-
-
На 75 години, но с млад дух! Димитър Пенев е сред най-големите легенди на българския футбол. В неподражаемия си стил – с много примери и чувство за хумор, Стратега коментира различни теми в студиото на „Тази сутрин“ – от своята първа шампионска титла в родното първенство с „Локомотив“ София, през привличането на Христо Стоичков в ЦСКА, чак до актуалното състояние на българския футбол.
„Слава Богу съм нормално. На тези години се чувствам все още добре. Мисля за спорта, най-вече за футбола. В последните години изостава, в засада е. Трябва да се стегнем, да бъдем в атака – по-добри мачове, по-добро класиране. Мисля, че по-важно е да има доверие и на по-младите, и на по-опитните футболисти, за да излезем от този застой. Имаме кадри. Най-важното е ръководството и треньорите да са в една посока, да не прескачат редовете“, съветва Пенев.
Днес (6 октомври) ще бъде представена втората биографична книга на един от най-великите треньори, заслужил прозвището си Стратега.
А той е оптимист, че и след 10 години ще допълни това издание с нови истории.
„Благодарение и на родители, на семейство, на подкрепата. През тези 75 години сме минали много етапи. Оставил съм история още като дете, като юноша, като младеж. Доста време преминах във футбола – и като треньор, и в други страни. Това всичко е оставило спомени в мен. Доста мои близки колеги и приятели казват: „Драсни няколко реда, ние ще допълним“. До последно футболът ще бъде моят живот. Доста перипетии са минали през главата. Мисля, че след 10 години, ако сме живи и здрави, отново да допълним тази книга с няколко реда“.
Пенев коментира и разликите между своето поколение и днешните футболисти, като посъветва да се отделя по-голямо значение на спорта в училищата.
„Имаме много добри деца. Ръководните органи – Футболният съюз, клубовете, трябва да възвърнат няколко точни по отношение на училищата. Последните 10 години няма първенство на футбол. Има първенство на криене да пушим цигари и да не се явяваме на предметите. Това е точка 1, която ми се набива в погледа, когато минавам по улицата и виждам, че децата не са на площадките, а с цигарата и със сокове. Когато имаш качества и желание, а и желание на родителите да отиваш на даден вид спорт…“
А има ли все още възможности да твори на футболния терен, както някога?
„На снимката съм младеж, но вече съм над средна възраст. Тези движения може да ги направя и сега, но зависи как ще се чувствам след това – коляното, кръста. Трябва да имам добър масажист да ме изправи. Спомени много, десетки, хиляди… Винаги съм имал примера на батковците“.
Въпреки че футболът се е превърнал в бизнес в днешно време, Пенев с удоволствие си спомня първата си по-сериозна премия от 100 лв.
„От някоя сладкарница, магазин сме купили някоя вафличка. Българинът обича да задава въпрос „Колко взимаш?“. 1963 г., когато станахме шампиони – 100 лв., много пари за възрастта, на която бях аз. Смятам, че бяха по-спокойни и дисциплинирани футболистите. Селският труд е доста тежък, градският – също. Свободата не беше толкова лесна за младите деца, защото винаги има 1-2 точки, които трябва да се свършат. Ако не си ги свършил, има някакво наказание“.
Като национален селекционер Димитър Пенев става архитект на най-голямото постижение на българския футбол – четвъртото място на националния тим от световното първенство в САЩ през 1994 г.
„Бях вече след 33 години, когато ми казаха, че трябва да спра да тренирам. Какво ще правим? Един от началниците каза, че ще бъда в двора на работа. Такива наредби са излезли – на съвещание, по двойки, по тройки, да направят на някой младеж, близък роднина на началството. Моята схема беше точна – много мачове, национален отбор, клубно… Има си правила. Един треньор трябва да има авторитет, да има много примери от футбола. Да не го пишем в книгите, трябва да се предават етапи, поколения“, заяви той.
Пенев е и човекът, открил Христо Стоичков за големия футбол.
„В сегашно време талантите се виждат от много хора. По-малко бяха рекламите в телевизия, радиото. Всичко това, което се стига до даден футболист – качествата се виждат, предават се. Той вече играеше в пловдивските отбори. Най-близкото запознанство – в „Харманли“ отиде от Пловдив. Срещнахме се, когато „Харманли“ би „Димитровград“ с гол от дузпа. Последваха разговори с вратаря Йорданов и след края на първенството премина като редовен войник“, разказа той.
Пенев се върна в лятото на 1994 г., когато националните станаха четвърти в света.
„Вярвахме, защото тогава моите момчета играеха в много силни европейски отбори – в Испания, Англия, Португалия. Бяха титуляри и това даваше добър пример за младото поколение. Припомних им техните разговори, приказки, когато индивидуално разговаряха, когато правихме анализи, разбор след дадена тренировка или мачовете. Този мач с Нигерия неочаквано в този етап да загубим. Случват се тези неща. Следващия мач показахме, че имаме добър материал, добър колектив и не изпуснахме отношението да сме треньори и ръководители, а не се вляхме в тяхното мислене на футболисти. Това беше една разлика, която допринесе за крачката напред“, спомня си Пенев и не пропуска да разкаже за кюфтетата, направени от българска кайма в САЩ.
„Това са настройка и изненада. Беше интересен случай. Дори американците в градинката искаха да плащат по едно кюфтенце. Имахме почивка този ден и накарахме майстора в сътрудничество с хотела да запалят скарата. Те бяха от България, замразени още при пътуването. Всеки един отбор си има майстор-готвач. Той все още е жив, в Търново живее. Това беше едно разтоварване. Всичко е работа и взаимоотношения. Треньорът да си знае своите задължения и власт, а изпълнителите също. Това е един колектив, който трябва да бъде не железен, а стоманен – точни приказки, точно отношение, да няма сърдитковци“.
Пенев коментира и настоящото състояние на българския футбол, като заяви, че забавянето на конгреса за избор на нов президент на родната централа и неяснотата се отразяват на развитието на този спорт у нас, но не посочи своя фаворит за наследник на Борислав Михайлов.
„Истинските ръководства трябва да се виждат. Тук сега работим малко под прикритие. След 3 години ли ще бъде конгресът? Как се решават въпросите за клубните отбори? Виждате, че клубните отбори имат нужда от помощ. 1 година се коментира – конгрес, няма конгрес, изпълнение на министъра на спорта, той взима отношение. Всеки може да застане начело на Българския футболен съюз. Не мога да определя. Българинът обича: „Аз, пък след мен мой приятел и роднина“. В това число няма да се слагам. Крайно време е да се решат тези въпроси, за да има някаква яснота в българския футбол. Единствено виждате – българските юноши, които вървят добре от 1-2 години. Няма да цитирам треньорите, за да не се гордеят. Ние сме българи и чакаме да направим успех“.
