-
-
Треньорът на Левски Славиша Стоянович говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. В първия си престой на “Герена” специалистът прекара точно 174 дни. Те се оказаха достатъчни, за да се влюби в “синята магия”. Това бе причината да приеме офертата на шефовете на Левски и да се завърне в клуба в момент на финансова и спортно-техническа криза.
– Здравейте, г-н Стоянович! Благодаря ви, че приехте поканата да гостувате в предаването „Код Спорт“! Искаме зрителите да узнаят от първо лице каква е ситуацията в момента в един от най-големите български клубове, но първо ще ви попитам – как сте?
– Добре съм, слава богу. Надявам се и вие да сте така, както и хората в България в тези трудни времена с този вирус. Стискам палци всичко да е наред със здравето на хората. Върнахме се от подготовката в Хърватия и сега започваме работа в София. Готвим се за първия мач от пролетния дял.
– Как изглежда Левски седмица преди началото на пролетния дял от първенството?
– Със сигурност сме направили по-различни крачки в сравнение с есента. Направихме хубава подготовка. Виждам, че момчетата са на по-различно ниво. Надявам се показаното на подготовката, да го демонстрират и в първенството.
– Кое бе положителното от лагера в Хърватия и има ли нещо, което не ви удовлетвори?
– Положителното беше да изкристализираме групата, да направим подготовка във физически план за повече агресия, да направим схеми, но има още работа. Всичко беше наред там – времето, хубави мачове. Възможно е да има някакви играчи, които сега трябва да пристигнат или онези, които са дошли скоро, трябва да се запознават с отбора, но ще видим какво ще стане.
– Имаше ли рокендрол, както искате да виждате в играта на „сините“ или в някои мачове тя приличаше повече на блус?
– Има моменти и на рокендрол, и на блус, и на други стилове в музиката. Но по принцип съм доволен от засега малката трансформация на отбора. Трябва да вървим по този път. Нямахме много време, но искаме да сме по-силни, отколкото през есента.
– Кое е най-трудното за вас в момента?
– Да намерим точните позиции на играчите, да установим хармония вътре на терена и играчите да дават максимума си. Засега още има дисбаланс – на някои позиции имам много възможности, на други пък нямам. Затова футболисти може да играят на непривични позиции. Те са професионалисти и засега нямам проблеми, но искам да е още по-добре.
– Има ли нещо, което желаете, а не може да го направите?
– Нормално е, за всяка ситуация трябва нещо генерално – да почнеш подготовка или да имаш желание, друго са финансови възможности, трето са реалните опции. Моето желание беше да докараме на „Герена“ някои футболисти, но финансово не беше възможно. Но не трябва да се оплакваме, а да работим и да даваме всичко от себе си.
– Точни ли са новите попълнения, които взехте през зимната пауза? Ще свършат ли те работа?
– Надявам се да свършат. Много е трудно сега, когато нямаш възможност да пътуваш и да гледаш играчите на живо, невъзможно е заради рестрикциите и мерките в различните държави. Така трябва да се довериш, като гледаш футболистите на видео, а там всички са добре. Задаваш въпроси на бивши треньори и съотборници, не беше лесно. За тези, които нямат европейски паспорти, пък е по-трудно заради документация, логистика. Имах едно в главата си през декември, а друго се случи. Надявам се футболистите по-бързо да се адаптират, да разберат какво значи Левски за феновете. Много е трудно да се носи тази фланелка, напрежението е голямо.
– Вижда се, че подсилвате тима в отбрана – там ли са най-големите проблеми на Левски?
– Бяха най-големите проблеми. Мисля, че сега сме малко по-стабилни отзад. Когато градиш къща, основите трябва да са силни. Там имахме малко дефицит, през есента нямахме достатъчно опции за смени, за ротации.
– Как това ще се отрази на развитието на Алекс Петков, Живко Атанасов и Георги Александров? Планирате ли да преотстъпите някой от тях?
– Трябва да го обсъдим с г-н Сираков. Те са млади, добри момчета и добри футболисти, трябва им малко повече опит и доверие към тях и ще стават още по-добри.
– Как ще се решат проблемите в атака, особено ако Найджъл Робърта поема в посока далеч от „Герена“?
