-
-
Христо Порточанов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Накъде отива футболът ни? Съживява ли се или отново ще коментираме познатите теми за похабеното поколение, за фалити на клубове и за уредени мачове?
Порточанов е човек, който дълги години беше начело на един успешен проект извън столицата и бе сред ръководителите на родния футбол. Въпреки че времето до конгреса на БФС през декември доста наближи, повечето хора с апетити към шефското кресло крият амбициите и плановете си. Точно обратна е ситуацията при бургазлията, който отдавна заяви, че ще участва честно и отговорно в битката за освободеното от Борислав Михайлов място.
– Здравейте, г-н Порточанов! В „Код Спорт“ гостувате за втори път, този път като кандидат за президент на БФС. Защо решихте да приемете това предизвикателство?
– В никакъв случай това не е емоционално решение. След като Боби подаде оставка като президент на БФС и започнаха да се бавят датите за провеждане на конгреса, започнах да се замислям сериозно. В крайна сметка – защо пък не? Там трябва да отиде човек с опит, със здрава ръка и нещата полека-лека да си отидат на мястото.
efbet – 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус
– Преди две седмици в нашето предаване Христо Стоичков сподели, че не може да коментира кандидатите за президент, защото нищо не са сложили на масата. Вие какво ще предложите на футболните хора?
– Той говореше за блок-маса. За Ицо това е съвсем нормално. Преди всичко морал и еднакви правила за всички.
– Не се ли боите от атаки, че сте част от статуквото? Били сте и при Иван Славков, и при Борислав Михайлов като член на Изпълкома…
– Родил съм се преди повече години, в кръга на шегата. При Славков отговарях за ресор „Национални отбори“ – веднъж 1996 г. класиране на европейско първенство в Англия и 1998 г. участие на Световното във Франция. Батето, лека му пръст, през 1995 г. заедно играехме табла на „Дюни“ и му казах: „Защо не станеш президент? Дай да те предложа!“. И така тръгнаха нещата. А по времето на Боби – 2005 г. двата полусезона се занимавах със Съдийската комисия. Мисля, че нямаше проблеми, които да ме злепоставят и да се накърнява авторитета на БФС, както се получава сега.
– От колко години не сте във футбола и не сте ли загубили връзката с най-популярния спорт? Още един довод на вашите противници…
– Ех, тези противници… Може би са опоненти, а не противници. Десетина години, но през тези 10 години ми се роди дъщеричка – Дария, внучките пораснаха, едната е в Мадрид, най-малкият Христо си е проблем на другите…Така че е време. Мисля, че имам още 7-8 до 10 активни години за работа. И то работа, от която мисля, че разбирам.
– Какви грешки се направиха през годините във футбола?
– Изгуби се доверието. Това е най-сериозната грешка. В следствие на неправилна работа или на занижена работа се наруши доверието. Това е основната грешка. Всички други грешки са поправими. Но доверие трудно се гради и лесно се губи.
– Толкова трудно ли бе това да не се получава? Говорим за доверие, но вие сте били част от това ръководство…
– Да, за малко бях – от 2005 до 2009 г. Но мисля, че тогава нямахме сериозни проблеми, катаклизми и кой знае какви настроения срещу ръководството на Футболния съюз. Ако се върнем 15 години назад, това не се получаваше. Бях човекът, който се стремеше да не слага прът в колелото. Да няма различни прийоми на утвърдените правила за футболната игра. Тоест – правилата бяха еднакви за всички и мисля, че се справяхме тогава. След това някъде се скъса нишката. Затова и се наруши доверието.
– Кой трябва да поеме администрирането на първенството в професионалните лиги?
– Категорично Професионалната футболна лига. Дошло е времето ПФЛ да се заеме с администриране на първенството. И президентите, и собствениците на клубове да бъдат част от ръководството на тази лига. Ролята на Изпълнителния комитет е съвсем друга.
– Защо това не се получи досега?
– Не знам, но ако бъда избран, ще се получи. Бъдете сигурни!
