Футболистът на ЦСКА-София Брадли Мазику говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Вече повече от година френският ляв бек е на „Българска армия“ и за този период се утвърди като един от лидерите в състава.
– Здравейте, Брадли! Мачът с Рома ли е най-големият във вашата кариера досега?
– Да, това е един от най-големите мачове в моята кариера. Беше отличен мач.
– С какво най-вече ЦСКА победи италианците?
– Успяхме да останем солидни в защита. Играхме наистина като отбор и това се оказа разковничето на победата.
– Новият треньор Бруно Акрапович направи видео със стари голове на звезди на ЦСКА като Христо Стоичков. Какво влияние оказа това върху отбора?
– Сигурно е, че ни помага. Да видим, че е имало големи футболисти, които са вкарвали голове за ЦСКА ни вдъхновява. Но в крайна сметка от нас зависи да превърнем това в успешно представяне на терена.
– Коментирате ли в отбора, че преди всеки голям мач Стоичков ви нахъсва?
– Това винаги се случва. Освен това, всички в ръководството, както и треньорът, се опитват да ни надъхват преди голям мач. Става въпрос за съпeрници, които са свикнали да участват в различни надпревари. След това, както казах, вече от нас зависи да превъплътим всичко това на игрището.
– ЦСКА е най-добрият сред четвъртите отбори във всички 12 групи. Яд ли ви е, че не постигнахте повече?
– Пропуските ни в групата бяха в първите мачове. Впоследствие във втората част от борбата се представихме по-добре. Именно заради първите мачове не успяхме да продължим напред.
– В кои мачове ЦСКА трябваше да вземе повече?
– Трябваше да вземем повече точки от мачовете с Клуж. След като успяхме да вземем 4 точки от Рома, значили сме били в състояние да спечелим 4 точки или повече от срещите с румънците.
– Какво ви каза Акрапович след края на мача с Рома?
– Че сме постигнали хубава победа и че съжалява, че не сме успели да постигнем повече в мачовете преди това.
– Следващата седмица предстои още един голям мач за ЦСКА – дерби срещу Левски. Вече сте играл в него. Какво очаквате?
– Преди това имаме мач срещу Ботев (Враца). Трябва да спечелим него, преди да започнем да мислим за Левски. Но е очевидно, че ще искаме да спечелим и двете срещи.
– За съжаление в дербито ще трябва да играете без публика. Доколко ще ви попречи този факт?
– Да, не е приятно, че ще играем без публика, защото нашите фенове винаги ни мотивират допълнително. Но заради клубната емблема и в името на клуба трябва да дадем всичко от себе си, за да спечелим тези два мача.
– ЦСКА си тръгна от Европа с високо вдигната глава и остава България. Какви са шансовете да спечелите титлата?
– Допуснахме изоставане от челните отбори в класирането. Трябва да продължим с доброто представяне и победите, за да настигнем Лудогорец. Но трябва да вървим стъпка по стъпка, етап по етап. Първо да изпреварим Локомотив (Пловдив), а после да мислим и за Лудогорец.
– Лудогорец е големият конкурент, но има ли други отбори, които могат да се намесят в борбата?
– Има доста отбори с шансове. Един от тях е Локо (Пловдив). Но ако работим отборно, ние, заедно с Лудогорец, сме единственият отбор, който може да спечели титлата.
– Колко е важно в битката за титлата, че ЦСКА спечели пет точки в Лига Европа, а Лудогорец – нито една?
– Не, това няма значение за нас. Не искаме да се сравняваме с тях в Лига Европа. Всеки отбор имаше своите различни съперници в групата. Всеки по пътя си. Да, има някакво отношение за увереността в нашите сили.
– С какво Бруно Акрапович е по-различен от останалите треньори, с които работихте в ЦСКА?
– Всеки от треньорите има свой стил. Но при Акрапович възприехме нова система на игра. Може тя да отива повече на нашия отбор. Това го отличава от предишните треньори.
– А на вас лично коя система ви е по-удобна – 3-5-2 или предишната 4-4-2?
– Ако се съди по последните мачове, значи тази система 3-5-2 повече ни подхожда. И преди печелехме мачове, но понякога не го правехме с добра игра. Докато сега както печелим, така и играем добре.
