-
-
В последните дни част от феновете на ЦСКА-София започнаха да се отдръпват от обявения за любимец през есента Бруно Акрапович. Това най-осезаемо се видя след загубата от Лудогорец в Разград, когато отборът му не отправи нито един точен удар към вратата на съперника. Усети се и след двубоя с Локо (Пловдив) на „Армията“, когато „червените“ не създадоха нито едно сериозно положение пред вратата на гостите. ЦСКА-София показва класа и агресия най-вече срещу по-скромни съперници и когато поведе в резултата. При положение, че съперникът вкара първи, ЦСКА-София много често няма аргументи да направи обрат. Нека припомним, че отборът на Акрапович трепери до последната секунда и в дербито с Левски, когато едва ли не се очакваше рекордна победа срещу свалилия гарда и раздиран от проблеми тим на „сините“.
Нестор Ел Маестро бе треньор на ЦСКА-София за няколко месеца. Неговото верую бе, че предпочита 5 победи с по 1:0, отколкото една с 5:0. Неговият прагматичен стил донесе определени успехи най-вече в Лига Европа, като ЦСКА-София игра храбро и срещу Копенхаген, който бе поне класа над „червените“. Икономичният стил обаче омръзна на публиката и тя на практика го свали.
Преди година и половина Люпко Петрович бе уволнен от ЦСКА-София. Мотивите за раздялата с него бяха твърде дефанзивната му игра, която не отговаря на високите изисквания на „червената“ публика.
Между другото, точно Люпко променя няколко пъти тактическата постройка на „червените“, като в началото при него играеха често с трима централни защитници. Така беше елиминиран и силният хърватски Осиек, който по онова време определено бе по-качествен тим от ЦСКА-София, но бе излъган от хитрия сръбски специалист.
След Люпко Петрович шанс получи и Милош Крушчич, който бе препоръчан именно от европейския шампион по футбол с Цървена звезда от 1991 година. По-младият сърбин също отдаваше предимство на защитната игра. Той направи някои нелоши мачове с „червените“ и ги закара до финал за Купата на България, но нямаше как да остане след загубата от Локо (Пловдив) с дузпи. Крушчич бе далеч от изискванията на привържениците.
Бруно Акрапович бе приет с много надежди. И специалистът оправда очакванията в началото. Той вдигна отбора със своята любима схема 3-5-2, като бе намалена дистанцията от Лудогорец и бяха постигнати някои знакови победи, като тези над Рома и Левски. „Червените“ играха много силно и срещу ЧФР Клуж в Румъния. Много от футболистите започнаха да хвалят Бруно, че е вкарал в тима повече дисциплина и агресия.
Акрапович умее да влиза под кожата на играчите, като например им даде неочакван почивен ден преди сблъсъка с Рома. Бруно нито веднъж не се оплака и винаги повтаряше, че има план Б, както и план В. Босненецът умее и да говори, като думите му са балсам за ушите на феновете. Той сравни ЦСКА-София с Байерн Мюнхен, а Брадли Макизу с Давид Алаба.
Само че Бруно Акрапович е поредната версия на Люпко Петрович, без обаче да притежава опита, гъвкавостта и уменията на именития треньор. Той също държи най-вече на защитата, но когато играеш за 0:0 отзад, а напред – каквото стане, няма как да оцелееш дълго в голям клуб. Акрапович постигна големи успехи в Локо (Пловдив) – спечели две Купи на България и една Суперкупа на страната. Във всички финали неговият отбор бе аутсайдер – срещу Ботев (Пд), Лудогорец и ЦСКА-София, но взимаше всичко. Той задължително затваряше мачовете и разчиташе на характера и биткаджийския дух на играчите си. И винаги му се получаваше. Това върви в Пловдив, много по-трудно ще стане в Борисовата градина. „Червените“ фенове често са недоволни. На този стадион все пак са освирквани футболисти от калибъра на Емил Костадинов и Димитър Бербатов, та какво остава за някой треньор, които не е свързан с историята на клуба.
Акрапович е твърде зависим от своята 3-5-2. Той не я променя, дори когато няма нужните изпълнители за това. При проблемите в средата на терена, той премести там флангови футболист като Тибо Вион, а от номинален нападател като Джером Синклер направи почти бек. Все още не е намерил място и на национала Георги Йомов, който играе като крило, нападател и дори плеймейкър.
Бруно Акрапович трудно намира пътя срещу затворени отбори. Ясно бе, че скоро треньорите ще научат схемата му и ще противодействат по най-добрия начин. Сега на ход е треньорът, който да измисли някоя изненада за съперниците си. Едно е ясно – той не обича атрактивния футбол и никога не го е крил. Който е очаквал друго, нека си пусне на запис някои от мачовете му с „черно-белите“.
Акрапович има една мисия до края на сезона – да спечели Купата на България, която изглежда като негова запазена територия. Не го ли стори обаче, не го чака нищо по-различно. Ще последва съдбата на Нестор Ел Маестро, Люпко Петрович и Милош Крушчич.
Христо Бонински/ „Мач Телеграф“