– Националните отбори и аматьорският футбол ще останат под шапката на централата. Как виждате стратегията за детско-юношеския футбол?
– Детско-юношеският футбол е основното перо за развитието на футбола в една страна, в частност при нас. Той е проблем и въпрос, който търпи сериозна разработка. Това не може да стане без съвместното участие на държавата, респективно Министерство на младежта и спорта и Министерство на науката и образованието. Мисля, че съвместно тези неща ще ги постигнем, тъй като спортно-материалната база благодарение на държавата що-годе е на добро ниво. Даже някъде е повече отколкото трябва – има излишна база, а няма деца. Но мисля, че ще решим този въпрос, защото това е основният въпрос. За да имаме силен национален отбор, за да имаме силен футбол, трябва да имаме добри юноши.
– Ще продължи ли да се работи по методологията, взета от испанците, със съдействието на Лъчезар Танев? Подобна успешна практика има в Германия, Франция, Испания…
– Германия, Франция и Испания не са България. Ще я видим тази методология. В интерес на истината трябва да кажа, че аз не съм запознат в детайли с нея. Ще разговарям с Лъчо – ако това, което е предложил, е добро и сигурно е такова, няма причина да не работим по тази методология. И няма причини да не ползваме опита на Танев.
– След оставката на Борислав Михайлов държавата се оттегли от ангажиментите си към футбола, заговори се, че се е злоупотребило със средства. Как ще накарате хората от изпълнителната власт да ви повярват? Да виждат във ваше лице човек, с който може да си партнират?
– В разговорите, които водя сега, в това число и с хора от изпълнителната власт, говорим само едно – спазване на принципите на морала и на правилата. Там мисля, че съм доказал в годините, че съм непробиваем. Няма как да ме пробият да наруша принципите си, морала и правилата. Мисля, че ще намеря много лесно подход и общ език с изпълнителната власт. Без нея няма как да се постигне някакъв успех. Трябва да бъдем пределно ясни. Няма как да стане това нещо.
– Как ще реагират на думите ви президентите на клубовете, че няма да са в Изпълкома? Няма ли да се обърнат и те срещу вас? Говоря за по-големите и по-влиятелните – Лудогорец, ЦСКА, Левски, Славия…
– Не виждам причина. Защо? Това съм го говорел от 1995 г., когато за първи път с Батето, лека му пръст, започнахме да участваме в управлението на футбола, че мястото на президентите на клубовете е в Професионалната лига. За какво е иначе тази лига? Там им е мястото, а не в Изпълнителния комитет на БФС! Не знам защо толкова настояваха и присъстваха, за да се получат дрязги – този е там, онзи не е там… И кой винаги беше виновен? Боби.
– Но Иван Славков умееше да балансира между всички. Като че ли тогава нямаше чак толкова много обидени и респективно на някой да се помага толкова много…
– Нямаше, защото бяха и по-силни футболните клубове. Имаше повече футболисти, по-голям материал, качество, производството беше по-добро във футбола. Пак имаше сърдити, но не както сега, защото се открояват един или два клуба. Не виждам защо на тези два клуба трябва да се помага най-вече със съдийството. Не е необходимо. Не помагаме, а вредим по този начин.
– Какви хора трябва да са според вас във висшия футболен орган?
– Хора, доказали своя морал и принципи в професията, в която работят. Почтени хора, но знаещи. Хора с възможности и с контакти. И такива ще бъдат! Бъдете сигурни, че хората, които ще предложа, ще отговарят на тези изисквания. Ще има трима професори, уважавани хора на световно ниво в областта, която ръководят. Имам възможност и право да кажа имената им, но считам, че не е необходимо. Дали са ми тези права и в залата ще ги кажа.
– Професори, влиятелни хора, но няма ли футболните хора да попитат кое е общото между човек, който е извън футбола да влезе в управлението на най-популярния спорт?
– Защо мислите, че са извън футбола? Те са повече запалянковци от всички нас. Повече от мен даже гледат националните отбори и клубните тимове. Различни запалянковци са – единият на Левски, другият на Славия, третият се лута, подкрепяше Нефтохимик, когато имаше силен Нефтохимик, сега подкрепя само националния отбор.
