-
-
Героят от американското лято Ивайло Йорданов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТV+. Търсенето на истината и на рецептата за класиране на футболните ни национали на голям форум продължава неуспешно вече 16-та година. На горещия стол изгоряха много селекционери, но положението става все по-лошо и по-лошо. Да, ютията не е просто потънала. Тя вече е заровена на дъното. По горещата тема и решенията на Изпълкома на БФС от четвъртък говори един доказан боец от старата гвардия, който има зад гърба си стотици битки с герба на гърдите! И като играч, и като асистент в мъжкия и в младежкия отбор на „трикольорите“. Определено Йорданов има какво да каже по въпросите, които отдавна чакат отговори.
– Нова година, нови треньори на националните футболни отбори, нови амбиции, нови цели – само вие сте от старите, г-н Йорданов! Имам предвид щаба на младежкия национален отбор, който продължава своята работа по решение на Изпълкома от заседанието този четвъртък.
– Не започваме добре интервюто – на „вие“. (Смее се) Идваше да ме снимаш в Спортинг (Лисабон). Бяхте официални гости със Стоичков на моя бенефис. Единствените българи. Все пак се познаваме от повече от 30 години.
– Приемам забележката, минаваме на „ти“. Как ще я караме в националните отбори?
– Мога да коментирам само младежкия национален отбор. За мъжкия национален отбор не мога да коментирам, има си изпълнителна власт, която вече реши въпроса с новия треньор. Оттам насетне той може да дава коментари относно селекция, игра и цели. Ние смятаме да продължим в същия дух – да приготвяме млади играчи, които да бъдат в полза на целия български футбол и конкретно за българския мъжки отбор.
– Коментирахте ли с Александър Димитров, че го спрягат за национален селекционер на мъжете, както и теб апропо?
– Много твои колеги писаха, дори моето име го намесваха, но мисля, че това е несериозно. Има си Футболен съюз, който решава. Мачът вече приключи, така че ние оставаме в младежкия национален отбор.
– Имаш ли поглед в детайли над младите играчи у нас? Наистина ли имаме таланти?
– Мога да гарантирам, че България винаги е раждала талантливи играчи. Въпросът е доколко ще се развият. Наистина последните две години играчите, които бяха в младежкия национален отбор, бяха едно доста добро качество. Надявам се, когато вече прескочат в мъжкия национален отбор, естествено, ако ги извика новият старши треньор, да покажат това, което демонстрираха при младежите. И да се развиват, защото един футболист се развива постоянно.
– На всеки Конгрес на БФС се вдигат лозунги за приоритетна работа с школите, но това сякаш не се случва или може би не е така – твоето наблюдение?
– Да, по принцип винаги е така. Като че ли липсват малки детайли. Във футбола от малки децата трябва да се развиват. Виждаме, че големите футболни нации още от малки имат треньори по физическа подготовка. Практиката показва, че тук явно нещо куца.
– Помниш ли на един мач в Исландия как гледахме 14-годишните деца колко професионално тренират, как ги снимат, спонсорите около тях? Тогава се заговорихме, че исландците ще вземат максимума и ето, че се случи…
– Не само исландците. Мисля, че всички държави се развиват. Ние също се развиваме, но явно нещо малко не ни достига да се направи така, че талантите, които България има, да покажат още повече от своите качества.
– Твърди се, че клубовете трябва да дадат време на младите, но реално това не се случва, особено във водещите ни отбори. Разбираш ли ги, оправдаваш ли ги треньорите и президентите на родните клубове, че феновете ги карат да не чакат?
– В големите отбори е така – никой не те чака. Така че не мога да коментирам президентите и треньорите на тези тимове. Имат си човек, който дава пари, той изисква и това си е вече тяхна политика.
– Как е в Португалия, която не спира да вади млади таланти на голямата сцена? Какво е по-различното от България?
– Залагат повече на младите.
– Как се получава при грандовете? И ти си го изпитвал – след два-три неуспешни мача и се започва с искането за оставки, негодувание по трибуните?
