-
-
Президентът на Локомотив (София) Иван Василев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В тези смутни времена всеки благодетел в българския спорт заслужава адмирации. Василев буквално спаси „червено-черните“ от будна кома и се зае с мисията да върне любимия си отбор в групата, която приляга на клуб с такава история – тази на майсторите. Пътят се оказа трънлив и изпълнен с подводни камъни. Босът на „железничарите“ обаче показа здрави нерви и хъс, напомнящ за изявите му на терена с екипа на „Локо“ през 80-те, когато бе голмайстор на тима и помогна за паметното участие на четвъртфиналите за купата на УЕФА.
– Здравейте, г-н Василев! Благодаря ви, че приехте поканата да гостувате на предаването „Код Спорт“! Познаваме се с вас от повече от 40 години от времето в спортната школа на Локомотив, дали може да си говорим на „ти“?
– Разбира се, че може!
– Защо избягваш срещите с медиите?
– Това е малко труден въпрос. Не обичам светлината на прожекторите. Обичам хората да говорят за това, което правим аз и моят екип. Нека те да оценят нашия труд, отколкото аз да се показвам и да казвам какво се случва, което за мен не е нормално.
– Как се ръководи клуб в условия на пандемия? Отбор, който е лидер във втория ешелон и преследва промоция в елита.
– Бих казал, че се ръководи много трудно. Защо? Първо, всички средства за Локомотив (София) се осигуряват от мен и от Веско Стоянов, който е член на Борда на директорите. Нашият клуб така е направен, че всичко е строго регулирано и строго пресметнато, за да бъде всичко наред. Аз се гордея, че така го менажираме, че досега ние нямаме една стотинка задължения нито към НАП, нито към служители, нито към състезатели, треньори и т.н. От тази гледна точка се гордея, че близо шест години с много трудности успяваме да се справяме. Локомотив (София) не е случаен клуб! Това е име с традиции, 91-годишен клуб! Да, на първа позиция сме във Втора група, но мястото на Локомотив (София) не е във втория ешелон на нашето първенство!
– Спомена, че преди близо шест години пое столичния Локомотив – кога беше най-близо да кажеш: „Стоп! Аз бях дотук!“?
– Бях го казал на няколко пъти, но най-близо бях след баража с Витоша (Бистрица). Тогава разочарованието ми беше много голямо, защото и амбициите ни бяха много големи, не само на мен, а и на цялото ръководство. Аз работя с екип, в него са Бойчо Величков, Вальо Николов, Веско Стоянов, Иво Паргов, може би някой ще забравя, също и Иво Котев, който е свестен, знаещ, работлив и можещ човек. Да, екипът е малък, но е много организиран. Хубавото е, че има голямо разбирателство между нас. Ако не беше Веско Стоянов да ме спре, щях да се откажа, защото действително бях страшно разочарован не само от това, че сме загубили. Просто ми се бяха събрали много негативни емоции от някои мачове, напрежението и т.н. Но както виждате, всичко отмина. Вторият път, когато почти се бях отказал, беше заради една част от феновете, които се държаха малко неприлично. Знаете, че когато човек е отгоре, всичко по него се плюе, той понася ударите. Тогава много голяма част от феновете дойдоха – не може, трябва да останеш и т.н. и пак се съгласих да остана. Никога не съм искал да бъда собственик, президент или нещо от този род. Напротив – исках да спасим Локомотив, което го направихме. И до ден-днешен търсим инвеститори, които да дойдат и действително Локомотив да бъде един от водещите отбори.
– Чувствал ли си се някога предаден от най-близките ти хора? Не говоря за бизнеса ти, а за футбола.
– Не, не бих казал, защото с екипа, който съм създал и работя, са много почтени и точни хора, работливи. Просто трябва да им благодаря!
– Кое най-много ти тежи в тази роля на президент, на благодетел на Локомотив?
– Най-много ми тежи отговорността, защото Локомотив не е случаен отбор. Тук трябва да се намерят средства, а ние отникъде не получаваме средства. Знаете, всички отбори в провинцията са общински, помагат им общините и де факто държавата. При нас, не говоря само за Локомотив, а и за Славия, и за Левски, и за ЦСКА, ние не получаваме отникъде нищо. Знаете, че всичките общини са под шапката на Столична община и просто няма бюджет за спорта и за развитие дори на детско-юношеската школа. Не съм получил две топки от никой подарък за детско-юношеската школа, която наброява към 350 млади футболисти, от които се надявам да излезе втори Начко, втори Котков. Има такива дечица, дай боже да се развият и дай боже да се работи правилно, за да стигнат върховете, достигнати от нашите легенди.
