-
-
Бруно Акрапович говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. За втори път през годината ЦСКА-София търси треньор и сега отново погледна към школата на бивша Югославия. Вече всички знаят името му – босненецът Бруно Акрапович. Той е кадър на Бундеслигата, а като треньор е работил в Хърватия, Гибралтар и Македония. Но най-големите му успехи и най-дългият период са в България с пловдивския Локомотив .
ЦСКА-София разгроми Ботев Ихтиман за Купата на България при дебюта на Акрапович
– Здравейте, г-н Акрапович! Честито назначение в ЦСКА! Колко време мислехте върху офертата?
– Още преди това си планирах моето лично бъдеще и нямах оферти. Тази дойде късно в четвъртък вечерта, на полувремето на Йънг Бойс – ЦСКА. Помислих добре, говорих и го направих.
Акрапович се обяви за Специалния, не изключи възможността да отмъкне играчи на Локо (видео)
– Значи докато гледахте мача на ЦСКА, мислехте върху офертата.
– Точно така. Винаги решавам от вътре, от корема какво чувствам. Мисля, че направената крачка е добра за бъдещето ми. Сигурен съм, че ще се оправим.
– С какво ви спечели ръководството на ЦСКА при преговорите?
– Не ме спечели ръководството, а тези четири букви – ЦСКА. Не е лесно да поемеш такъв отбор, знаем какви са изискванията и знам как да помогна. Г-н Ганчев имаше разговор с мен на най-сериозно ниво. Виждам, че целите ни са в една и съща посока.
– Какво мислите за сегашния състав на ЦСКА?
– Много качествени играчи, които могат да играят равностойно срещу големи отбори. Показаха го срещу Базел и Рома. Мисля, че могат повече.
– Като треньор на Локомотив (Пловдив) победихте ЦСКА през сезона с 2:1. Когато правихте анализ, къде видяхте слабите места на ЦСКА?
Pause
Unmute
Remaining Time -0:03
Fullscreen
– Да не говорим лошо за предишните треньори и как са работили. Не съм гледал толкова върху противника, а върху моите играчи. Дадох им самочувствие да покажат всичко възможно. Знаем възможностите и на единия, и на другия отбор. Но ако имаш мотивация и голямо желание, може да направиш много по-големи неща, както стори ЦСКА срещу Рома. Там ЦСКА можеше лесно да бие.
Акрапович: Стоя начело на най-големия клуб в България, с 4 главни букви
– Какво искате да се промени в играта на ЦСКА?
– Искам да има повече самочувствие, да сме по-ангажирани, да атакуваме повече, да играем хубав футбол, който да се харесва на многобройните фенове.
– Кой мач на ЦСКА ви хареса най-много през този сезон?
– Мачът срещу Базел беше изключително добър. Нормално е, когато спечелиш с много, да влезеш в групите на Лига Европа. Този двубой е направил впечатление на всички.
– Кои футболисти на ЦСКА най-много ви харесаха като зрител?
– Тиаго и Али Соу. Занев ми харесва, Мазику, Жул Кейта, Санкаре, Ахмедов, Юрич, Гълъбов, Антов, Жеферсон. Много добри футболисти. Надявам се да не съм забравил някой.
– Наближава зимен трансферен прозорец – колко активен ще е ЦСКА на него?
– Зависи от мен, но и от самите играчи. Ако изпълняват целите, ако се представят на най-високо ниво, каквито са изискванията, щом си в ЦСКА, значи си направил добра крачка, няма нужда от промени. Ако имаме нужда, ще направим нещо.
– Възможно ли е да поканите футболист на Локомотив (Пловдив)?
– В тази посока не мислим изобщо. Те си имат свои планове, свои играчи. Всеки си решава за своите футболисти.
– В ЦСКА има много офанзивни играчи – проблем или лукс е това за отбора?
– Може да е и едното, и другото. Зависи от гледната точка. Ако играеш офанзивен футбол и може да се направят пет смени, може да е голямо предимство. Но може да има и недоволни играчи, които искат да играят много. Тук става въпрос за колектив, за работа на треньорите и самите футболисти да са дисциплинирани.
– Как обяснявате на един футболист, че в този мач трябва да остане извън групата или трябва да е резерва?
– Със сигурност не му казвам, че е лош, просто имам други планове. Не е въпрос на качества, а на идеята ми. Футболистите сами трябва да ми покажат на тренировка, че не мога без тях и те ще играят.
– Голямата цел на ЦСКА е да стане шампион – смятате ли, че е възможно този сезон?