– Когато видиш, че един млад играч има потенциал, просто го налагаш, защото може да донесе много пари на клуба при изходящ трансфер.
– Много повече таланти ли ражда Португалия за футболисти?
– Да направим една справка – ще се върна малко назад. През 90-те години, а и след това България „изнасяше“ футболисти за Португалия. Сега е обратното – португалските футболисти идват в България. За промяната отне доста години, но ето, че има ефект от цялата тази работа.
– За кратко беше треньор на Кристиано Роналдо във втория тим на Спортинг (Лисабон), срещал ли си го в последствие? Поздравява ли те или вече е над тези неща?
– Ако бъда честен, не съм го виждал. Нямам представа как ще реагира, ако ме види. Треньор е силна дума, защото той просто мина като експрес във втория отбор на Спортинг. Личеше си, че наистина е много класен футболист. Имам приятели в Португалия и в португалския национален отбор и те ми споделят, че Роналдо до ден-днешен задължително остава след всяка тренировка да се доусъвършенства. Това трябва да бъде пример за всички футболисти.
– Между другото всеки футболист, който сме интервюирали в „Код Спорт“ и са били с него, над 10 човека, казват че той и преди и след тренировка остава. Дори Евра сподели, че не е добре да му ходиш на гости, защото ти дава само салата и минерална вода. Явно това негово трудолюбие е пословично.
– Роналдо има талант и се вижда от всички, но трябва и работа. Не може само да разчитаме на талант, защото човек, който разчита само на таланта, няма да успее.
– Не е коректно да те карам да правиш анализ за националния мъжки отбор и няма да го правя. Но искам да те попитам на прима виста какво се промени примерно от времената, когато ти беше асистент на Стоичков в щаба през 2004/07 и сега? Каква е причината да стигнем толкова надолу?
– Аз имам разумно обяснение за мен, но мисля да не го споделям. Не искам да влизам в детайли. Просто ще си го запазя за себе си.
– Бях длъжен да опитам…
– Неуспешен опит. (Смее се)
– Не си ли направихме харакири с това, че заради клубни пристрастия имаше силен натиск и към Стоичков, и после към Мъри Стоилов и реално българинът едва ли не сам разруши националния си отбор?
– Един от проблемите е, че всеки разбира от футбол. Може би един път завинаги трябва да се прекрати това нещо. Всеки разбира от футбол, а то не е така.
– И си изразява мнението.
– Хората може би се влияят от тези мнения и това е голям проблем.
– Има един лаф, че когато говориш с Господ няма лошо, но когато Господ започне да ти говори е проблем.
– Никога не споменавам името на Господ, когато не е необходимо.
– Бившият ти съотборник в Спортинг и националния тим Красимир Балъков предложи една програма, която заради смяна на властта или по други причини, не влезе в действие. Запознат ли си с неговите предложения и реални ли са те? Ясно е, че сме закъснели, но дали въобще не сме изпуснали самолета?
– Не сме го изпуснали. Всичко, което Краси предложи, тъкмо започваше вече да се изследва, да се види кое е положителното и кое може да се промени, за да вървим напред, но те го смениха.
– Какво мислиш за идеята мъжкият тим да започне квалификациите само с млади играчи? Например тези от водения от вас младежки отбор. Това оправдан риск ли е или при нашето потъване до 60-70-ото място в ранглистата на ФИФА ще е равно на самоубийство?
– Аз съм сигурен, че старши треньорът на мъжкия национален отбор ще се допита до Сашо и до мен, за да му дадем индикации за какво става въпрос и на кои футболисти може да разчита. Но не може само с тези играчи, които до вчера са били при младежите, да се играе в мъжкия футбол. Има разлика, трябва да става поетапно. И евентуално той ще си реши кои да повика и кои да играят.
– Прехвърчаха искри в медиите за неразбирателство между вашия щаб и този на мъжете по времето на Георги Дерменджиев. Можеш ли да кажеш дали е било така и кои млади футболисти не успяхте да разделите в кой от двата тима да играят?