– Какво означава за теб Локомотив? Как искаш да те запомнят хората, които обичат отбора на Никола Котков, на Начко Михайлов, на Бойчо Величков, на много легенди, които са излезли от школата в квартал „Надежда“?
– Искам да ме запомнят с това, което съм направил. Не е хубаво така да се говори, но всички знаете, че съм почтен и точен човек. Ето с това искам да ме запомнят. Дай боже, да успеем да стигнем до заветното класиране, за да влезем в efbet лига, защото действително много труд, много средства и много нерви съм дал през тези пет години, много отговорност. Искам да ме запомнят с трудолюбието, с почтеността и с честността.
– Как виждаш битката за първото място през пролетния полусезон? Кои са отборите, които ще се опитат да свалят „железничарския“ тим от първото място?
– Основният конкурент за нас е Пирин. Действително един добър отбор с голям бюджет. Но винаги съм казвал, че парите не играят, а играят сърцето и душата. Пирин има добра селекция и добри футболисти, доказани в нашето първенство. Но както виждате, ние и с по-малък бюджет, с повече работа, с организация, ние сме лидери в първия полусезон. Но мен не ме радва, че сме лидери, защото когато си на върха и се подхлъзнеш, падането е много тежко. Другите конкуренти са един отбор, който направиха Своге, Хебър (Пазарджик), който също има добро ръководство с добър треньор, малко емоционален, но знаещ и можещ човек, също не трябва да подценяваме Септември, защото ако искат, и те могат да се намесят в борбата за третото място за бараж.
– Ще има ли нови играчи в Локомотив и по-конкретно може ли да избухне трансферна бомба в „Надежда“ – например подпис с бившия играч на Селтик и Астън Вила Александър Тонев?
– Имах голямо желание, да бъда откровен. И мои приятели водеха разговори с него. Действително имахме много голямо желание, но желанието не е достатъчно. От това, което ми предадоха, Сашо е разочарован от българския футбол, може би по-специално от Ботев, не знам нещата как са. Намеренията са, ако има оферта за чужбина, да се възползва. Ако не – в българското първенство не иска да играе. Иначе аз лично имах много голямо желание и бях готов да акостира в „Надежда“.
– Кое най-много те дразни в българския футбол в момента?
– Дразни ме, че много се говори. Не би трябвало футболни хора само негативни неща да говорят за нашия футбол. Това ме дразни най-много. На всеки отбор му е виновен съдията, пък моето мнение е, че от миналата година нивото на доста от тях се е вдигнало. А мисля, че и още ще се вдига, ето от април много добра организация се прави за въвеждането на ВАР. Мисля, че нещата ще придобият още по-добър характер за развитието на играта.
– Стана въпрос за легендите на Локомотив. Храмът на „железничарите“ е ставал арена на големи битки. Същият този стадион има нужда от модернизация и осветление. Вярваш ли, че държавата може да помогне финансово, така както направи с Ботев (Пловдив) и Локомотив (Пловдив)?
– Пак казвам, че изстрадахме много. Ние сме отбор на народа. Около стадиона са 320-350 хиляди човека, които са закърмени с локомотивската идея. Мисля, че ще дойде моментът, когато и това ще се случи. Относно осветлението, аз съм направил работен проект за осветление, внесен е. Преди 1,5-2 години имах разговор с г-н Кралев. Нека да влезе отборът в „А“ група, имам уверения, че ще помогнат и аз му вярвам. Трябва да бъдем откровени и коректни, г-н Борисов направи много нещо и за футбола, и за спорта. Говоря за зали, за стадиони, за осветление и т.н. Ние като клуб направихме много подобрения в базата, както и от другата страна „Обединени спортни клубове“ в лицето на Даме Стойков. Пет-шест години и той като нас строи. Направи зали, волейболни игрища, тенис, много нещо. Действително стадионът не е същият, който беше преди 5-6 години. Както ние, футболният клуб, това което ни се полага по разделителния протокол, всичко сме си го оправили, дори сме оправили някои други неща. Не искам да говоря и за електронно табло, което е 21 кв.м. Остава едно осветление и да направим на сектор „А“ трибуните, трябва ремонт, който го започнахме, но ни хвана лошото време и спряхме, но пролетта ще продължим. Надявам се, че ако вървят така нещата положително за Локомотив и действително се борим, да може и по-рано този проект да се осъществи.