– Всичко е възможно. Зависи от нас, зависи и от противника. Ако сме достатъчно уверени, че можем да го направим, ще се опитаме да вземем всяка възможност.
– Вие сте побеждавал Лудогорец – възможно ли е да го победите в по-дълго състезание, както е сега? Виждате ли слабости там?
– Всеки отбор има слабости. Локомотив (Пловдив) показа на Лудогорец какви слабости има. Зависи от материала, с който разполагаш в твоя отбор, за да може да се възползваш от тези слабости.
– Колко силна конкуренция ще бъде Локомотив на ЦСКА?
– Локомотив е качествен тим. Като архитект, като човек, който е избирал тези играчи, знам много добре качествата им. Знам какви уникални момчета са, сериозни. Тези резултати не са случайни. Беше план на един друг период и се видя, че е правилен.
– ЦСКА има да изиграе още три мача в групите на Лига Европа. Мислите ли, че може да се случи нещо и евентуално класиране напред, за което ЦСКА със сигурност не е фаворит?
– Няма да се отказваме от възможност да направим нещо, което някои мислят за невъзможно. С всеки шанс ще се опитаме да направим нещо, което ще зарадва всички.
– Първият ви мач в първенството ще е срещу Левски. Как е да се започне във „Вечно дерби“?
– Офанзивно за три точки. Това е единственият стил за ЦСКА.
– За първи път мачът ще е без публика – как гледате на празните стадиони? Не само в България, а почти в целия свят.
– Ужасно чувство за всеки един – за треньорите, за играчите и за самите фенове. ЦСКА – Левски е голямо дерби, а няма никой на стадиона! Ако някой го беше казал преди години, щяхме да помислим, че не е нормален. Обаче нещата са такива и ги приемаме. За никой не е лесно. Ще се опитаме да направим най-доброто.
– С Локомотив доста пъти бихте Левски. Какво е да се играе срещу „сините“, какъв съперник са те?
– Доста се промениха, много играчи напуснаха отбора. Едно е дербито с ЦСКА, друго е, когато играе Локо. Въпросът не е за мотивация, а в момента да си подготвен за трите точки, да не мислиш за нищо друго, освен за този мач.
– В Локомотив станахте известен като човек на големите мачове – така ли се чувствате наистина?
– Не, не се чувствам така. Това беше продукт на голяма, голяма работа през цялото време, докато бях там. Само аз знам колко трудно беше и какви неща са били около мен. Уникално е чувството да си свършиш работата, да си доволен от себе си!
– Взехте три купи с Локомотив, като може да се каже, че във всичките мачове бяхте аутсайдери – срещу Ботев, срещу ЦСКА и срещу Лудогорец. С какво успяхте да победите?
– Ако някой си мисли, че има аутсайдер на финален мач, той греши. Мотивация, адреналин, желание. В момента отборът много да искаше да спечели и го направи.
– Казват, че сте човек, който държи на желязна дисциплина. Трябва ли футболистите на ЦСКА да се страхуват от вас?
– Изобщо не. Дисциплината е базирана на разбиране от самите играчи, от треньорския щаб и правилата на клуба. Ако кажем, че тренировката е в 8 часа, това не е въпрос на дисциплина, а е планиране на тренировка.
– ЦСКА е най-големият отбор в треньорската ви кариера досега – имате ли някакви притеснения преди да започнете работа?
– Ако имам притеснения, вероятно не е от това, че съм в най-големия клуб в България. Радвам се за тази възможност да покажа своите качества и ще направя всичко възможно. Притеснения нямам.
– ЦСКА доста често сменя треньорите в последните години – страхувате ли се, че може да не изкарате дълго?
– Това беше и причината да дойде някой, който ще остане малко по-дълго. Мисля да съм правилния човек.
– Почти цялата ви кариера като футболист е била в Германия. Мечтаете ли един ден да водите отбор от Бундеслигата?
– Всеки мечтае да направи хубава кариера. Ако следващата крачка е Бундеслигата, всеки би се радвал. Но не мисля за толкова дълъг период. Не мисля за миналото, а само се концентрирам върху това, което предстои.
– Може ли ЦСКА да бъде трамплин за треньор като вас? Очевидно сте амбициозен човек, а в историята от „червените“ са тръгнали много големи български футболисти, а и не само за чужбина.
– Тук се прави грешка. Аз виждам ЦСКА като много, много голям отбор. Да го приемаш само като трамплин не е често. Това е нещо уникално да съм тук и се радвам на работата. Не го гледам като на крачка между нещо друго, а като нещо много красиво. Радвам се да съм тук!