– Познаваш ме от толкова години и знаеш, че на този въпрос няма как да ти отговоря. Дали е имало, дали е нямало, не знам. А може би знам, но не мога или не искам да кажа. Наистина не искам да коментирам пред медиите, никога не съм го правил, няма да го направя и сега. Което остава във Футболния съюз, си остава във Футболния съюз. Просто съм такъв човек и няма как да се получи по друг начин.
– Коронавирусът доколко повлия на работата в младежкия тим? Ти си човек, на когото вече 23 години се налага да спазва специални мерки заради заболяване и не вярвам да ти е повлияло на психиката, но така ли беше с играчите, с близките около теб?
– Не е приятно да видиш твои близки, които са болни, защото има хора, които карат коронавируса много тежко. Не знам дали си запознат, но миналата година загубих моята майка. Надявам се ваксините, които влизат в момента да допринесат тази пандемия да си замине час по-скоро.
– Имаш ли любимци от генерацията, с която работихте в последния цикъл? Може ли да кажеш твърдо за някои играчи, че ги чака добро бъдеще в силни чуждестранни клубове?
– Никога не съм фаворизирал даден футболист. За мен винаги е бил важен отборът. Когато тимът е като едно цяло, който иска и желае, със сигурност ще си покаже качествата и ще расте нагоре. Но за мен е важен единствено отборът.
– Мислил ли си някога, че от четвърти в света ще стигнем до пети в квалификационната група?
– Реално погледнато, не. Първо не ми е било ясно едно време. Сега вече ми е ясно, но няма как да се върна назад, за да мисля за сегашното време. Просто е невъзможно.
– Как ти се струва футболът без публика?
– Не е хубаво, не е приятно. Играл съм на празни стадиони и е отвратително.
– Ходил ли си скоро на мач на „Жозе Алвеладе“, където твоят образ е сред 50-те най-велики играчи на Спортинг на стената на славата? Въобще следиш ли португалското първенство днес?
– Да, следя португалското първенство, особено Спортинг. Заради тази пандемия не съм ходил може би от една година в Португалия. Ще ми се да отида, защото тази година Спортинг върви добре, налага млади играчи и просто да почерпя опит от треньорите и от всичко, което се случва в клуба.
– Нивото на португалското първенство днес?
– Доста високо е. Отборите играят в Шампионска лига, даже от само себе си тази година два отбора от първенството влизат в Шампионска лига, трети играе бараж. Това е достатъчен атестат за нивото на португалския футбол.
– Нещо по-характерно, по-различно от твоето време, което намираш?
– Залагат на млади треньори, докато тук не го правят. Там президентите и собствениците на клубовете залагат на млади треньори, които знаят и могат и нещата се получават.
– Генерално къде сбъркахте четвъртите в света в управлението, без да се обиждаш, че вече не сте такива големи любимци на нацията, твърдят някои? С българския манталитет ли го свързваш или с нещата, които се случиха в българския футбол?
– Едно от основните неща е българският манталитет, но не е само това. Има много неща, които трябва да се променят, ако искаме България да върви напред.
– Нещо конкретно?
– Не, не искам да влизам в конкретика. България е раждала, ражда и ще ражда таланти. Въпросът е доколко ще ги развием, за да могат да помогнат на българския футбол.
– Според теб чужденците пречат ли за развитието на младите таланти или когато си талантлив, трябва да пробиеш?
– Вкара ме в една спирала, от която е трудно измъкването. Не мога да коментирам футболните президенти и треньорите на отборите, които залагат на чужденци. Все пак футболът е бизнес, те знаят какво искат и не мога да го коментирам.
– Говорим за конкуренцията, защото когато ти напусна България, беше голмайстор №1 на първенството с екипа на Локомотив (Горна Оряховица). Как се чувстваше в конкуренцията на играчи като Любо Пенев, Наско Сираков, Петър Александров, Петър Михтарски, Ивайло Андонов, да не ги изброявам през годините…
– Не беше лесно. Тогава само, за да получиш повиквателна за която и да е възраст в националния отбор, просто викаш „ура“. Когато отидох в Спортинг, имаха право да са в състава само шестима чужденци, а сред 16-те само трима. Имаше трима бразилци, Краси Балъков и треньорът бе бразилец. Как се влиза в групата? Малко трудно. Ако не си постоянен, ако не го искаш и не се доказваш на всяка една тренировка, че си по-добър от местните, просто няма шанс.