– Мнението на бившия президент на Левски – Томас Лафчис е, че шефът на БФС трябва да е човек с авторитет в обществото, а генералният секретар да е футболен човек. Вие как бихте отговорили на подобно предложение?
– Аз мисля, че отговарям на това, което Томас е казал. Мисля, че имам достатъчно авторитет в обществото, дори и да звучи нескромно. Името ми не е опетнено през тези 30 години, в които съм в тази материя, освен в бизнеса, и във футбола. А изпълнителният директор ще бъде футболен човек с юридическо образование.
– Нужна ли е подкрепата от партийните централи, за да спечелите избора за президент на БФС? Това не се признава от никой, но същевременно е ясно на всеки.
– Дали за съжаление или не, това е така, защото кметовете са зависими от партийните си централи. А по-малките клубове, не в професионалния футбол, също решават със своя глас кой да бъде президент на БФС. Мисля, че партийните централи няма да бъдат срещу моята кандидатура. Не казвам, че ще бъда подкрепен. Възможно е и да бъда подкрепен гласно или негласно. Но поне от разговорите ми, няма такива индикации.
– Раздават ли се пари по време на избор за президент на БФС?
– Не съм участвал в такъв избор. Участвах в няколко избора за президент на БФС и такова нещо нямаше с раздаване на пари, купуване на гласове или пък смяна на бюлетини. Не съм присъствал на такова нещо. Ще ми се да вярвам, че няма такова нещо.
– Значи излиза, че в изборите за президент на БФС нещата са много по-чисти, отколкото в политиката…
– Е, нали казват, че по принцип политиката е най-мръсното нещо, а на избори и на лов се лъже най-много.
– От 2004 г. не сме се класирали на голям форум, 2021 г. отново ще мине без нас след загубата от Унгария. Как ще се излезе от тази криза? Не виждам да имате вълшебна пръчица и да обещаете, че през следващите квалификации ще сме сред елита…
– С вълшебното килимче и пръчица няма как да стане. Ще стане с работа основно в детско-юношеските направления. Непрекъснато водя разговори, откакто изявих своето намерение да бъда кандидат за президент на БФС. Една част от тях са обнадеждаващи, други не толкова. Всичко опира до материала. Детско-юношеският футбол е на недобро ниво. Но вина имат и професионалните клубове с присъствието на изключително много чужди футболисти, които дават път на много чужденци да играят. Това е лошо и трябва да успеем да се договорим с тези водещи клубове да дават повече път на собствените си кадри или на кадрите, които биха могли да вземат от други клубове. Това е истината, така може да стане. Казват, че имаме добри футболисти в по-долните нива.
– Как ще сложите ръка на мениджърските интереси в националните отбори?
– Има ли още такива интереси? 1995-1999 г. мениджърите даже не правеха опит да водят такъв разговор, когато аз се занимавах с националните отбори. Беше много спокойно. Сега не знам – ако има, ще водим разговор. Не е тяхно право и работа да налагат кой да бъде викан в националния отбор. Това е право единствено на спортно-техническото ръководство. А президентът като шапка отгоре винаги може да наложи вето, ако реши. Ако е убеден, че има грешка.
– Съдийството – най-големият проблем на българския футбол. Споменахте, че отговаряхте за „мъжете в черно“, но и тогава имаше скандали с тях. Докога те ще са зависими от президентите на клубовете?
– Докато не се спазват правилата еднакво за всички. Мисля, че това ще го преодолеем по-бързо, отколкото силен национален отбор. Дори бих казал, че веднага ще го преодолеем. Съдиите ще свирят това, което е на терена. Няма да бъдат стресирани, заплашвани или под влиянието на който и да е от президентите на клубовете.
– Ако приемем, че за всяка грешка ще бъдат вадени от съдийските наряди, няма ли да има опасност да се наложи да внасяме рефери от чужбина?
