-
-
Договорката със Славиша Стоянович да се върне на работа в Левски поне временно може да отклони вниманието от плачевните резултати и слабата игра, която отборът показва в първенството. Вече се примирихме, че позитивите от завръщането на близнаците Цоневи, бяха заличени от тежките контузии, които Ради и Боби получиха в рамките на седмица. Няма какво толкова да жалим и за трансфера на Стайн Спиерингс. Той бе необходим като част от все още неформулирания достатъчно ясно план за спасението на клуба. Липсата на най-класните футболисти в средата на терена трябва да ни помогнат да разберем спада от мача с ЦСКА 1948 насам, както и да оправдаем донякъде Георги Тодоров, който се превърна в жертва на ситуацията и отнесе твърде много критики от всякакви разбирачи. Хаосът на „Герена“ така го засмука, че сега със сигурност се е нуждае от дълга почивка, за да нормализира кръвното налягане.
Лошото е, че още с утвърждаването му на поста след края на миналия сезон прозираше възможността той да се окаже в ролята на първия бушон, който ще изгърми през сезона, за да се съхрани инсталацията. Наско Сираков през годините доста често ни е показвал, че обича този маниер на работа и не един и двама треньори го отнасяха заради далеч по-глобални клубни проблеми, свързани я с грешки на директорите, я с намален финансов поток откъм собствениците.
Славиша Стоянович е възприеман по друг начин. Той е познато име в Европа и треньорският му капацитет е над средния за България. Показа го и при предишния си престой на „Герена“. Въпросът е как ще се впише в настоящата обстановка, която може да се опише с две думи – пълна безизходица! Докато така чаканите спонсори не се появят и реално не извадят спасителните милиони, единственият начин Левски да оцелее е да запази своето истинско лице на терена! Нали така? На човек може да му падне главата, но е важно да си запази лицето! Да бъде разпознаваем, открито да гледа в очите и тези, които го подкрепят, и тези, които се молят да го видят паднал.
Лесно е да се философства – ще кажат мнозина – но щом ножът е опрял до кокал, няма време да се обмислят решенията. Така е, но точно по това се отличава водачът на глутницата от единака.
В Левски е крайно време да видим работници. Хора, способни да си изкарат заплатата, която претендират, че заслужават. И това се отнася дори и за собствениците, защото те получиха едно от най-големите богатства в нашата малка територия. Да държиш в ръце съдбата на най-популярния футболен клуб е и отговорност, но и шанс. Шанс да пишеш история.
Големият гаф в управлението до момента е свързан с неясните сигнали, които се отправят за спортната цел пред Левски този сезон. А това е от първостепенно значение, защото за всеки клуб смисълът на неговото съществуване е да се доказва на терена. Публично и категорично така и не се каза – целта е да не изпаднем или искаме да сме в Топ 6, или ще преследваме седмото място и бараж за участие в Лига Европа… Ако щете, можеше да чуем и: „Каквото ще да става на терена, важното е да спасим клуба от фалит“. Няма нищо срамно. Напротив другото е много по-гадно, защото след един мач почваме да си вярваме, че Левски си остава силен фактор в първенството и след това следва болезнено приземяване, даже затъване до кръста.
На второ място идва подценяването на треньорската работа. Критиките ги отнесе Георги Тодоров, но много по-обидно е точно в този момент Левски да е начално училище за треньори и директно в първия отбор да се дава шанс на Живко Миланов. Хайде, той поне е оставял сърцето си на терена и е част от славен „син“ отбор. Какво обаче прави в щаба фигура като Тодор Симов. Той се появи като преводач на Делио Роси и като че ли бе забравен на резервната скамейка. Какъв пък толкова треньорски гений е това момче, за да е предпочетен пред толкова по-именити и доказани специалисти, които също заслужават шанс. Няма да посочвам имена, защото идеята ми не е да се лобира за този или онзи. Важни са условията на конкурса и какви кандидати са допуснати до него, за да се взимат такива кадрови решения.
Селекцията на футболистите също няма какво да я коментираме. Страхотна сбирщина се струпа в първия отбор и нито в защита, нито в средата на терена или атака има и помен от това, с което Левски повече от век събира фенове под своето знаме. Пародия с моменти на самозаблуда – така най-точно може да опишем настоящия футболен облик на „сините“. Предстои да видим как и кога новият треньор ще съумее да й сложи края. Той обаче трябва да е подпомогнат от хората, които го канят. И ако Павел Колев е идеално подготвен да намира всякакви процедурни трикове, за да отлага тоталния финансов колапс, да дава идеи за различни спасителни инициативи заедно с търсещия помощ отвсякъде Тити Папазов, то за Наско Сираков остава футболната част от уравнението. Събирането на приличен състав, осигуряването на добър треньор и вдъхването на мотивация и самочувствие, каквото самото присъствие в Левски изисква.
Дотук от легендарния нападател не сме видели нищо впечатляващо, камо ли магично, каквото се очаква от фигури с неговия ореол. Сега идването на Стоянович е шанс за ново начало, но материалът, с който той ще работи, тепърва трябва да се оптимизира. Не става дума за поредната масова подмяна на футболисти, а по-скоро за сериозна и целенасочена работа с тези. Така, че в крайна сметка сбирщината да се превърне в отбор. Неговият облик със сигурност не е зависим от бюджета, а от правилната работа. И това се вижда и от резултатите, а най-вече и от играта на отбори като Ботев (Враца), Царско село и Монтана… Какво да говорим пък за Локо (Пд), където таванът на заплатите продължава да е по-нисък от тези 10000 лева, които обявиха в Левски. Премиите също. А в същото време до момента са спечелили толкова точки, колкото и хегемонът Лудогорец.
Жужо: Ситуацията за Левски е на живот и смърт! Лада с 250 км/ч не може да се движи
Никак няма да е трудно да сглобим поне три отбора с играчи, които имат договори за същите и дори за по-малки суми от тези, които се дават при „сините“ и които няма да имат особени трудности да спечелят на „Герена“. Това е мъката, която най-много тормози феновете. Не се ли поправят тук нещата, скоро и ритъмът на даренията ще се наруши. А добре, че дойде заповедта за новото затваряне на стадионите, иначе и отливът на публика по трибуните щеше да е все по-забележим. Просто Левски мъчи тези, които най-силно и непримиримо се борят да го има. Време е да се спре с компромисите. Иначе като спасение ще се възприеме и най-лошият сценарий.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
Ми то в обора само бушони бе. Хахахахахаха