– Да, аз стискам палци да остане. Имаме договорка с г-н Сираков да намерим други, но се надявам Робърта да остане тук, защото сега има пълна мотивация, работи добре. Мисля, че ако остане, ще направи супер полусезон.
– Предполагам, че знаете, че има един тъжен рекорд – Левски 11 години не е печелил нито титла, нито купа. Какво трябва да се промени, за да може „синият“ клуб да сложи край на тази черна серия?
– Да, знам за този рекорд. Не е хубаво за феновете, които винаги изразяват максимална любов и подкрепа на отбора. Надявам се по-бързо да ги зарадваме, да имат повод за празник, веселие, радост. Какво трябва да се случи? Много неща, но моята работа е на терена и там мога да отговарям за тактика, техника. За другото, по-добре да кажат нашите шефове.
– Реална цел ли е купата на България?
– Целта ни винаги е да сме по-добри, да вървим крачка по крачка към правия път. Виждате какво става през целия сезон. 9-10-о място не е типично за Левски, не помня отборът да е бил толкова назад. Трябва всички да се концентрираме, да не мислим много напред. Нормално е да има цели, когато имаш цели, имаш път, мотивация и е като ефекта на доминото. Ако имаме малко късмет на жребия, всичко е възможно.
– Като че ли главната и основна цел е оцеляването на Левски в този момент.
– Оцеляването е на първо място, избистрянето на отбора и да се направи специална философия на игра, стратегия на терена и извън него.
– Каква е комуникацията ви със собственика на клуба Наско Сираков? Чувствате ли подкрепа от страна на легендата?
– Г-н Сираков от първия момент ми дава подкрепа, колкото е възможно. Комуникацията е добра, професионална. Надявам се така да продължава и занапред. Всички имаме свои проблеми, имаме много работа в нашите сфери. 22 години съм треньор и знам, че подкрепата е докато имаш резултати, нормално е.
– Хората казват, че е по-лесно да смениш един треньор, отколкото 22 футболисти.
– Има различни философии. Ние, треньорите казваме така: „Като са добри резултатите, имаш добри футболисти. Като са слаби резултатите, треньорът е слаб.“ Но генерално е важно, че с г-н Сираков имаме доверие един към друг. Сега остава само да дойдат и резултатите.
– За никого не е тайна, че ситуацията в Левски е тежка. Колко хора ви казаха, че сте луд, когато разбраха, че се връщате на „Герена“?
– 80% от хората, които ми се обадиха, ми казаха такива думи.
– Което значи, че 20% ви имат за нормален човек.
– 20% ми желаят доброто. Не съм размишлявал дали съм нормален, или не. Много съм рискувал като професионален треньор, както по лични причини, така и по здравословни, но така е, ако искаш да ставаш треньор. Не трябва да отидеш там, където е най-лесно, а там където ще имаш допълнителна мотивация да обърнеш нещата при тежка ситуация. Този успех е много по-голям.
– Не беше ли останала обида у вас, след като без много обяснения ви смениха с Георги Дерменджиев на лагера в Кипър?
– Не беше лесен момент за мен със сигурност, защото вече бяхме почнали подготовка. Имах оферти през декември, но не ги разгледах. Но това е професионалният футбол. Научил съм се да не се учудвам от много изненади, трябва да си готов за всичко. Не беше лесно нито за мен, нито за отбора, но такова беше решението на новия собственик и го приех професионално.
– Питам ви, защото е малко неуважително треньор, който води подготовката в момента и в същото време водят нов наставник, слагат го в съседната стая. Неща, които не са съвместими с професионализма…
– Не искам да се връщам, но добре сте запознат. Тръгнах си спокоен, но не ми беше хубаво.
– Как се преживява едно такова приключение?
– На всеки емоционално интелигентен човек не би му било лесно. Нито на мен, нито на моето семейство. Но това остава зад нас и сега съм тук да се докажа и да свърша работата, която започнах преди години.
– След това поехте отбора на Латвия – кое е по-добре за вас да водите национален отбор или клубен?