– И това се е случвало – да идват отвън да свирят мачове, както нашите съдии са ходили в чужбина. Това не е толкова лошо. Няма категорично изваждане, има наказание. Има оценки в съдийския борд и когато оценката примерно е под 8, 7 или 9 почиваш два или четири мача. Грешка всеки може да допусне, никой не е застрахован от грешки.
– Как виждате ролята на ВАР – ще помага или ще увеличи скандалите във футбола ни?
– ФИФА наложи ВАР да бъде обективна. За съжаление, във времето, в което тази система е в употреба, не винаги е обективна. Последното субективно приложено нещо от ВАР беше мачът между Тотнъм и Юнайтед. Изгониха Марсиал, а той беше провокиран от състезател на Тотнъм. ВАР се намеси и какво от това? Провокаторът беше оставен на терена. Ето това е решението. Има и много други такива случаи, в които съдията в крайна сметка решава така, защото там е казано – последна отговорност носи съдията.
– Финансирането – как ще оцелее футболът ни във време на пандемия? Между другото ние сме в пандемия още от 2004 г., тъй като не участваме никъде…
– Трудно, няма спор. Трудно е навсякъде в живота с тази пандемия. Къде преувеличена, къде непреувеличена, вирусът съществува. ФИФА и УЕФА се грижат за националните федерации, осигуряват някакво финансиране. Пак ще трябва с държавата и с хора, които имат положително отношение към футбола, да помагат. Хора, които са направили бизнес, благодарение на държавата. В крайна сметка те трябва да помагат. Голяма част от тези хора, които са направили бизнес, не казвам чисто, почтено или пък не в някаква форма, но трябва да бъдат ангажирани с подпомагането на спорта и културата, на социалната дейност на държавата. Имам идея с кого мога да разговарям да помогнат, ако се окаже, че парите на УЕФА и ФИФА не стигат, а те най-вероятно няма да стигнат за цялостната дейност на Футболния съюз.
– Споменахте, че имате яснота за екипа, с който ще ръководите – има ли в него млади хора с идеи и визия, които да ви помагат?
– Има, но дали ще успеят, бъдещето ще покаже. Ако са по-решителни, по-самостоятелни, те ще имат моята подкрепа. Всичко от тях зависи. Ако искат да се наложат, няма никакъв проблем, ще имат подкрепата ми. Не само хора, които ще бъдат в управлението на Футболния съюз, а въобще хората по клубовете ще имат моята подкрепа.
– Смятате ли, че Димитър Бербатов и Стилиян Петров имат място в ръководството на футбола ни? И за двамата се говореше, че имат шансове да оглавят БФС, ако се кандидатират.
– Ако искат да участват в управлението на Футболния съюз, са добре дошли. Ако искат да се кандидатират, въпрос на тяхно виждане и разбиране. Те решават.
– Смятате ли, че ще има Конгрес на 11 декември?
– Смятам, но не съм убеден. Досега не са спуснати указания към клубовете, още не се знае кои са делегатите. Като говорим за Конгрес, БФС трябва да направи една прозрачност. На сайта на БФС трябва да бъдат извадени делегатите, т.е. клубовете, пък и самите хора от клубовете. Защо ги крият? В момента ги няма. Има 531 прелицензирани клуба, а колко от тези клубове са членове на Футболния съюз, т.е. имат дейност, даваща им право да влязат в тази класификация, не знам. Но Мишо Касабов като изпълняващ длъжността президент трябва да го направи. Клубовете с право на глас трябва да бъдат качени на сайта на БФС. Няма от какво да се крият.
– Йордан Лечков казва, че не е нужен Конгрес, защото си има легитимно избрано ръководство, което би трябвало да изкара докрая своя мандат.
– Как да му отговоря на Йордан Лечков? Може и да е прав, може и да не е прав. Аз разбирам по друг начин нещата. Мандатът на президента и на Изпълнителния комитет е четиригодишен, но тук президентът доброволно, без напрежение сам си подава оставката, вероятно и без натиск. Те са екип на президента, всички тези хора са посочени от него. Когато президентът си подава оставката, който и да е от Изпълнителния комитет да прави такива изречения и да занимава съдебните власти, че Конгресът няма да бъде легитимен или ще бъде легитимен, ми звучи малко некоректно и неморално. Пак казвам – Боби си подаде оставката, депозира я и тя ще бъде приета от Конгреса. Останалите членове на Изпълкома са по предложение на Боби, защото хората, които президентът предложи, залата тях избира. Несериозно ми звучи това твърдение.
