-
-
Преди няколко седмици Живко Миланов се сбогува емоционално с публиката на Левски и кариерата си като професионален футболист. Много бързо бившият капитан на „сините“ се завърна в съблекалнята на тима и то с нова функция – помощник-треньор.
„Казах, че искам да се развивам в тази професия. Дълги години бях във футбола като играч и исках да остана. Благодаря на треньорското ръководство, че ме приема в тази моя нова функция. Благодарен съм на Наско Сираков и Гошо Тодоров, че ми дадоха шанс да се развивам и уча покрай тях. Когато си футболист, имаш едно виждане към играта, но трябва да си подготвен. В този момент получавам голям опит и стаж“, отбеляза първи Живко Миланов.
„Нормално е да работя повече със защитниците, защото и моята позиция във футбола беше такава. Ще бъде доста трудно. Видяхте, че в първия мач бяха четири човека, които на практика са нови. Те дори не се познаваха. Знаем, че ще е трудно, но ние заради това сме тук. Има потенциал в тях, щом сме преценили и са тук, значи виждаме нещо в тях, но както знаете, един отбор не се гради за 6 месеца. Понякога е нужно малко повече време. Надявам се обстановката в клуба да се промени, да се нормализира и да има една добра база, на която да се стъпи“, продължи бившият национал на България.
Новият асистент в треньорския щаб на Левски коментира и какво е взел от треньорите, с които е работил в чужбина по време на своята дълга кариера: „Работих с доста добри треньори в чужбина. Опитвал съм се да попивам всичко, което са ми казвали през годините. Аз съм преценявал как се чувствам при всеки и как функционира отбора. Всеки треньори има свое виждане и аз съм се опитвал сам да си сглобя мозайката. Искал съм да извлека най-полезното от всеки един. Във всички държави, в които съм играл работих при добри треньори. В Румъния бях при Лопес Каро /бивш треньор на Реал Мадрид, Селта Виго, Леванте, Испания до 21 години и др./ и Аугусто Игнасио /бивш спортен директор и треньор на Спортинг Лисабон, който има много добро име в Португалия/. В Русия играх под ръководството на Валери Непомняшчи, който е легенда на руския футбол. В Апоел Никозия пък работих с Томас Кристиансен, който е един млад треньор и много амбициозен. Той е бил много добър футболист и дори е минал през Барселона. Опитах се да взема от всеки един най-доброто“, отбеляза Миланов пред „Дарик радио“.
Преди години Живко получи фланелката с номер 3 от Станимир Стоилов, който тогава се отказа от футбола. Сега Миланов мечтае да тръгне по стъпките на вече утвърдения треньор.
„Надявам се да имам този шанс и аз да имам такава треньорска кариера. Вече говорих за треньорите, които ме формираха в чужбина, но в България най-голямо внимание мога да отделя на него. Много научих от него и един ден бих изисквал същите работи от футболистите, ако съм старши треньор. Той ми даде фланелката и тръгна неговата кариера. Аз бях там от самото начало на неговата треньорска кариера. Голям професионализъм и много амбиция. Ако искаш да се учиш, можеш да се развиеш. Трябва да знаеш, че между футболист и треньор има разлика и трябва да си добре подготвен, за да влезеш в мъжкия футбол и да си готов за старши треньор“.
Бившият десен бек не скри, че е отворен да ходи по стажове в чужди клубове, за да трупа още знания и опит. „Имам ли такава възможност, със сигурност ще отида да посетя отбори, които смятам, че се развиват добре и играят силно. Това ще е голям опит за мен, но трябва да го съобразя с програмата на отбора. Имам и контакти, които могат да ми помогнат в това отношение. Всичко зависи от програмата на отбора“.
Той се отказа от футбола, защото призна, че има белодробно заболяване, което не му позволява да продължи с играта. „Искам да уточня нещо в този момент. Не искам да назовавам името на моя проблем, но подчертавам, че не е онкологично заболяване. Някои медии и журналисти злоупотребяват с живота на хората, за да си продават своя продукт. Не съм болен от рак. Моето заболяване е доброкачествено. Онзи ден бях на преглед в чужбина и резултатите са добри. Докторите казват, че съм късметлия, защото от всички варианти, които можеха да бъдат, това е най-лекото“, разкри Миланов.
Той още веднъж благодари на Левски и феновете за изпращането в последния му мач. „Избрах този мач, защото исках да завърша на стадиона, на който започна моята кариера. Това значи много за един играч, който е излязъл от школата на клуба. Беше много приятно. За съжаление точно тогава намалиха публиката по стадионите, иначе съм сигурен, че щеше да има още повече наши фенове“, завърши Миланов.
