Левски е много зле и няма изгледи скоро да се опра­ви

0
- -

Първенство­то завършва, а най-популярният според собствените му привърженици клуб в България трябва вече да е с ми­съл, че следващият сезон ще е още по-лош. Вече не се говори за нулеви години, а за нулеви десетилетия. А може да станат и столетия. Левски е много зле и няма изгледи скоро да се опра­ви.

Причината не е неизвестна -изключително лошото управле­ние на клуба. И на бизнес ниво, и като спортно-технически щаб.

При това положение няма магическа пръчица

която да оправи нещата. Не виждам на хоризонта и вълшеб­ник, който да дойде от гората и да се заеме с оправянето на бакиите. Има обаче дадености, от които няма как да се избяга. И точно върху тях си заслужава да се разсъждава. Пропуснах за­ради печално събитие послед­ния мач на Левски с ЦСКА, но след няколко дни се запознах със заглавията в медиите. Едно от тях буквално ме потресе – „Спас Русев звъни да се кара за загуба­та“. Читателите не са длъжни да знаят, но това е типичен журналистически похват на съ­здаване на новина. В последно време ги наричат фейк или фал­шиви новини. Поточната ли­ния работи на следния принцип – логично е Спас Русев да е недо­волен, следователно сто про­цента се е обадил да се кара. А може въобще да не е така. Не може, вероятно Спас Русев вече въобще не се интересува от Левски.

Точно затова думите на Кра­симир Иванов, че държат все­кидневна връзка, са най-меро­давните. Да, държат ежеднев­на връзка, но всички разговори се въртят около това как да се освободят от горещия кар­тоф. И как да го върнат обрат­но на този, който им го е харизал. Защото когато са го взема­ли, той е бил топъл, но сега ве­че е горещ и не може да се дър­жи в ръката. А какво се прави в такива случаи – хвърля се на зе­мята или на пода. Защо е този песимизъм ще каже някой – Левcкu е с 10 милиона лева бюджет годишно. С тези пари клубът трябва да е на съвсем друго ни­во. 10 милиона могат да свър­шат добра работа в една си­туация и никаква в друга. От­ново цитирам лицето Краси­мир Иванов, който сега се зани­мава с финансите. И започваме да четем между редовете. Той казва, че при 5 хиляди души средно на мач щели да вържат гащите. Послания към феновете да тръгнат към стадиона. Обаче дайте да посмятаме – 5 хиляди на мач пряко сила правят 1 милион лева на година от билети. А бюджетът е 10 милиона. Откъде идват другите 9 милиона!? До 1 милион може да го докараме от ТВ права и някакви други дреболии, но няма трансфери, няма значими приходи от евроучастия. Значи отнякъде идват митични 8 милиона лева!

Сега

да се взрем в хронологията

на присъствието на финягата, както го наричат сполучливо някои фенове. Първо се появи триумфално и прочете есето на агент Николай. Там имаше приказки от хиляда и една нощ за някакви бръснарници или сладкарници! След това влезе в съблекалнята и излезе от нея с думите, че Левски е създаден да става шампион. И покрай това даде обещание за козирката. След това някак симптоматич­но си тръгна Люпко Петрович, а старата лисица от хубаво не бяга. Към зимата Вече 8 маги­стралните си интервюта Ру­сев говореше за английски мо­дел за издръжка. След това се обиди и върна акциите, като преди това даде част от тях на Даниел Боримиров. фарсовете продължиха с някаква среща в зала „Универсиада“, на която се показваха някакви графики, а феновете крещяха на Иванова и Иванов да се измитат. Диана се измете и постъпи правилно, защото Левски й донесе само главоболия.

Фактическата ситуация се­га е, че Левски няма мажорита­рен притежател и е единстве­ният клуб в света, на който собственик е оставил ценните хартии в касата. И междувре­менно се интересува какво ста­ва. Това е изходната позиция, като отново надеждата е, че има правителство и то долу-горе е същото, каквото беше и когато се създаде ситуацията.

Накараният да отиде в Левски явно чака да бъде отзован. И се търсят трескаво заместници. Тук трябвала се отбележи де­бело, че ситуацията с Русев е коренно различна от тази с Батков и Тонев. Каквито и да бяха двамата, те притежаваха амбиция 6 излишък. Нямаха оба­че други качества. За разлика от тях Русев няма никаква ам­биция. Той е готов да даде Лев­ски на феновете веднага, но мо­же би не му дават да го напра­ви.

Забелязахте ли къде е съще­ственият момент. Спас Русев не е виновен за нищо, защото няма как да е виновен човек, който е накаран да направи не­що. Виновни са тези, които са го накарали. Обаче не знаем кои са. Или се правим, че не знаем!?

Все пак какво ще стане с Лев­ски в обозримо бъдеще. Пред­стои

поредната мижава година

Като цяло управлението ще остане същото и като кадри, и като стил. А Левски може да се оправи в рамките на тези 10 милиона единствено и само с тежки реформи. Както обеща­ват правителствата и после нищо не изпълняват. Защото реформите са болезнени, а ста­туквото е добре дошло. Това е положението, обаче има едно важно обстоятелство. От те­зи 2-3 хиляди души, които сега ходят на домакински мачове, половината са юноши и младе­жи до 25 години. Те са заобичали Левски заради така наречената европриказка през 2006 година. Кой обаче ще обича Левски, ко­гато настъпи 2029 година и се отбележи 20 години без титла и без европоходи. Кой ще оста­не дотогава с любимия отбор. Защото този клуб си има тра­диции и като не може да по­крие стандартите, тръгва по пътя на един друг столичен от­бор – по-стар с една година. Славизацията чука на вратата с пълна сила. Така че отново единствената надежда е да се появи магъосник. Засега един­ствено Синя България говори за петгодишни планове и място сред най-силните на Балканите. Ами да поемат тогава управле­нието! Поне ако някой докара опелото, то това да са фено­вете.

Източник: Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК