-
-
авиша Стоянович кара втори престой като треньор на Левски. И докато през 2018 година целта бе титла и купа, сега словенецът със сръбски паспорт е натоварен със задачата да стабилизира отбора в момент, когато клубът изживява най-трудния си период в историята. Печелилият отличия в словенския и сръбския футбол се завърна на стадион „Георги Аспарухов“ през ноември, когато половината отбор бе под карантина, а „сините“ бяха опасно близо до зоната на изпадащите. Пред „Труд“ опитният наставник, водил националните отбори на Словения и Латвия, говори за преговорите с Габриел Обертан, планът му за развитие на клуба и за социалните мрежи и футбола.
Г-н Стоянович, подготовката на Левски приключи, предстоят официалните мачове. Кой аспект от играта по време на лагера в Хърватия ви дава увереността, че тимът ще постига по-добри резултати през пролетта?
– Гаранция във футбола генерално няма. Сега, когато се намираме в момент на епидемия, дори един положителен тест може да обърка много планове. Искаме да мислим позитивно и мотивацията да бъде по-добра от тази през есента. Направихме хубава подготовка, физически сме по-добре от есента. Дойдоха нови футболисти и сега сме малко по-спокойни в отбрана, но искам още повече агресия и в защита, и в средата на терена. А също и повече концентрация в противниковото наказателно поле, където имаме положения, но не ги реализираме.
Първият официален мач е домакинство срещу Монтана. Това, че срещата попада в графа „задължителни 3 точки“, може ли да вкара излишно напрежение в тима?
– Сами се докарахме до тази ситуация да бъде задължителна. Ако бяхме на по-добра позиция, напрежението естествено щеше да е по-редуцирано. По принцип знаем какво трябва да направим на „Герена“, мислим само за победа без значение дали е Лудогорец или Монтана. Много точки загубихме у дома и това не трябва да се случва занапред.
Приблизително колко футболисти изгледахте, за да отсеете четирите нови попълнения на Левски?
– Бяха много, много футболисти. Беше наистина изморително. По принцип това не е основната работа на треньора. Тя е на терена, но в създалата се ситуация аз и Живко Миланов гледахме доста играчи. Трудно е, защото нямахме възможност да ги видим на живо. Вместо това наблюдавахме видеа от преди месеци, дори половин година, в които нямаш правилния усет каква е реалността. Търсихме мнение на треньори, а накрая и на мениджъри, които пък гледат само своя интерес. И ето, че има изненади. Изненадан съм от някои футболисти, които са тук и които са на проби.
Доколко пропадналият трансфер на Габриел Обертан обърка селекцията на Левски?
– За съжаление Габи не е тук, но бяхме много близо. Влязохме в контакт от средата на ноември, а преговорите продължиха до средата на декември. Всичко беше договорено, но след това излезе информацията във вестниците и стана проблем. Възможността бе само една – ако не му платят до януари определена сума, да може да прекъсне договора си. Турците обаче разбраха и му платиха всичко, а ние останахме с вързани ръце. И аз, и Габи имахме голямо желание да се върне. И не само той, обади ми се и Жерсон Кабрал, имах желание и за Милош Цветкович, но стана проблем с документите, защото няма европейски паспорт. Исках и Мато Милош, който сега подписа с Осиек. Той беше моето първо желание за позицията десен бек. А немалко играчи имаха по-високи финансови изисквания от нашите оферти.
Споменахте три познати имена и за вас, и за феновете на Левски. Искахте да върнете Обертан, Цветкович и Кабрал от страх да не сгрешите със селекцията или защото знаете, че ще вдигнат класата на отбора?
– И едното, и другото. Заради доверието, което имаме един към друг, а също и качествата, с които знам, че разполагат. Преди две години с тях изградихме друг отбор, но това е футболът. Няма рецепти, трябва да работим с това, което разполагаме.
Какво е мнението ви за Билал Бари от Монтана, свързван с трансфер в Левски? Много се изписа и изговори за това, че го искате в отбора…
– Да изписа се. Всичко е ясно…
Със завръщането ви на „Герена“ формата на Паулиньо се подобри. Сега това се забелязва в Найджъл Робърта. Как успявате да влезете под кожата на играчите?
– Повечето преживяват някакви психологически моменти, които нямат нищо общо с футбола. Много сме го говорили за това в лични разговори. Виждам как размишляват. И Найджъл сега мисли на друго ниво, същото важи и за Насиру Мохамед. През есента така бе и Станислав Иванов, който в края на полусезона беше най-добрият ни футболист. Трябва много да се говори и да си имаме доверие. Да сме честни помежду си, играчите знаят какво трябва да дадат на терена.
Хващам се за думите на собственика Наско Сираков, който ви представи през ноември не само като треньор, но и в ролята на спортен директор, макар и чисто формално. Каква цена вие бихте поставили на Найджъл Робърта, тъй като се говори за милион евро, а съперникът ЦСКА търси например 4 милиона за Али Соу?
