобщение. При така създадената ситуация в българския клубен футбол хърватският вариант изглежда невъзможен. Ще напиша няколко изречения за това как през този сезон спряха 12-годишната хегемония на Динамо Загреб. В порядъка на шегата – взеха Ивайло Петев и това бе достатъчно!? Но Петев е последният виновен – истината е, че срещу Динамо и „мафията Мамич“ бе направен комплот, от който се облагодетелства Риека. Пет кръга преди края Риека води с 8 точки на Динамо и ще е абсолютно чудо, ако не стане шампион. В Хърватия обаче узряха до мисълта, че не е добре един клуб да става постоянно шампион. Добре е за него, защото си осигурява доходите, но другите гладуват постоянно. Точно така е в България от цели 6 години. Лудогорец си е опекъл и препекъл работата, все по-предсрочно става шампион, след това идват парите от Европа и в Разград са се издули като балони заради успешния се проект. Обаче другите страдат и се борят за второто място….
Защо вероятно хегемонията на Лудогорец ще продължи и догодина и ще видим седма поредна титла? Защото останалата част от футболното пространство, без ЦСКА на Ганчев, седи в раболепна поза и се радва на успехите на съперника си в първенството. С наслада всички обясняват колко добре се работи в Разград, как оттам идват въздухът, водата и светлината, всички български треньори са готови пеша да тръгнат, ако ги поканят от
Делиормана. футболистите мечтаят да облекат зелената фланелка, дори и тези на ЦСКА и Левски, но заради феновете не биха го признали на глас. За журналистическата камарила, затихнала в захлас пред Краля Слънце, също всичко е ясно. И така се стига до епичната, величава битка за второто място. Която е
най-големият резил за всички времена
По ирония на съдбата през тази пролет единия път победи Левски, втория път ЦСКА. След първия мач от синия лагер се скъсаха да плещят глупости, същото стана след втория от червения. Тези хора не разбират ли, че победите имат значение само когато носят историческата ценност. Дербито между тези два отбора, наричано вечно, има стойност само когато определя шампиона на страната. Във всякакви други конфигурации шефовете, треньорите и футболистите трябва да излязат от стадиона и да си мълчат. А не да се държат така, все едно, че са спечелили Шампионска лига.
Да биеш този състав на ЦСКА, или още повече този на Левски, не носи никакъв престиж. Ситуацията при червените поне дава някаква перспектива, макар че, както се вижда, тяхната серия от мачове без победа над Лудогорец за първенство продължава вече шеста година. ЦСКА с Реал Мадрид да бяха играли 20 пъти, все веднъж щяха да бият!? Какво е това зелено страшилище, което толкова много ги плаши на терена. Все пак на „Армията“ има някаква организация, Ганчев се бърка в джоба и вади милиони за издръжката на отбора. Може и да не успее да детронира хегемона, но поне се бори всячески да го направи. През пролетта все пак ЦСКА играе някакъв що-го-де приличен футбол. Ако има логика, може да се надгради и, кой знае, догодина да видим някаква битка за титлата.
На „Герена“ обаче всичко е приключило. Който все още не е разбрал, Левски приключи като голям клуб някъде през 2008 година. Остана само публиката, която не желае да се откаже от любовта си. И много хора се възползват от тази непресъхваща любов. Сега гледам някакъв млад дихател Иванов, и той обяснява някакви неща за светлото бъдеще. Как щели да се издържат при 3400 средна посещаемост и при 2800. Вие изгонихте поне 15 хиляди от стадиона, сега броите няколкото хиляди. А и за тези, които идват после, трябва да се плаща, защото пичовете, колко им е да си направят кефа с някакви свастики. От разграден двор всичко може да се вземе. Ситуацията в Левски не може да се промени в близките пет години. Опитаха много варианти, и държавата помогна много, но срещу некадърността няма лек. А на „Герена“ от години се толерира войнстващата посредственост. Която се изрази много ясно след случайната победа с 2:1 срещу ЦСКА. Какви думи се изляха, а защо не помислиха, че ще дойде Видовден и ще се чудят какво да говорят. Но те са гьонсурати до един и са оперирани от срам. Това започна от онзи, който сега е във Варна, и явно ще продължава, докато довършат синия колос окончателно.
Да погледнем все пак в бъдещето, което е
обагрено в зелено
Отново ни чакат дитирамби за големите европейски нощи и отново ще гледаме български отбор с 11 чужденци. И на това много хора от футбола казват, че е прекрасно, че е чудесно за този спорт у нас. Ами тогава за какво въобще се развива детско-юношески футбол? Каква е перспективата на децата? За да не играят за второ място, Левски и ЦСКА ще трябва и те да вземат по 11 чужденци. И къде ще му отиде краят. Някакъв паралелен свят, постоянно чета за някакви нови бази, прекрасни условия за младите, методики и така нататък, а накрая гледам поне 80-90 чужденци в първенството. А такива клубове като Славия, които развиват местни таланти, се борят да не изпаднат. А изпаднат ли, наистина става страшно!
Завършвам с това, че ситуацията е коренно различна от тази през 2012-13 година. Тогава все още ЦСКА и Левски имаха някакви съпротивителни сили, а Лудогорец бе много далеч от сегашното си ниво. Сини и червени се бориха докрай със зеленото страшилище. Сега шест кръга преди края -16 точки аванс на върха. Те стават шампиони на парад, а грандовете се боричкат за второто място. Докъде я докарахме?
Но докато на „Армията“ имат някаква надежда, че в обозримо бъдеще ще могат да спрат хегемонията на Лудогорец, на „Герена“ дори и такава нямат.
Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
