-
-
Станислав Иванов очаква с нетърпение да отиде в САЩ, където ще носи екипа на Чикаго Файър. Бившият играч на Левски говори пред „Дарик радио“ за престоя си на „Герена“ и за своите очаквания.
– Станиславе, остава малко време преди да стартира твоята американска мечта. Готов ли си за това предизвикателство?
– След около две седмици ще пътувам. Подготвям се, тренирам индивидуално и се чувствам добре.
– Успя ли да презаредиш батериите по време на празниците?
– Да, починах си добре. 10 дни почивам пълно. Бях с моето семейство и вече се подготвям.
– Левски започна подготовка утре. Вълнуваш ли се как се представят твоите бивши съотборници?
– Да, естествено. Ще ги следя. Ще гледам всеки един мач. Аз съм левскар, милея за клуба и желая всичко най-хубаво.
– Преди 6 години направихме за първи път интервю с теб. Тогава беше след юбилея с Лацио. За това време успя ли да израснеш като човек, не само като футболист?
– Сякаш беше вчера. Доста израснах като човек най-вече. Като футболист, натрупах опит, изиграх доста мачове. Чувствам се узрял.
– Правиш доста интересна крачка. Не са толкова много играчите, които отиват толкова далеч. Защо избра Чикаго Файър?
– Клубът много ме искаше. Имаше оферти и от други отбори. Но от Чикаго много ме искаха. Звъннаха ми няколко пъти и треньорът, и спортният директор. Отнесоха се много професионално и с това ме спечелиха.
– Треньорът е сериозно име – бившият национал на Швейцария Рафаел Вики.
– Той легенда на Швейцария. Показа ми, че е видял много във футбола и дано да го предаде на мен.
– Говори ли сте на каква позиция ще те използва?
– Не сме говорили за конкретна позиция. Той ми каза, че ще ме използва във всяка една позиция в нападение. Моята работа е да тренирам, пък треньорът ще реши къде да ме пусне.
– Обичаш ли да летиш със самолет, защото ще ти се наложи доста да летиш, особено ако те викат в националния отбор?
– Това мен не ме притеснява. Ако причината е националният отбор, ще се радвам да летя често.
– Ще се подготвяте в Маями. Развълнуван ли си от местата, които ще посетиш?
– Човек се учи непрекъснато в живота. Отивам там, за да се науча, да се изградя като футболист, пък после ще видим.
– Ти каза, че не казваш „сбогом“ на Левски, а „довиждане“. Планираш ли някой ден отново да се върнеш на „Герена“?
– По принцип не обичам да си правя планове. Да, бих искал някой ден отново да облека екипа на Левски. Но просто не мога да кажа кога. Футболът е непредвидим спорт, колелото се върти непрекъснато.
– Много хора те обвиняваха, че не прие офертата от Германия? Защо взе това решение?
– Не беше изключено да отида в някой европейски отбор. Не зависеше само от мен. Нещата не се случиха. Аз реших да не отида в германския клуб. Щом съм решил, значи е било правилното нещо.
– Ти игра за Левски, въпреки че вече беше обявен твоят трансфер. Защо реши да участваш в тези три двубоя? Имаше ли притеснение, че може да се контузиш?
– Аз не съм човек, който се крие. Когато дойде Славиша Стоянович, той настояваше да играя. Преди това не играех. Имаше си причини. Заради него и заради клуба играх в последните мачове на 120%. Исках да покажа, че обичам този клуб и играя със сърце и душа за Левски. И най-вече заради треньора. Той ми показа отношение, че ме уважава. Ще ми остане приятел завинаги.
– На кого искаш да благодариш в Левски?
– Искам да благодаря на всички, които са работили с мен през годините.