– Никъде не съм се бъркал във финансите. Не е моя функция. Със сигурност Найджъл има голяма перспектива пред себе си. Млад нападател е и знам колко мениджъри го гледаха в Хърватия. Сега не е толкова лесно да се продават играчи. Световната икономика е различна в момента. Можеш да имаш желание да вземеш 4-5 милиона, но от другата страна да не ти ги дават. Ако Робърта покаже добра форма и реализира често, цената му може да бъде и по-висока.
Имате ли сигурността от собственика Наско Сираков, че играчите ще си получават навреме заплатите през пролетта?
– Надявам се и вярвам, че ще бъде така. Сега е труден моментът и трябва да имаме търпение. И да направим така, че при тази подкрепа, която имаме от феновете, да предизвикаме и ние интерес от друга страна. Щом привържениците могат да отделят от собствения си залък за нас, значи и ние би трябвало да имаме търпение да изкараме 2-3 месеца без заплати, ако се наложи.
Излязохте с план за развитие на Левски. Дискутирахте ли го с някого в клуба, откакто се появи в медиите и влезе ли вече в действие?
– Този план е моя визия. Направих го честно така, както мисля. Трябва да говорим още по него. Може би не беше най-добрият момент, когато го изпратих. Със сигурност някои точки ще дискутирам с шефа на школата. Философия на играта е моя работа и специално да направим всички критерии как трябва да се играе в Левски.
В него бе заложена точка за сътрудничество с балкански грандове. Вие сте работили в Цървена звезда, можем ли да очакваме по-топли отношения между двата клуба?
– Да, мисля, че това ще е добре не само за мъжкия отбор, но и за юношите, които да играят турнири. Да се добие допълнителен опит. Аз съм в контакт с Цървена звезда по темата. И когато феновете могат отново да са на стадиона, се надявам те да ни гостуват за мач в София, когато разбира се е възможно. Говорим за приятелски двубой. Същото важи и за големи отбори от Румъния и Хърватия. Да направим връзка и да видим къде сме, да вървим напред. Не само за мъжкия отбор, но и за юношите.
При евентуално отсъствие на Николай Михайлов в стартовия състав, кой ще бъде втори капитан на Левски?
– Мартин Райнов ще бъде втори капитан на Левски. Той беше с лентата на ръката си и на някои мачове по време на подготовката. Мартин го заслужава със своето отношение. Има качества, носил е капитанската лента и в „Берое“.
Кои са правилата, на които Славиша Стоянович държи да се спазват на сто процента в отбора?
– Първо правило е да имаме респект към фланелката и към футбола генерално. Ако се отнасяш с респект към играта, това ще ти се връща. Има футболен Бог, който е уникален. Той вижда нещо друго от нашия Бог. Трябва да има и уважение към тренировките, фланелката и футбола. Второто е да имаме доверие и респект помежду си, да няма закъснения например. Правилата, които съм поставил, да се спазват стриктно. Има отделни правила за отбора, за медицинския щаб, за техническия щаб и треньорския. Ако някой не се чувства – окей, по-добре да ми каже. Но стъпи ли на терена, няма връщане назад.
Стилът на кой български треньор ви допада най-много от настоящото първенство?
– Има доста добри треньори в българския футбол, така че ми е трудно да определя само един. Бруно Акрапович не се нуждае от комплименти. Има уникален стил. Видя се и в Локомотив, и сега в ЦСКА. Наставникът на Лудогорец (б.а – Валдас Дамбраускас) го познавам добре също. Аз бях селекционер на Латвия, докато той работеше на клубно ниво във РФС. Харесва ми стилът на г-н Киров от Арда, още от времето когато беше в Ботев (Пловдив). Иска да играе футбол, отборите му имат стил. Винаги знае да намери най-добрите позиции на футболистите. Няма как да не спомена и Илиан Илиев. Неговият Черно море е изключително труден съперник. Изградил е дисциплиниран отбор, трудно се играе срещу него във Варна. Вижда се добрата му работа. Има уважението ми.
Какво е мнението ви за социалните мрежи? Пречат ли те на концентрацията на футболистите и давали ли сте съвет на свой играч, без значение дали от Левски, или от друг отбор, да намали активността си?