– Според вас провали ли се управлението на „четвъртите в света“?
– По-скоро, да, защото направиха така, че правилата да не важат за всички еднакво. Това е основното.
– Но пък погледнато в международен план Боби Михайлов беше в Изпълкома на УЕФА, в доста от комисиите имахме наши представители – това не може да се отрече…
– Индивидуалните заслуги на Боби никой не отрича. Да, така е. Боби беше два мандата член на Изпълкома, беше заместник-председател на две комисии – едната в УЕФА, другата във ФИФА. Около 11-13 човека бяха в различните състави на комисиите, съдийски наблюдатели и делегати. Това е добре като международен престиж. Проблемът е вътре и е сериозен. Много сериозен.
– Когато обявиха вашата кандидатура, кой ви се обади първи да ви попита това истина ли е или просто някой си прави шега?
– Да бъда ли откровен? Георги Караманджуков.
– От това ще се зарадват феновете на ЦСКА и на Левски.
– Феновете на ЦСКА и на Левски не знам дали ще се зарадват. Аз съм максимално обективен към всички тях. Но един от първите трима беше и Гриша Ганчев. Казвам: „Закъсня с един.“ „Разбрах.“
– Какво ще обещаете на делегатите на 11 декември, ако има Конгрес? С какво ще ги спечелите? Ще излезете на трибуната да представите вашата маса, както казва Христо Стоичков. Дали ще е блок-маса или няма да е, ще видим…
– Блок-маса има преди конгрес, след конгрес не би трябвало да има. Основното, което трябва да кажа на хората и което ще направя – принципът, моралът и справедливостта. Това е основното. Тези три компонента пораждат успехи, пораждат всичко добро. Какво да им обещая? Че ще купя по 100 топки на клуб или 20 екипа? Мога да го направя и какво ще дам 200 или 300 хиляди лева собствени пари? Това решава ли нещата? Аз съм далеч от мисълта да купуваме някого. Многократно казах – правилата еднакви за всички. Мисля, че това ще удовлетвори всеки делегат.
– Прилича ми малко на мотото на вашата кампания.
– Това е основното, това е било мотото през целия ми живот в спорта и в бизнеса – справедливост и почтеност.
– Как бихте приели една победа и една загуба?
– Съвсем нормално и в двата случая. Няма радостта да бъде кой знае колко оттук до Луната. Ако спечеля, считам, че не съм забравен, хората ме помнят все още с това, което съм правил в годините и знаят, че това, което кажа, ще стане факт. Ако загубя, ще поздравя победителя.
– Кой е противник на кандидатурата ви от най-близките ви хора? Със сигурност едва ли всички одобряват вашето решение.
– Като че ли поравно са в момента. Вкъщи дъщерята е „за“, а майка ѝ – „против“. Синът ми каза – ти решаваш. Някои от приятелите обаче казват, че трябва да се случи това нещо. Дори казват: „Ти си единственият, който може да въведе ред в този батак, който се е получил.“ Ежедневно водя разговори, не мога да отида навсякъде и не искам да отида, защото някой ще се обиди, но спечеля ли Конгреса, ще отида навсякъде, във всеки един регион. Защото има региони, където крак на представители на Футболния съюз, не е стъпвал.
– Няма ли да закъснеете с тази обиколка?
– Мисля, че не. Сега е пандемия, има ограничения в действията и в срещите. Трябва да се пазим изключително много. Даже самото появяване на един такъв форум… Вечерта има вечеря преди Конгреса, аз ще бъда делегат, трябва да ходя с маска.
– Нещо за финал на нашия разговор?
– Българския футбол го очакват добри дни, ако аз бъда избран за президент!