– За три години какво научихте за българския футбол?
– Научих, че са нужни мотивация и желание да се постигне нещо, както и тактическа подготовка, която е много важна за футболистите. Така може да промениш много неща.
– Харесва ли ви в България въобще?
– Много ми харесва.
– Кое най-много?
– Природата, харесват ми хората. Обичам да се разхождам на хубави места. Винаги се радвам, когато имам свободно време, да го направя.
– Помните ли как решихте през 2017 г. да приемете офертата на Локомотив?
– Много добре.
– И как стана?
– Стана чрез Ивайло Петев, който ме познава от Хърватия. Попита ме дали бих приел оферта. Казах, че ще дойда в Пловдив да говоря с хората. Първата среща беше в София и много бързо се разбрахме.
– Как реагира Христо Крушарски, когато му казахте, че отивате в ЦСКА?
– Не се зарадва много.
– Една част от феновете на Локомотив ви изпратиха с аплодисменти, а други ви обявиха за предател. Какво бихте казали на привържениците на пловдивския тим?
– Само аз знам през какъв период съм минал. Не искам никой да ме разбира, защото не може да ме разбере. Искам да кажа на феновете на Локо, че ги обичам всички. И тези, които ме плюят, и тези, които са ми пожелали нещо добро. И последно да им кажа – нека затворят очи и да си помислят за хубавите неща при мен и трите купи, след това нека си отворят очите и да продължат напред.
– Вие сте човек на света – бил сте в Хърватия, Македония, Германия, Гибралтар, България. Къде най-много ви хареса?
– България.
– Не го казвате, защото сега работите тук?
– Не. Както казахте, работих на много места, но тук съм свикнал. Езикът ми е близък, надявам се да науча още повече български. Искам да респектирам хората, както и себе си. И да продължавам в успешна посока.
– От кой треньор най-много сте научил във вашата кариера?
– Волфганг Франк и Йосип Куже – двама от треньорите на Майнц, които вече са починали. Но научих много и от твърди треньори като Еде Гайер в Енерги (Котбус), Феликс Магат и Херман Герланд, който сега е помощник в Байерн.
– А сега като човек, който отдавна е наставник, на кой треньор в света най-много ви харесва работата?
– Преди мача с Тотнъм, мислех, че е Пеп Гуардиола. Но след двубоя много ми хареса Моуриньо. Като говорих с него, видях колко нормален човек е. Колко е известен, специален, а пък нормален! Много ми харесва и искам да има много успехи!
– Какво си помислихте, когато видяхте, че Моуриньо е на десетина метра от вас?
– Помислих, че и той е човек. Бъзиках се с един приятел, който ме попита какво първо ще му кажа. Аз съм Бруно, а ти как се казваш?
– Ако Локомотив беше победил Тотнъм, щяхте ли да бъдете треньор в България в момента?
– Да, защо не! Смятам, че от големите мачове учиш много, обаче трябва да останеш твърдо на земята. Трябва да продължаваш да учиш и да даваш знанията си на играчите. Радвам се първо на работата. Когато съм на терена, забравям всичко друго. Искам да давам знанията си на футболистите и да направим нещо специално. Понякога успявам.
– Освен с Моуриньо, сте имал срещи и с Юрген Клоп – бихте ли разказали?
– Юрген Клоп е уникален човек и уникален треньор. Имахме едни и същи треньори.
– Нека кажем, че сте играли заедно – един до друг.
– Да, играхме заедно три години и се учихме от същите треньори. Стилът на игра, който иска и той, а и аз, е от Йосип Куже. Записвах си някои неща, но явно и той го е правел.
– Става въпрос за времето ви в Майнц – какъв беше Клоп като футболист?
– Много нервен. Както вика сега на линията, така беше и като футболист. Ако изпусне някое положения, жилите му изскачат на врата. Става и вика на всички.
– Преди да дойдете в България какви впечатления имахте от българския футбол и какви са ви в момента?
– Преди да дойда в България не знаех нищо.
– Имал сте български съотборник – Цанко Цветанов.
– Да, сещам се. Винаги българите са ми харесвали като хора. Веселин Геров ми е добър приятел, Цанко Цветанов – винаги усмихнати, имаха хубаво настроение. Само тях познавах от България. След това тук се запознах и с други хора. Харесва ми България.
– Колко приятели имате в България вече?
– Много. Истински приятели, които ми желаят успех. Искам да им благодаря!
