-
-
Десетина дни след трансфера на Валентин Антов в Болоня и минути след гостуването на ЦСКА-София на „Овча купел“ на Славия, един от най-актуалните събеседници по тези теми със сигурност е Анатоли Нанков. Бившият капитан на ЦСКА, който има основна заслуга за последния дубъл на тима от 1997 година, е вуйчо на младия талант, носил е бялата фланелка в един период от кариерата си, а в момента е част от треньорския щаб на Стойчо Младенов, с който спечели и последната шампионска титла в Борисовата градина. Той бе любезен да отговори на въпросите на „Тема Спорт“.
Г-н Нанков, как ще коментирате мача между Славия и ЦСКА?
– На този терен не е сериозно да се правят някакви спортно-технически заключения и да се дават оценки. Важното за ЦСКА, е че спечели трите точки. Отборът показа характер в тези много тежки за игра условия. Мога да кажа само едно – добро начало на ЦСКА за годината.
Изненада ли ви включването на Тибо Вион като вътрешен халф?
– Вижте, треньорът най-добре знае кой играч къде може да свърши работа. ЦСКА имаше кадрови проблеми за този мач, но щом срещата е спечелена, значи са били намерени правилните решения.
Коя фраза ви кара да се чувствате по-горд „Болоня купи племенника на Нанков“ или „Болоня взе Антов от ЦСКА“?
– И двете твърдения ме правят изключително щастлив. Гордея се, че племенникът ми прави сериозна крачка към големия футбол, а в същото време той продължава традицията именно ЦСКА да е отборът, от който излизат най-силните български играчи в чужбина.
Имаше ли вариант Валентин да носи фланелката на друг български отбор?
– Абсурд. Никакъв шанс. Цялата фамилия сме закърмени с идеята „ЦСКА“. Ние сме възпитавани да обичаме този отбор. И когато Вальо бе първи клас и сестра ми и зет ми решиха да изпълнят желанието му да тренира футбол, то дилеми не е имало. Единствената опция бе червената. Още повече, че те живееха в квартал Мусагеница и бе много удобно да се ходи на тренировки на „Червено знаме“, което съществуваше по онова време.
Давахте ли му вие някакви съвети през годините и как това момче се превърна в интелигентен млад мъж, който впечатли с поведението си?
– Основна роля във възпитанието му има неговото семейство. Той от малък бе много скромен, обран, сдържан, работлив и силно амбициран. Ние винаги сме говорили много с него за футбол, когато сме се събирали, но съвети нямах възможност да му давам, защото в годините, в които той се развиваше като футболист, аз бях в чужбина.
Какво очаквате да се случи с кариерата му?
– Винаги съм вярвал, че той разполага с огромен потенциал и ще успее да го развие. Показателно е, че на тази възраст вече е в Серия А. Бях сигурен, че в началото няма да получи шанс, като вуйчо тайничко се надявах, но в големия футбол няма място за сантименти. Синиша Михайлович е достатъчно опитен и добър треньор, който знае как да процедира и кога да му гласува доверие. И аз като треньор нямаше да избързам с пускането му в игра. Вярвам, че скоро ще започне да получава минути. Той има пред себе си много време. Убеден съм, че ще улови мига и тепърва ще прави големите си крачки във футбола.
Като треньор къде виждате силата му, като централен защитник или като дефанзивен халф?
– За мен той е централен защитник. Там е силата му и смятам, че точно за тази позиция го взе Болоня.
Разочарован ли бяхте, че Валентин остана втори в класацията за „Футболист на годината“?
– В никакъв случай. Това е отлично постижение за 20-годишен футболист. Вярвам, че влизането в тройката ще го мотивира допълнително и скоро ще бъде на първо място.
Колко ще липсва Антов на ЦСКА?
– Определено ще липсва, защото беше основен футболист.
Трябва ли да „намерят“ армейците следващия юноша, който след време да реализира сериозен трансфер?
– Това е задължително. И в момента с първия отбор тренират няколко много талантливи момчета. Вярвам, че някой от тях ще започне да получава шанс. Очаквам това да е Мартин Смоленски, който има страхотни качества. Всичко обаче трябва да се прави много внимателно, защото преходът от юношеския към мъжкия футбол е много деликатен момент и трябва да се внимава, защото знаем много примери, когато талантът е бил пропиляван. Младите трябва да се интегрират постепенно, така както ЦСКА направи с Антов. Аз бях на 16 години, когато заиграх в първия отбор на Дунав, но в началото получавах малко минути и постепенно моят треньор от онова време, който ме познаваше от дете, Любен Марков ги увеличаваше, докато не се увери, че съм напълно готов.
Като футболист сте капитан на отбора на ЦСКА, който печели последния златен дубъл през далечната вече 1997 година. Какво си спомняте от онзи сезон?
– Много време мина оттогава. Цели 24 години. Това е изключително голям период, когато говорим за клуб като ЦСКА. Надявам се съвсем скоро това да се промени и двата трофея отново да се озоват на „Българска армия“ в рамките на един сезон.
Разликата с Лудогорец доколко е преодолима?
– Много трудно ще е, но ЦСКА трябва да направи всичко възможно. Ще стискам палци.
Сега сте част от щаба на Стойчо Младенов и в края на миналата година се завърнахте от Казахстан, където договорът ви с Кайсар изтече. Колко ще продължи почивката?
– След 5 години имахме нужда от презареждане на батериите. Сега почивката ни идва добре, но се надявам скоро да се захванем отново за работа.
Като помощник-треньор сте печелили титлата в България и купата в Казахстан. Кое беше по-трудно?
– Кайсар е малък отбор. Преди ние да отидем там, те имаха една купа, спечелена преди 20 години. Те нямат традициите на ЦСКА и там определено е по-трудно, но от друга страна, няма по-сладко нещо от това да станеш шампион с любимия отбор.
Може ли да сравните футбола в България и Казахстан?
– За съжаление у нас футболът върви надолу, защото няма достатъчно финансиране. Не се инвестира достатъчно. Правят го 2-3 отбора, но другите не и това пречи на развитието. Няма достатъчно конкуренция, която да вдигне качеството и нивото. Другият проблем у нас е, че трябва да се вложи повече в базите. Като пример ще дам, че в Казахстан Астана разполага със закрит ултрамодерен стадион за 50 хиляди души, а Кайрат имат три тренировъчни бази. Всички отбори там ежегодно подобряват инфраструктурата си, но има и сериозна държавна подкрепа, като се отпускат пари от бюджета за всички.
Докато бяхте в Казахстан следяхте ли мачовете на ЦСКА?
– Разбира се. Винаги, когато имахме възможност, се събирахме със Стойчо Младенов и Тошко Янчев, за да гледаме заедно мачовете. Особено държахме това да се случва за дербитата с Левски и винаги имаше огромни емоции около тези мачове.
