Иван Стоянов, бившият футболист на ЦСКА и Лудогорец, се присъедини към мнението на треньорите на двата отбора Бруно Акрапович и Валдас Дамбраускас – предстоящото дерби ще бъде на надлъгване. Опитният халф няма фаворит в сблъсъка между първия и втория в Първа лига, но и не очаква голеада в събота следобед. Пред „Труд“ бившият национал на България, играл на два пъти на стадион „Българска армия“ и печелил титлата в Разград, коментира предстоящия мач от 19 кръг.
– Иване, предстои дерби, каквото ве по-рядко има в родния футбол – първи срещу вторти при разлико от едва 3 точки. Ти си играл в Лудогорец и ЦСКА, какъв мач очакваш?
– На този етап, наистина мачът предвещава да е интересен. Предстои истинско дерби. За мен са изравнени силите, също така няма фаворит. Доста вдигна летвата ЦСКА, а Лудогорец преструктурира състава и ще им е по-трудно.
– И двамата треньори говорят за шахматен дуел. Да очакваме ли голове, или по-скоро тактическо надлъгване?
– Двубоят ще е на надлъгване, по мое мнение. Всеки ще гледа съперникът да сгреши, което може да не е приятно за феновете пред телевизора, които ще очакват офанзивен футбол.
– Върху кои играчи би акцентирал ти?
– Аз бих отличил българите и в двата отбора, защото са си наши. От Лудогорец бих отличил Антон Недялков и Кирил Десподов. Що се отнася до ЦСКА, там ми допада Георги Йомов, който се представя доста добре.
– През последните седмици в ЦСКА се говори за всичко друго, но не и за футбол. Това влияе ли на играчите?
– Със сигурност влияе, това е неприятно. Дано да размислят собствениците и да останат, защото се вижда, че отборът върви на добър път. Вътре на терена се усеща това и дано си променят решението, за да се успокоят.
Winbet – победата е на върха на пръстите! (18+)
– Това, че и двата отбора са с с чуждестранни треньори показателно ли е?
– Отдавам го на съвпадение. Имаме доста кадърни треньори, които могат да свършат работа, но не им се дава шанс.
– Ти спомена, че би акцентирал на българите, но от четвъртък се говори, че през следващия сезон ще може да има до петима извън Европейския съюз на терена. Това добре ли е на българския футбол или зле, защото от една страна се вдига качеството на отборите?
– Какво печелим? Вдигаме качеството на клубните отбори, но в същото време не правим нищо за развитието на националния. Не гледаме да разчитаме на българското, а да разчитаме на чужденците и после питаме защо не вървят нещата. Всеки си задава този въпрос, но не го оправяме никога проблема с младите. Наскоро някой каза, че вече всичко е бизнес, бизнес и интереси, няма спорт…
– Това ли е причината по-добрите ни родни играчи да са тези от твоето поколението?
– Изпъкват, защото на младите не се дава шанс. Пускат ги за по 1-2 мача и после спират да ги налагат. А е факт, че им трябва повече време, повече самочувствие и психически да укрепне в тима. Много е тежко…
– Наскоро обаче в интервю със Славиша Стоянович говорихме по темата и не беше много убедителен, че младите са готови на лишения в името на успеха?
– Това е другото, малко повече ги мързи. Ако не беше вуйчо ми (б.а Йордан Лечков) да ме натиска едно време, и аз съм имал желанието, но той ми казваше какво да правя…може би нямаше да съм това, което съм бил. Те сега всичко искат на готово. Стоят на лаптопите и телефоните. А имаме таланти, с които наистина трябва да се работи и ако им се покаже правилния път, ще се случат нещата.