Националният ни селекционер: Ясен Петров: Ако нямам резултати, ставам и си тръгвам като пич

Новият селекционер на мъжкия национален отбор по футбол Ясен Петров гостува в „Шоуто на Николаос Цитиридис” по bTV, където разкри доста интересни подробности за живота си.

– Колко време ще издържите начело на националния отбор?
– Крум Савов ми даде 100 дни. Аз не завися от никого и по никакъв начин. Имам договор за година + година. Ако нямам резултати, ще стана като пич и ще си тръгна.

– Можете ли да си го позволите?
– Естествено.

– Ще се забавлявате ли наистина?
– Да. По принцип на мен футболът винаги ми е носил забавление. Ще се опитам, но без дисциплина с хората, с които работя, няма да стане. Ще искам определени условия, но ще направя така, че те да са максимално забавление. Трябва да се забавляваш. Трябва да ти идва от сърцето.

– Да ги пръснем тези швейцарци…
– Ако мога това да го направя. Не, да го направим. Защото това не е нещо, което мога да го направя само аз. Това е свързано с екип, с който аз работя,  в който са моите колеги. В този екип влизат и хората в изпълкома, да сме всички позитивни и от там нататък влизат и футболистите.

– Стана много сложно според мен.
– Не е сложно.

– Ако не е сложно, защо до сега не се е случило?
– Може би, има ред причини. Но ако има много позитивна енергия защо да не стане? Много искам да ти подаря това усещане. Не само аз, ние. Заслугата ще бъде на тези, които са актьорите, които са на терена. Но те трябва да почувстват, че отгоре има някаква много позитивна енергия и всичко е насочено към тях и те са подкрепени. Когато те се чувстват подкрепени, мисля, че трябва да надхитрим швейцарците и италианците. Искам, искам!

– Смятате ли, че сте нестандартен във взимането на решения, когато става въпрос за футбол?
– Нестандартен…Това съм аз. Какво означава нестандартен? Аз не се изкривявам, аз съм точно този, който съм и съм директен.

– Изглеждате различен от всички останали хора, които се свързват с футбол в България. Не искам да обиждам никой друг свързан с футбол в България, но Вие изглеждате интелигентен.
– Гъзе (смее се).

– Вие сте обичан, това е интересното.
– Не, не. Аз нямам нуждата да бъде харесван от хората. Аз имам нужда нашият екип и всички, които бъдат повикани да направим един много хубав екип и да влязат в идеята, защото ние нямаме много време. Ние имаме не много време преди квалификацията. Ние трябва да вкараме една идея, да влезем в нея. Ние можем да направим грешки, но всеки трябва да влезе в идеята и да иска да постигне цел. Дай Боже да успеем, защото моята най-голяма мечта не е да бъда треньор на националния отбор. Моята мечта е, ако можем с нещо да зарадваме народа. Ние имаме прекрасна страна. Ти знаеш, подкопан съм. Цялото ми семейство е тук в България. Всичко, с което съм успял е тръгнало от България. Ние сме в България, защото аз обичам България.

– Как реагира семейството Ви, когато разбра, че Вие ще бъде селекционер на националния отбор?
– Те знаеха моята мечта. И преди много години съм казвал какви са ми стъпките в живота. Да, не се срамувам да си казвам мечтите. Но внимавай какво си пожелаваш.

– Да, веднъж на Нова Година си пожелах момиче с големи ц**и. Няма да довършвам шегата, че е много гадна накрая.
– Аз имам едно такова момиче вкъщи. Жена ми (смее се).

– Нека да сменим темата веднага. Как Ви пуснаха да си тръгнете от Китай?
– Аз си тръгнах преди пандемията.

– Имах предвид, че Вие сте бил толкова ценен в китайския си отбор.
– За да може всичко да е много честно…По принцип много ме обичаха, но аз съм такъв човек, който когато изпадне в директен конфликт, става и си заминава.

– Имало ли е такъв?
– Естествено, че имаше такъв на тема футбол. От там нататък ставам и си заминавам, когато някой иска да ми се бърка в работата.

– Не обичате да Ви се бъркат в работата.
– Не. Ако ти готвиш и някой идва и ти слага подправки нали няма как да стане. Точно същото е.

– Защо си махнахте косата?
– Защото по време на пандемията реших да обръсна всички вкъщи. Изперкахме. Бяхме на 3-4 месеца на вилата.

– И Ванеса ли (б.а. дъщеря му).?
– Не, Ванеса си е добре. Тя винаги си е в комфорта. Въпреки, че това е човекът, който най-много ме тормози понеже е същият характер като мен.

– Скандираха ли Ви името на стадиона в Китай?
– Еее, хората в България няма как да го разберат това нещо. Без да дразня никого тук. Културата може да е различна, но усещането е едно и също за това, което правиш за хората. Напълнихме стадиона и хората изпитваха удоволствие от това, което правим. Целият екип, не аз. Тук не става въпрос за мен. Аз съм бил през цялото време с екип от българи, много българи. Те знаят кои са, искам да им благодаря.

– Имате ли си характерно отпразнуване на гол?
– Плъзгането по трева не съм правил.

– Сега е моментът срещу Швейцария.
– Ауу, Дай Боже! Стига да сме умни, мисля, че всичко е възможно.

– Вие сте дядо.
– Да, истински дядо, но не съм чичо. Сега бебето стана на 4 месеца. Имам две внучета.

– Тясно свързан сте с Гърция.
– Семейството ми е от двама бащи и една майка. С брат ми имам разлика 1 година, той е в Пловдив. Имам племенник Петър, който е кръстен на баща ми. И от там нататък имам сестри в Гърция. Те живеят в Солун от 80-та година и човекът, който ми е като втори баща Ставрос, който е женен за моята майка. Имам четирима племенника.

– С тази голяма балканска рода и тази луда работа, как Ви остава време да обичате семейството си и да се грижите за него толкова много?
– Да Ви кажа честно, не ми остава много време. Пандемията затвори много граници. Не искам да бъда мрачен, но ние много често ходим до Гърция, а сега пандемията ни отне времето да отидем и да се видим със семейството. Аз съм оптимист, че ще се отворят границите и ще можем да ходим, да се виждаме. Да се надяваме, че животът ни ще продължи по по-добър начин, стига да преборим този ковид.

– Научихте сигурно псувните на китайски.
– Знам ги всичките. Най-големият проблем беше, че в Ухан ги научихме да псуват на български. Моите съотборници знаят със сигурност псувните на български. И аз не мога да си го простя това нещо, защото след това когато ги псуваме и ни ядосваха, те знаеха (смее се).