– Какво мислиш за чужденците в родния футбол? Не трябва ли да има някакво ограничение и пречат ли те на българските таланти?
– Малко труден въпрос. Играл съм в чужбина близо 5,5 години, бил съм чужденец и към мен са се отнасяли много добре и с уважение. Да, от една страна, може би трябва да има някакво ограничение и то за футболисти, които са извън ЕС. Просто директивата е такава, че ние не може да спрем играчи, които са от ЕС да работят и да играят в България. Тук има един въпрос, който не ми допада. Нека да има чужденци, но да са добри, както има някои добри футболисти в ЦСКА, не искам да говоря за Лудогорец, защото там не е европейско ниво. Те взимат скъпи футболисти и от тях младите могат да се учат. Това е положително. Ние, по-малките клубове нямаме такива бюджети, за да взимаме такива футболисти. Ние трябва да разчитаме на наши играчи. Лично аз искам да разчитам на наши момчета от школата, 7-8 тренират. Имам един национал – Вальо Николов, който ни е основен играч в първия отбор, а е само на 17 години. Има още едно момче от школата – Лука Иванов, за който тепърва ще се говори, както и още 5-6 момчета, които съм интегрирал в първия отбор и чакаме развитие. Две-три да излязат от тях, за да може да ги наложим в първия отбор. Знаете, че Локомотив си обича футболисти, които са от нашата школа.
– Каква е разликата във футбола, когато ти беше на терена и сега? Какво най-много ти липсва?
– Най-много ми липсва публиката. По мое време средно имаше по 10-15 хиляди човека на мачовете на Локомотив (София), а сега има примерно 1000. Ето това ми липсва, защото спортът е като театъра. Ако не ви ръкопляскат и не ви овикват, няма нужната мотивация.
– В последните месеци много се говори за Конгрес на БФС – какъв човек трябва да е начело на най-популярния спорт?
– Много се говори, но е много относително. Всеки иска да е футболен човек, друг казва, че трябва да е бизнесмен. Аз мисля, че трябва да се комбинират тези неща. И да е футболен човек, и да е бизнесмен. И най-вече да е човек, който има нужните контакти с УЕФА и ФИФА, все пак да е позната личност. Едно е да отиде човек, който е само от бизнеса и не го познават, друго е да отиде човек, който е име във футболната централа и да е разпознаваем. Но нали знаете, легендите не се обичат много, както и успелите бизнесмени.
– Какво мислиш за Ясен Петров, който пое националния отбор? Дали ще успее да се справи с кризата, в която е изпаднал „А“ отборът ни?
– Защо да не успее? Познавам го Ясен, беше при нас и футболист, два пъти беше треньор по времето на Николай Гигов. Бил съм впечатлен от неговата работа и държание. Мисля, че той може да стабилизира националния отбор. Стига сме говорили, че нямаме футболисти, това е най-лошото! И стига с това „млади футболисти“! Във футбола няма млади и стари, има можещи и неможещи!
– Но се говори, че трябвало подмладяване.
– Подмладяването доникъде няма да ни доведе. Да, може на някой пост да почнат да се налагат момчета, които са с качества и имат нужния потенциал. Но пълно подмладяване за мен е голяма грешка, защото никой не те пита дали играеш с млади или със стари, питат те как си завършил. Ако искаме успехи, трябва така да ги направи Ясен, че да има сплав между опитни и млади футболисти.
– За какво мечтае Иван Василев?
– Най-голямата ми мечта е да направя така, с помощта на всички футболисти и на моя екип, действително Локомотив да играе там, където винаги е бил. Локомотив не е просто футболен клуб. Локомотив е надежда на много хора от цялата страна, от чужбина дори имаме привърженици. Най-голямата ми мечта е Локомотив (София) месец май да празнува връщането в efbet лига. След това нищо добро не ни чака и нищо леко не ни чака. Напротив – още по-трудно ще бъде. Оценявам нещата и си правя сметка какво ме чака и след това, защото Локомотив е една стара машина, която иска ремонт. Този ремонт вече продължи 5-6 години. Донякъде сме го потегнали, но има още много части да сменяме, за да заработи, както трябва.