– Мисля, че много пречи. Виждам нашия отбор, а и други по време на подготовката в хотела. Ръцете им се тресат като на пияници, ако нямат телефон в ръката. На някои буквално им е залепен за ръката и не го изпускат. Това е генерален проблем на всички, не само на играчите. По-бързо идва информацията, но аз мисля, че е патология. Ако ти не можеш да отидеш на обяд без телефон, да отделиш 20 минути за себе си да имаш спокойствие, значи имаш проблем и то голям. Правилото е отборът да няма телефони, докато се храни, но ги виждам, че постоянно ги държат в свободното си време. Когато ме видят ги прибират в джоба, но те продължават да вибрират. Първата им работа е като станат от масата да проверят какво се случва. Това е генерален проблем, а по принцип дори не гледат футбол на телефоните си. Можеше да ги разбера ако го правеха или ако слушаха мотивационни речи как да бъдат по-добри, но не – снимки в истаграми, уотс ъпи, фейсбук…
Значи друго правило на Славиша Стоянович е без телефони на масата по време на хранене?
– Да, абсолютно. Сега ще говоря и с някои от треньорите, защото на моменти и те са същите…
А в съблекалнята преди тренировка?
– Има правила кога може преди мач и кога може след. Аз не мога да ги забраня напълно, защото имат музика на телефона, а за някои това е мотивация. Сега не е като преди, когато имахме само уокмен. Сега времената са други, има блутут, носят се тонколони и затова не мога да им ги забраня, но трябва да ги редуцираме до минимум.
Темата със спортния директор вече доста време се обсъжда. Зависи ли този пост от подписването на още един спонсорски договор и какъв човек трябва да заеме тази позиция?
– Генерално нищо не сме говорили. Най-важно е да намерим и направим отбор, за да играем по-добре. Знам, че г-н Сираков има много проблеми, много напрежение и работа. Искаме да си помагаме един на друг и това правим. За мен е важно да споделяме какво мислим за отбора, за стратегията и тактиката. Това помага, имам помощ от него.
Като че ли не ви е било писано да работите с Павел Колев в Левски. Първият път с идването си бе направена рокадата, сега пък той поема по друг път. В малкото време, в което бяхте все пак на „Герена“, казахте ли си нещо по-специално с него относно освобождаването ви?
– Комуникация имахме, след като се върнахме от Хърватия, когато седнахме, за да обсъдим нещата. Говорихме какво се случва и какво предстои. Аз имах мои гледни точки, той – свои. Важно беше да го изговорим и сега знаем какво е.
Какъв съвет давате на младите играчи, които тепърва навлизат в мъжкия футбол?
– Имам опит с младите, вече 22 години съм треньор. С много играчи съм работил в различни държави и на различни континенти. Към младите първият ми съвет е да мислят със своята глава и да са внимателни с мениджърите. Да имат доверие към своя треньор, защото той е един и иска най-доброто за целия отбор. Приятели, майка, баща, гадже, мениджър – те искат само индивидуален успех. Неговото обкръжение ще го хвали и ще напада наставника, ако има проблем. Но това е колективен спорт и трябва младите да имат доверие към треньора, защото от всеки можеш да вземеш по нещо. Казвам им също да обръщат внимание на способности, които след 25-годишна възраст вече не можеш да развиваш. Тялото се формира до един момент и е много по-трудно за промяна след това. Да създадат задължително хранителни навици. Сега футболът е много по-комплексен и се обръща внимание на много аспекти.
Готови ли са днешните млади футболисти на лишения в името на успехи? Не само в Левски, но и въобще?
– Това е генерален въпрос и не знам какво да ви кажа. Някои добиват шанс рано и след това не могат да се доразвият. Работил съм в Словения – много по-малка държава, по-малко футболисти. Няма толкова талантливи играчи, но си намират отбори в сериозни лиги. Бил съм треньор на Ясмин Куртич (Парма), Йосип Иличич (Аталанта), Самир Ханданович (Интер), Ян Облак (Атлетико). Сега младите са по-различни. Няма уважение, няма респект, не само футболно, а към старите хора, към учителите, треньорите, дори към техните родители. Така е много трудно и според мен един курс от шест месеца в армията ще оправи нещата.
Ако сега си разменим местата и вие станете журналист, от кого бихте взели интервю в България и защо точно от него?
– От Стефка Костадинова. Бях й голям фен, гледах големите състезания по скок на височина. Стискал съм палци за нея. Извън спорта със сигурност бих поприказвал с холивудския актьор Кристофър Ламбърт, както и със цвездите от рок групите Кюър и Депеш мод.
И за финал какъв Левски искате през пролетта – практичен, агресивен или атрактивен?
– Атрактивен и агресивен. Феновете на Левски искат това. Прагматизмът и спокойствието за резултат трябва да знаеш как да ги използваш, но футболът е за привърженците и трябва да го има удоволствието. Това научих и в „Цървена звезда“ – може ди спечелил мач с 2:0, но ако не си играл както трябва, това не е добре.
Жозе Моуриньо няма да е съгласен с Вас?
– Така е, различни философии. Той има свое удоволствие от това, а аз, ако играем атрактивно. Има мачове, които се играят прагматично, като тези за Купата и въобще в турнирите. Тогава мислиш само как да спечели
