-
-
Защитникът на ЦСКА-София Иван Турицов застана пред камерата на предаването „Код Спорт“ по ТV+ веднага след тежкия мач срещу Йънг Бойс. Той е един от изгряващите таланти на червените. Едва на 21 години младият бранител винаги е сред титулярните 11 във всеки сблъсък или поне, когато е здрав. Десният бек бива преследван от много контузии, но е уверен, че това ще го направи много по-силен и издръжлив. И въпреки че всички по-млади футболисти са вперили поглед към трансфер в някой европейски клубен отбор, Турицов се е фокусирал напълно в това да брани вратата на „армейците“ от офанзивните футболисти на съперника.
– Здравей, Иване! Добре дошъл на сцената на „Код Спорт“! ЦСКА отстъпи на Йънг Бойс с 0:1 – загуби ли се тимът в мъглата на Националния стадион „Васил Левски“?
– Да, загубихме. Наистина доста тежък мач с оглед на метеорологичните условия. Беше доста гъста мъглата, но каквото бе за нас, такова беше и за тях. Получихме много нелеп гол и това може би повлия на мача.
– Толкова силен отбор ли е Йънг Бойс, че не можахте да спечелите и точка срещу него?
– Добър отбор, наистина доста компактно играят, но не мисля, че отстъпвахме с нещо на тях. Просто доста нелеп гол и тежка загуба.
– На кого мъглата попречи повече според теб – на ЦСКА или на гостите?
– Не мисля, че на някой отбор е попречила повече. Просто ни вкараха още през първото полувреме и не можахме да върнем този гол.
– Смениха те в началото на втората част – заради умора или нещо друго?
– Както знаете, бях болен от коронавирус, имах само няколко тренировки с отбора и затова не можах да изкарам мача.
– Колко различно е да се играе срещу европейски съперници?
– Наистина разликата е огромна. В България се играе доста по-бавно, футболът е много по-муден и има огромна разлика.
– ЦСКА вече официално отпадна от групите на Лига Европа. Това означава ли, че ще играете по-спокойно в последните два мача срещу Клуж и Рома?
– Да, официално отпаднахме, но ние няма да се предадем до последно. Борим се за това, за което излизаме във всеки мач – победата. Така че срещу Клуж и срещу Рома отново ще излезем за победа.
– Все още обаче не можете да вкарате гол – каква е причината при толкова много нападатели и офанзивни футболисти в отбора?
– Не мога да кажа каква е причината. Дали е късмет или все пак от доста време не сме играли в европейски турнир. Може би това допринася за напрежението в отбора, за да не можем да вкараме гол.
– С тази сгъстена програма – първенство, европейски мачове по-трудно ли ти е да се възстановяваш след всеки един двубой?
– Със сигурност е по-тежко с тази сгъстена програма, но ние сме професионалисти и правим всичко възможно за доброто възстановяване. Така че не е толкова голям проблем.
– Твоят съотборник Георги Йомов каза, че с играта срещу Йънг Бойс няма кой да спре ЦСКА в България. Мислиш ли, че можете да повтаряте тази игра в Първа лига постоянно?
– Със сигурност можем. С оглед на това, че за първи път играхме с тази схема, мисля, че се представихме много добре и не отстъпвахме с нищо на Йънг Бойс. Така че, както той каза, с тази игра няма кой отбор да се противопостави на ЦСКА.
– Самата амбиция и хъс за победата различават ли се, когато излизате в европейски сблъсък?
– Не. ЦСКА във всеки мач излиза за победа, независимо срещу кой съперник играе. Просто мачовете в Лига Европа са по-различни с оглед на темпото.
– Чувстваш ли се вече напълно излекуван от контузиите, които те измъчваха наскоро?
– Да, наистина последните няколко месеца бяха доста тежки за мен, защото имах една контузия малко по-рано. След това се възстанових и хванах този кофти вирус. Но сега се чувствам по-добре и се надявам занапред повече да нямам такива проблеми.
– Имаш ли някакво обяснение защо едва на 21 години толкова често се срещаш с контузии?
– Не мога да кажа. Или лош късмет… Не мога да си го обясня.
– Какви са впечатленията ти от новия треньор? Вече няколко мача под ръководството на Бруно Акрапович…
– Имам само няколко тренировки с отбора. Той разчита повече на дисциплината в тима, обича да има повече мъжкари в отбора и главно налага дисциплина.
– Срещу Йънг Бойс за първи път, както вече спомена, играхте с нова схема. Повече ли ти харесва схемата 3-5-2?
– Не мога да кажа дали повече ми харесва, но мисля, че се получава добре с тази схема. Играхме добре и се надявам и занапред да бъде така.
– Когато си здрав, почти винаги си титуляр. Как гледаш на конкуренцията в състава и специално на французина Тибо Вион, който също е десен бек?
– Според мен за всеки един футболист е хубаво да има конкуренция, защото така се израства. Как гледам на Тибо Вион? Той е просто съотборник. Изключително гледам само върху себе си, опитвам се да се развивам, а конкуренцията само помага за моето развитие.
– В титулярния състав на ЦСКА повечето играчи са чужденци. На какъв език се разбирате на терена и в съблекалнята?
– Главно се говори на английски, но доста от чужденците се опитват да научават и български.
– След като вече минаха доста мачове, как виждаш шансовете на ЦСКА за титлата, която е голямата цел?
– Според мен имаме огромен шанс за титлата, защото не мисля, че някой отбор в България е по-добър. Смятам, че сме най-добрият отбор у нас и имаме огромен шанс за трофея.
– Само Лудогорец ли е съперник на ЦСКА? Виждаш ли друг потенциален кандидат за титлата?
– Наистина тази година са изравнени силите в първенството. Не само Лудогорец е съперник на ЦСКА за титлата, Локомотив (Пловдив) играе добър футбол, но мисля, че имаме големи шансове да спечелим ние.
– Колко ти влияе на теб и като цяло на отбора факта, че мачовете се играят пред празни трибуни?
– Наистина е кофти да се играе пред празни трибуни. Знаете нашите фенове колко са многобройни, колко ни помагат на мачовете, обичат ни и ни подкрепят. Трудно е да се играе пред празни трибуни, но с този вирус няма как. Лека-полека се свиква.
– Въпреки че ти изкара вируса, ЦСКА е може би сред отборите, които са най-малко засегнати от коронавируса. Какви са мерките, които се приемат за борба с пандемията? Разкажи малко от кухнята…
– Тук наистина мерките са доста големи. Постоянно се държи дистанция, постоянно се ходи с маски. Взели сме много насериозно вируса, защото както виждате, въобще не е шега работата. Мисля, че добре се справяме и точно заради това, не сме засегнати толкова.
– Какво е най-важното нещо за един професионален футболист, за да се опази от COVID-19?
– Просто в главата му да е само футболът. Идваме на базата, седим тук няколко часа. Най-малкото е да не се излиза толкова много. Виждате, че се затягат мерките – ресторанти и други заведения се затварят. Според мен точно това е проблемът – ако се излиза много. Ние като професионалисти не трябва да го позволяваме, защото за нас футболът е най-важното нещо. Както видяхте, случи се с мен, две седмици не са малко време за отсъствие от терена. Най-важното е да сме концентрирани само и единствено към футбола.
– Има ли страх у футболистите, че могат да заболеят? Например твоите съотборници или играчи от други отбори, с които поддържаш контакт?
– Естествено има страх, но мисля, че е заради двете седмици, които трябва да стоиш само вкъщи. Те влияят много на моментната форма на един футболист. Страхът е да не отсъстваш от терените.
– Освен физически, чисто психически как ти повлия този вирус?
– Мисля, че и психически доста ми повлия, понеже две седмици бях само вкъщи, сам, нямам допир до други хора, не мога да комуникирам с никой. Психически не е лесно.
– Успя ли да се възстановиш чисто физически вече? Как се чувстваш?
– Да, добре се чувствам. Не съм имал тежки проблеми, тежки симптоми. Но малкото ми тренировки с отбора, се отразиха на мача с Йънг Бойс.
– Сега малко по-лични въпроси – разкажи как започна да играеш футбол?
– Бях на 8 години, баща ми ме заведе на тренировъчната база на Спартак (Плевен). Наистина в началото малко се дърпах, защото футболът беше чужд за мен. Но след няколко тренировки със Спартак (Плевен), започна да ме влече този спорт. От 8-годишна възраст досега не съм си помислял да спирам!
– Родом си от Плевен, a там Спартак отдавна е фактор – как стигна до академията на Литекс?
– Първенството беше областно и понеже Ловеч и Плевен са близки градове, имахме доста мачове срещу Литекс. Оттам с добри игри ме забелязаха, свързаха се с родителите ми и решихме заедно да премина в отбора на Литекс.
– Винаги ли си играл на позицията десен бек?
– Да, още като малък, когато започнах, бях десен защитник и оттогава не съм сменял позицията.
– Значи не е имало влечение към нападателите…
– Може би е имало влечение, но просто тази позиция, според мен, ми се удава най-добре.
– От 2019 г. си в първия отбор на ЦСКА – какво е да влезеш в съблекалнята на „Българска армия“?
– Чувството е наистина уникално! Според мен това е мечта на всяко едно дете, което се занимава с футбол. Наистина, когато прекрачих този праг, нещо в мен трепнеше. Но с течение на времето свикнах.
– Кой най-много ти помогна да се адаптираш към обстановката в отбора, в съблекалнята?
– Нямаше човек, който да не ме приеме. Целият отбор ме прие доста топло. Мисля, че точно това ми помогна да се установя така добре в отбора.
– Извървя пътя до мъжкия национален отбор по футбол. Би ли разказал как изживя своя първи мач?
– Да, наистина стигнах до националния отбор. Според мен няма по-хубаво чувство от това да играеш за родината си. Мъжкият национален отбор е нещо по-специално, отколкото юношеските гарнитури. Наистина чувството е неповторимо. Пожелавам го на всеки един футболист!
– Имаше ли предстартова треска?
– Да, чувствах се малко напрегнат, имах напрежение в мен, но това е нормално.
– Участва на европейското първенство до 19 години – защо България се класира на турнири при по-младите, но не успява при мъжете?
– Може би защото на младите футболисти в школите се дава повече шанс. А в мъжките отбори не се разчита толкова на младите играчи. Заради това няма толкова успехи в мъжкия национален отбор.
– А защо не се дава достатъчно кредит на доверие на по-младите българи в отборите в първенството?
– Това не мога да го кажа аз. Всеки треньор мисли, че младите български футболисти все още не са готови за мъжки футбол. Дава им се повече време в дублиращи отбори, в по-ниските групи на България, там се дава повече шанс на младите футболисти.
– Много анализатори смятат, че се къса някъде границата между юношеския футбол и мъжкия футбол. Ти как успя да я прескочиш?
– Разликата между юношеския и мъжкия футбол е огромна. Изкарах година и половина в мъжкия отбор на Литекс и наистина това много ми помогна да се адаптирам към мъжкия футбол.
– ЦСКА е бил трамплин за много футболисти в чужбина – в кое първенство най-много ти се играе?
– Като цяло съм фен на Реал Мадрид, но симпатизирам на английската Висша лига, понеже там се играе доста бърз, силов, директен футбол. Мечтата ми е да играя там.
– Как ти се отразява напрежението преди всеки мач? Очакванията към ЦСКА винаги са много високи…
– В началото ми беше по-трудно, но с течение на времето с натрупаните ми мачове почвам лека-полека да се успокоявам. Мисля, че вече съм много по-добре.
– На кой футболист най-много се възхищаваш?
– Още от малък идолът ми е Кристиано Роналдо.
– Докъде стигат мечтите на Иван Турицов, свързани с ЦСКА и евентуално в бъдеще с някой отбор в чужбина?
– С ЦСКА искам да спечеля абсолютно всичко – купа на България, суперкупа, първенството. Най-много искам да играем в евротурнирите, където е мястото на ЦСКА. А за в бъдеще искам да направя просто един трансфер в Англия
