-
-
8 мача – 1 победа, 1 равен и цели 6 загуби – това е балансът на българския национален отбор по футбол до момента за 2020-а. Поредната загубена година за трикольорите, в която пропадането продължи с бясно темпо, пише „Тема спорт“. Година на надеждата, че чудото може да стане и да се класираме на европейското първенство. Надежда, която се оказа голяма заблуда. Балонът ни се спука още в първия плейоф с Унгария у дома – 1:3 на 8 октомври и така евентуалното участие на континенталния шампионат в група с Германия, Португалия и Франция си остана далечен мираж.
Днес трикольорите гостуват на Ейре в последен мач от своята група в Лигата на нациите. Единственото ни равенство през 2020-а бе именно срещу ирландците в срещата в София -1:1, в която ни изравниха в добавеното време. Това беше и единственият ни сравнително добър мач през годината, която започна с домакинска загуба от Беларус с 0:1 в контрола, в края на февруари.
В другия ни приятелски двубой за 2020-а дойде и победата с 3:0 над най-слабия национален отбор, срещу когото някога сме играли – Гибралтар. Затова днес в Дъблин трябва да избегнем срама да не останем само с този „успех“. Отделно трябва да се опитаме да предотвратим и изпадане в Лига С. Но реално погледнато на нас там ни е мястото. Да слезем още едно стъпало по-надолу ще ни приляга, защото е видно, че с отборите от Лига В няма как да се надиграваме. Впрочем благодарение на силното ни представяне в Лига С в предишното издание на Лигата на нациите с Петър Хубчев успяхме да стигнем до баража с Унгария.
Лечков: Не всичко в БФС е на автопилот! Едно гробище в тази държава няма подредено
Вместо да се заблуждаваме, че имаме сили да сме в по-горната група или пък да се класираме на европейското първенство, можеше да използваме 2020 година да обиграем един нов състав, наистина подмладен, а не и тези 366 дни да отиват на вятъра. Младежите показаха, че в тях има хляб и спокойно можеше доста по-смело да бъдат хвърлени в боя. Но за поредна година предпочетохме да се въртим в омагьосан кръг.
Интересното е, че и през календарната 2019-а останахме с една победа – 1:0 над Чехия в безсмислена евроквалификация, но и три равенства. Успехът пак е на сметката на Георги Дерменджиев. На 99% двубоят с Ейре днес ще му е последният начело на трикольорите. Крайно време е да се сложи точка на излагациите с този треньор и избраниците му. И най-вече с това ръководство на БФС. Договорът на Дерменджиев е до края на месеца, а все по-усилено се говори, че негов наследник ще е селекционерът на младежите Александър Димитров.
А затова какво направи Бат Гошо, говорят цифрите – 10 мача начело на България, 2 победи, 1 равен и 7 поражения. Да, по-добре е от при Краси Балъков, но само по отношение на математиката. Играта все така я няма, а се изредиха около 50 различни футболисти…
За сравнение ще дадем 10 септември 2019 година. Тогава паднахме с 1:3 от Ейре в Дъблин, в контрола начело с Балъков. От започналите тогава днес може да се появяват на терена само трима – Кристиан Димитров, Кристиян Малинов и Божидар Краев. Твърде малко за 14 месеца по-късно. А без гръбнак отбор прави ли се? Пропиляхме твърде много време, в което селекцията можеше да бъде подмладена и да се тръгне по нов път. Но очевидно при това ръководство на БФС светлина в тунела няма.
ВЕРОЯТЕН СЪСТАВ НА РЕПУБЛИКА ИРЛАНДИЯ: Рандолф, О’Шей, Лонг, Дъфи, Кристи, Бърн, Брейди, Хурихейн, О’Дауда, Колинс, Хорган
Резерви: Травърс, Келехър, Кларк, Ленихан, Манинг, Кулън, Найт, Тейлър, Бърк, Парът, Магуайър, Къртис
ВЕРОЯТЕН СЪСТАВ НА БЪЛГАРИЯ: Луков, Сисиньо, Терзиев, Димитров, Попов, Малинов, Карабельов, Иванов, Делев, Карагарен Илиев
Резерви: Караджов, Василев, Цветков, Ангелов, Александров, Юсеин, Янков, Ковачев, Краев