– Зависи от каква гледна точка се гледа. Ако си начело на добър национален отбор е окей, имаш 10-12 мача през годината. А тук имаш 10 срещи за два месеца, може и повече при трудна програма. Но ако в националния отбор има футболисти, които не играят в своите клубове, седят на пейката или са в неконкурентни първенства, е много по-трудно. Защото преди мач имаш три до пет дни, а за две-три тренировки не е възможно да се направи нещо голямо. Трябва повече време, за да се види някаква крачка напред.
– Откъде е тази любов към „синия“ клуб?
– Преди да дойда тук, познавах Левски, нормално е. Знаех величината на клуба. Но като започнах тук работата си и имах късмета да стартирам с поредни победи, като усетих любовта на хората към клуба, колко много значи Левски за тях по улицата, в ресторанта, на митницата… Липсваха ми такива неща в моя живот, бях шампион на Югославия, взимал съм и суперкупа, мачове в квалификациите в Шампионска лига и на национални отбори, но само в Звезда и тук усещам тази любов. От първия момент имах подкрепа. Това е много важно – любовта и подкрепата, а не парите. Да правиш нещо за някой, който след това ще бъде доволен и с усмивка.
– Имаше ли момент през есента, когато искахте да си тръгнете разочарован от игра, от резултати?
– Признавам, че беше много трудно. Имахме проблеми с вируса, много играчи бяха под карантина. Тренирахме със 7-8 максимум 10 футболисти в продължение на 20 дни. След това имахме много гъста програма с мач на всеки три дни. Не съм искал да си тръгна, но си поставих въпрос дали беше правилният момент? Защо не изчаках до декември, ако беше възможно и да почнем подготовка нормално, да имам повече време? Бях с вързани ръце.
– Как приемате тежките моменти? Как ги преодолявате – затваряте ли се в себе си или търсите с някой да споделите?
– По принцип се затварям – отивам в някой манастир или на планина. Сам – само аз и музиката, опитвам се да се успокоя. Ако имаш много хора около себе си, всеки те дърпа на своя страна, всеки има свое мнение. Като в центрофуга си, то те мели, мели… По-добре да отидеш на място с голям хоризонт пред теб, да разбереш ситуацията и да се успокоиш. Обичам много да слушам източна философия – от манастира Шаолин до японски, индонезийски и тибетски умове.
– Какви грешки никога не би повторил г-н Стоянович?
– Със сигурност съм допуснал някакви грешки. Да не поемам вината върху себе си, когато друг направи грешка. Като се появи проблем, не трябва да се чака, а да се решава веднага. Трябва да кажеш каквото мислиш, да си честен, открит, директен и така е по- лесно.
– Кое би ви удовлетворило от работата в Левски?
– Резултатите може да се мерят по точки, по трофеи, по философия или по продукция. Много ми харесва да вкарвам в отбора млади футболисти, ако е възможно да им дам шанс. Бих бил доволен и като видя усмивки на улицата.
– Кое парче си пускате в колата да слушате?
– Дейвид Бауи. Сутринта слушах „This is not America” – песен, която много харесвам.
– Пишете ли музика?
– Да.
– Какъв стил?
– Рокендрол, поп, рок. Преди две години ми издадоха CD в Словения. На 10 мои песни пеят 10 от най-добрите местни певци и певици.
– Кой е най-добрият ви приятел българин?
– Не е само един. Кирил Вангелов, Букарев… Имам и приятелки.
– Щастлив човек ли сте?
– Да.
– Кое ви прави щастлив?
– Като видя честни, искрени хора около себе си. Като мога да помогна на някой в тежка ситуация, да му направя по-лесен живота, като видя усмивки по лицата на хората. Футболът и музиката.
– Какво ще кажете на „сините“ фенове, които правят и невъзможното да спасят любимия си клуб?
– Мисля, че това е уникален пример в света на футбола. Доста са примерите за еднократна помощ, но това, което правят феновете на Левски вече повече от година е уникално! Трябва да дойде някой от световна организация, от УЕФА или по „Евроспорт“ да се направи голям репортаж как трябва да се обича клуб и то от поколение на поколение. Рядко се вижда такава любов! Повярвайте, много треньори биха плащали, за да имат пълен стадион и такава подкрепа, но сега това не е възможно. Първо трябва да оцелеем, да покажем хубави игри и когато е възможно, да преследваме трофеи.
