-
-
Славия излиза днес в Албания срещу Кукеси при възможно най-неблагоприятните спортно-технически обстоятелства. От началото на първенството и с просто око се вижда, че отборът е в лош период.
След напъна за третото място явно играчите изглеждат емоционално изчерпани и ще трябва да преодоляват високо европейско препятствие от бавен старт. Отстрани това изглежда като непреодолим проблем, но всъщност може и да не е. Славия е на предпоследното място в класирането, но игра срещу Черно море, Лудогорец и Локомотив Пд. На практика това са все тимове от топ 5 на България. А това обстоятелство премахва фактора лош старт, който всъщност е най-сериозната причина за песимизъм относно мача с Кукеси.
Второто главоболие са сериозните кадрови проблеми. Този аргумент също не изглежда особено състоятелен при наличието на развръзка само в един мач, макар и в Албания. Почти същите играчи, които ще изнесат тежестта срещу албанците, реализираха възхода за третото място. Ядрото е налице, както и най-важните сегменти. Ситуацията съвсем не е плачевна, както треньорът Загорчич я изкарва. А той пък е прав за себе си, защото няма треньор, който да не иска по-голям избор от опции. Всеки на неговото място би започнал с думата вариативност.
Другата, и то меродавна гледна точка е, че съществуват и много плюсове. Загорчич е отдавна в отбора, така да се каже, той го е изградил, тухла по тухла. Съвсем не е в ситуация небрано лозе като някои други. Наистина щеше да бъде отчайващо, ако Славия бе с нов треньор и селекция от 10 безхаберници. Но така не се работи в „Овча купел“. При тях всичко е планомерно и добре организирано. Задължително слагам още един важен акцент. В своята кратка европейска биография на треньор Загорчич няма явен провал. Като треньор на Войводина той разби Сампдория с 4:0 и ги отстрани. Със Славия преодоля коравия Илвес и даде максимален отпор на Хайдук Сплит. В биографията си има едно отпадане от Вадуц, но противно на общоприетото мнение в България отборът от Лихтенщайн въобще не е за подценяване. Със сигурност е далеч напред пред Кукеси.
Още един непоклатим плюс за наличието на висок процент шанс за победа е статистиката на Славия от миналата година. Белите бяха най-добрият гост в българското първенство през миналия сезон. Застанаха пред Лудогорец, ЦСКА-София и Локомотив Пд в тази класация. Няма как да са си загубили навиците и да станат изведнъж слаби гости.
Естествено съществува и фактор противник. Но да се плашиш от албански отбор е смехотворно. Срещу над стогодишната история на Славия, албанците могат да извадят едни 10 години сериозно футболно присъствие. Някъде от 2012 година са на картата. Видно е, че са някакъв тип албански проект, защото веднага са стигнали до високи позиции, включително и до титла през 2017 година. Ясно е, че имат голям мерак и той е котериен. Президентът им Сафет Гичи може спокойно да бъде сравняван с български аналози. В местното първенство претенциите им до голяма степен са подплатени с успехи, но за Европа са джуджета. И по силата на закономерностите Славия е отборът, който трябва да излезе победител от двойката.
Клишето гласи, че „силите във футбола са много изравнени“. Но клишето не играе на терена. Гледах Тирана срещу Цървена звезда и долу-горе така си представям и Кукеси – Славия. Албанците играят приличен футбол, технични са, но си нямат хал хабер от избор на правилна стратегия.
Те просто стоят в мача и имитират равностойност. Славия държи всичките козове на света, за да се справи с наглед нелеката задача. А ако не се справят, ще са си виновни самите те.
ВЕРОЯТЕН СЪСТАВ НА СЛАВИЯ: Стергиакис, Попадийн, Гамаков, Виячки, Христов, Карабельов, Бенгюзов, К. Кръстев, Ф. Кръстев, Стоев, Рангелов
Резерви: Петков, Патев, Томбак, Иванов, Терзиев, Вълчев, Димитров
ВЕРОЯТЕН СЪСТАВ НА КУКЕСИ: Джика, Муста, Обанор, Хорич, Лулай, Мусоли, Телуши, Гавазай, Рока, Лимай, Езе
Резерви: Баша, Драгоши, Хида, Котобели, Мусоли, Гаши, Купър