– Но ти успя и това много ни радваше тогава. А има ли поне един голмайстор днес, който да доближава вашата класа на голмайсторите, които изредих? Някой допада ли ти, импонира ли ти?
– Не искам да правя сравнение между 90-те години и сега, защото футболът е по-различен от тогава.
– Как можем да подготвим треньори за школите? Това не е ли също проблем, който не се споменава?
– Имаме треньорски курсове, които са от УЕФА и се карат в България. Мисля, че сега започна пак „Про“ лиценз. Мога да кажа, че имаме добри специалисти. Радвам се, е работя с един от специалистите, който според мен е на много високо ниво. 24 часа е ангажиран само с това нещо.
– Имаш предвид Александър Димитров.
– Точно така. И не е заради това, че работя с него. Познавам го от много отдавна и наистина този човек живее с футбола.
– Как гледаш на системата, която се дискутираше за тип мисионери от Нидерландия, от Испания? Да се раздели България на центрове, примерно осем области и те да предадат една унифицирана подготовка за всички?
– Това не ми се струва много окей по простата причина, че може би ние ще сме без аналог в света, ако го направим. Португалия не си е разделила страната на осем области и да прави тези неща, но както виждаме, станаха европейски шампиони.
– Какъв е начинът младите момчета да бъдат запалени по Цар Футбол, а не по виртуалните му версии, след като вече има и национални отбори по виртуален футбол?
– Човек трябва да обича още от малък спорта като цяло. Когато едно дете отиде да играе, просто трябва да знае… Мисля, че не може за едно дете парите, колите и другите неща да са му в главата. Просто трябва да обича футбола. Когато едно дете обича футбола, рано или късно футболът ще му върне това, което ще му вземе.
– Има ли поне оптимизъм за световното в Катар? Конкуренцията в групата каква е? Да не кажем след третия-четвъртия мач, че вече градим отбор за новия цикъл…
– Винаги съм бил оптимист. Групата е тежка, както всички групи са тежки, вече няма слаби отбори. Когато някой каже, че този отбор в слаб, не е точно така, защото всички държави се развиват и искат да покажат, че вече не са джуджета на футболната карта. Групата е тежка, но да се надяваме, че с тези млади момчета и опитните, ще покажем добри игри и ще се класираме за Катар.
– Как гледаш на финалите на европейското първенство в 12 държави? Как го приемаш този модел?
– Странно. Не мога да си представя как примерно играеш в Унгария, после отиваш да играеш във Франция, в Германия… Може би не съм свикнал, защото ние сме от по-старото поколение и първенствата са били само и единствено в една държава. Странно ми е.
– Връщаш ли се към спомените за американското лято?
– Това е част от моята история, няма как да не се връщаш.
– Обичаш ли да говориш с младите играчи на тази тема? Питат ли те, интересуват ли се?
– Само, ако ме попитат им разказвам, иначе не. Не съм от типа да казвам: „Аз, аз, аз…“ Ако се интересуват за нещо, няма никакъв проблем, за който и да е, не само младите играчи.
– Как гледаш на това, че много големи имена в българския футбол „изгоряха“ на селекционерския пост? И всеки си мисли, че на него няма да му се случи…
– Малко е проветрива тази професия, защото се изискват резултати. Така е, „изгоряха“ доста имена, но да се надяваме, че рано или късно ще се спре с това нещо.
– В младежкия национален отбор имате ли цели? Поставиха ли ги, чакате ли ги?
– Ние винаги имаме цели – да направим играчи, които когато влязат в мъжкия национален отбор, да могат да отговорят адекватно на изискванията на мъжкия футбол. Естествено, че ние се борим и винаги ще искаме да побеждаваме във всички мачове, които играем.