– С кой от треньорите работата най-много ви допадаше?
-Работил съм с доста треньори. Мога да посоча Милош Крушчич като такъв, с когото съм се разбирал. Сегашният наставник води отбора само от 3 седмици. Мисля, че когато успее окончателно да наложи принципите си и той ще бъде сред треньорите, с които най-добре съм работил.
– Вие сте един от много легионери в ЦСКА. На какъв език си говорите в съблекалнята?
– Опитваме се да говорим простичко на английски, като добавяме също така простичко и български думи.
– Колко български думи научихте?
– Може би 5-6. Простички думи като „добър ден“, „как си“.
– Бяхте ли играл във Франция срещу някого измежду Юнус Санкаре, Амос Юга, Жул Кейта и Тибо Вион?
– Не, аз лично не съм играл срещу тях във Франция, но те са играли помежду си, защото действаха в по-горна дивизия от мен.
– Каква е атмосферата в съблекалнята?
– О, атмосферата е прекрасна! Знаете, ме когато има победи, настроението се подобрява допълнително, но по принцип атмосферата при нас е чудесна.
– Кои са най-добрите ви приятели?
– Естествено, разбирам се малко по-добре с французите в отбора, защото са французи, но по принцип се разбирам с всички.
– Кой е най-скромният и кой е лудата глава в ЦСКА?
– Бих казал, че шумните са двама – Митко Митков и Жюл Кейта.
– Защо Кейта?
– Изпитва радост от живота. Винаги иска да се смее, да се закача. Същото се отнася и за Митко. А най-спокоен? Може би Жером.
– Разкажете за вашата кариера. Как започнахте да играете футбол в Лориен?
– Започнах от Академията на Лориен, после подписах за 3 години с клуба като професионалист. Трудно ми беше да намеря място в първия отбор на Лориен, затова предпочетох да играя като преотстъпен в Трета дивизия на Франция. В продължение на две години играх като преотстъпен.
– Винаги ли сте бил ляв бек?
-Да, винаги съм играл на тази позиция, вече станаха доста години и все съм ляв бек.
– Защо изиграхте само един мач за Лориен – това е мачът за купата срещу Рен?
– Ами, явно не влизах в плановете на треньора. Предпочиташе друг пред мен, така че успях да изиграя само една среща.
– Как се стигна до офертата от ЦСКА?
– Първият човек, който ми каза за нея, бе спортният директор в моя третодивизионен клуб Шоле, където играех. После продължихме да дискутираме и така се стигна съвсем естествено до трансфера.
– Знаехте ли нещо за българския футбол, преди да се обади ЦСКА?
– Знаех, че става дума за голям клуб, защото ЦСКА е известен навсякъде. Не познавах, обаче, играчите, както и самия шампионат.
– В България живеете повече от година. Харесва ли ви?
– Да, имам шанса да живея в София. Така че тук много ми харесва.
– С кое не можете да свикнете в София?
– Вижте, аз съм човек, който обича да си стои вкъщи. Така да се каже домошар съм. Но иначе не мисля, че има нещо тук, с което не успявам да свикна и да се адаптирам.
– Намерихте ли си български приятели?
– Както казах, аз не излизам често, така че единствените ми български приятели са тук в отбора.
– Семейството ви с вас ли е? Къде обичате да се разхождате?
– Да, с мен е.
– Къде обичате да ходите да ядете, харесвате ли българската храна?
– Да, ял съм вече български ястия. Тук понякога ни приготвят българска кухня. Да, харесва ми. Харесвам повече френската кухня, но и българската става.
– Намерихте ли някъде френски ресторант тук?
– Купуваме предимно продуктите, които познаваме от Франция, за да си ги приготвяме вкъщи. Ако не намерим точната храна, се опитваме да комбинираме нещата.
– Оправда ли очакванията ви нивото на българския футбол?
– Да, даже бих казал, че ме изненада приятно. Във всеки случай съм доволен от нивото на футбола в България.
– В ЦСКА се наложихте като твърд титуляр. Кое е най-силното ви качество на терена и кое още искате да подобрите?
– Бих могъл да подобря статистическите си показатели. В смисъл голови подавания и голове. Моите положителни качества – бързината, а и мога да бъда полезен както в атака, така и в защита.
