Кръвната връзка връща „сините“ към корените

0
- -

Братята Цоневи подлудиха „синята“ публика с изявите си срещу ЦСКА 1948. А от вчера на „Герена“ има един представител, който трябва да защитава честта на фамилията – Андриан Краев. През школата на Левски сигурно са минали стотици братя, но малцина са били тези, които са стигнали до първия отбор на „сините“.

Най-фрапантен пример за това са Веселин и Йордан Миневи. Първият стигна до капитанската лента на отбора, но така и не се събра с близнака си на стадион „Георги Аспарухов“. Напротив, в повечето случаи двамата бяха в ролята на врагове. Данчо излизаше срещу Веско с екипите на Ботев (Пд), Лудогорец и ЦСКА.

Станислав Иванов също нямаше късмет да бъде на терена с брат си Ивайло Иванов, но все пак бяха заедно на лагер, след като младши влезе няколко пъти в групата. През лятото обаче Иво пое към родния Габрово, защото в кризата „сините“ не му предложиха договор. Но все пак има място в историята, защото е част от осмата двойка братя, която е минала през първия тим на Левски. Краев бележи началото на деветата.

И на „Герена“ вече имат повод да се хвалят и с тези ходове, защото кръвната връзка между играчите връща отбора към корените му. Статистиката показва, че братята са били нещо обичайно за клуба преди 9 септември 1944 година. Началото е поставено през 1921 година от Никола и Димитър Мутафчиеви. Колишчето и Мърцо така и не печелят титлата, но имената им са записани със златни букви в историята. Димитър Мутафчиев все пак сбъдва мечтата си, но като треньор. Той извежда отбора до първото място през един от най-странните сезони – този през 1953 година. Никола пък бележи първия гол за националния отбор срещу Турция при 1:2 през 1925 година. Двамата повличат крак за други братя, които са знакови за историята на клуба – Константин и Радослав Мазникови, Никифор и Михаил Лозанови, Георги и Вълчо Младжови, Васил и Кирил Андрееви, както и Борис и Кирил Петрунови.

Ради Мазников и Михаил Лозанов са основни фигури в отбора, който печели първата титла през 1933 година. Ради е и първият национал, който е привикан, без да има 20 години! Той пази там едва на 17 години. Михаил Лозанов пък има честта дори да ликува през 1933 година с брат си.