– Един от големите проблеми в световния футбол е расизмът. Бил ли сте жертва?
– Аз лично не съм расист, но съм виждал сцени на расизъм и мисля, че това не бива да бъде толерирано по никакъв начин. Аз самият никога не съм бил жертва на расизъм, но дали става въпрос за мен или за някой друг – за мен е все едно.
– В България случвало ли ви се е да ви обидят?
– Мен лично не, но е имало мои съотборници, които са били обиждани на расистка основа и това за мен не бива да се толерира.
– Какво бихте казали на тези, които обиждат расистки футболистите?
– Вижте, аз съм вярващ човек. Светът е населен с черни, бели, жълти, с хора от всички цветове на кожата. Сега в света все повече се омешваме различните раси. Повече пътуваме и е глупаво, защото всички сме еднакви.
– Роден сте във Франция, но благодарение на ЦСКА сте вече национал на Република Конго. Съвсем скоро играхте мач. Бихте ли ни разказали за него?
– Аз съм роден във Франция, но и двамата ми родители са от Конго-Бразавил. Затова реших да играя за Конго. Имаме много добър отбор и имаме сили да се класираме за Купата на африканските нации. Малко лошо стечение на обстоятелствата за мен, защото в Конго се разболях от коронавирус и бях изолиран от моите съотборници. Играх в първия мач, но във втория не успях по тази причина.
– А как мина мачът, в който играхте?
– Влязох към края на мача, но все пак беше добре да усетя ритъма и интензитета в играта. Знаете ли, в отбора има момчета, които играят в малки и неизвестни африкански клубове, а притежават много добри качества и биха могли да играят в Европа.
– Какво е усещането да играете в националния отбор?
– Голяма гордост е за всеки футболист да играе за националния си отбор. Аз лично имам големи амбиции с моя национален отбор, но нека първо да се класираме за финалите в турнира за Купата на африканските нации.
– Мечтаете ли да играете за Купата на африканските нации и докъде би стигнал Конго?
– Както вече имах възможност да ви кажа, аз съм привърженик на принципа “стъпка по стъпка”. Нека първо да се класираме, после да излезем от групата и да видим докъде бихме могли да стигне в турнира.
– Африка има едни от най-силните футболисти в света в лицето на Садио Мане, Мохамед Салах, Рияд Марез. Кой е вашият любимец?
– В Африка на почит са офанзивните футболисти. Аз лично нямам такъв любимец, обичам да гледам всички отбори и футболисти в тях.
– Джордж Уеа е единственият африканец със „Златната топка“. Кой ще е следващият?
– Това са футболистите, които играят в големи клубове в момента – Салах, Обамеянг, Мане, Марез… Може би някой от тях, но не бих могъл да кажа кой точно.
– Живял ли сте някога в Конго? Какво ще ни разкажете за тази държава?
– Не съм живял там постоянно. Само веднъж, вече много отдавна, си бях отишъл във ваканция там. Какво е най-интересното? Пълна свобода, не бих могъл да кажа нищо повече, освен това.
– Когато един ден светът се върне към нормалността, бихте ли препоръчали на български приятели да посетят тази страна?
– На българите казвам, че трябва да отидат да видят. Понякога има предразсъдъци, но ако отидат на място, сигурно ще бъдат изненадани.
– Можехте да играете и за Франция. Не мечтаете ли да сте в отбора, който е най-силен в света в момента?
– Националният отбор на Франция винаги е голямо предизвикателство. Но трябва да бъдем реалисти в живота, затова аз прецених да играя за Конго.
– ЦСКА е бил трамплин към големи трансфери за много футболисти. Колко време още се виждате в България?
– Не знам колко време, във футбола всичко може да се случи. Засега съм фокусиран върху представянето си в ЦСКА, искам тук да спечеля трофеи, пък после ще видим.
– В коя държава ви се играе най-много?
– Моите две любими първенства са английското и германското. Но харесвам също така френското, италианското и испанското, така че нямам претенции за едно от тях.
– Кой е любимият ви отбор в чужбина?
– Челси.
– Тогава ви пожелаваме един ден да заиграете в Челси.
– Мерси, много симпатично пожелание от ваша страна.