-
-
Когато един треньор се връща в голям клуб, обикновено казва, че има недовършена работа. За Славиша Стоянович в Левски това не се отнася в голяма степен, защото при миналия му престой сините не бяха близо до титлата. В момента тимът от „Герена“ няма никакви допирателни със златните медали, които ще се връчат през май. Специалистът дойде да помогне на Наско Сираков да направи що-годе някакъв отбор, след опустошението, което бе Левски при Гошо Тодоров. Дали успява, можете да видите в резултатите и класирането, но е факт, че към ден днешен сините не са пряко застрашени от изпадане.
За купата обаче сръбският треньор има доста довършителни работи, ако трябва да използваме строителна терминология. Нещо повече, той е много сериозен длъжник на публиката на Левски за това, че под негово ръководство тимът записа суперлевашко отпадане от турнира на по-ранна фаза от сега. През сезон 2018/19 на стадион „Тича“ срещу Черно море Стоянович допусна азбучни грешки като за турнирен мач. Недопустимо е, никой не би го направил – да не направиш смяна в последната минута за бавене на времето, когато съперникът те е натегнал да изравнява, а топката танцува по голлинията на вратата ти. И най-слабият треньор би се възползвал от опцията да спечели 1-2 минути накрая в мач с директна елиминация. Е, Славишата не го направи, после в продълженията пусна един уж дузпаджия, който се спъна и не уцели вратата (б.а. – Филипе Нашименто).
Левски или Славия ще спаси сезона с Купата?(ВЕРОЯТНИ СЪСТАВИ)
Сега Стоянович, за да си довърши работата, трябва да класира сините на финал. Да, няма грешка. Всичко друго освен финал за купата, пък там каквото стане, ще бъде неуспех за треньора. Ама бюджетът, ама заплатите, ама дълговете, ама пандемията, ама много контузени…. Славишата винаги може да си намери оправдание при неуспех. Публиката на Левски отдавна не е виждала награждаване на своя отбор, а от първенство скоро не се очертава такава церемония. Така че, ако Стоянович днес си тръгне победен от „Овча купел“, по-добре от там направо към Калотина.
Колегата му Тарханов и той се върна да довърши работата си от преди. И той си тръгна с насълзени очи, също така се върна с благи приказки и прегръдки с шефа, но какво точно ще довършва, не е ясно, освен в края на сезона да каже – е, все пак аз спасих Славия. Само че предшественикът му Златомир Загорчич със съшия бюджет бе много по-напред в класирането, а и спечели купата. Това стана именно срещу Левски на финала. Така че ако Тарханов ще надгражда, той също трябва да се цели в заключителния мач на турнира за купата. Да, ясно е, че белите не са фаворити, но нали точно в нарушаването на тези заключения се крият чарът и всички други особености на елиминационните мачове.
Двата тима, меко казано, не са в най-добрите си състояния. И дори изобщо не се доближават до това, което биха искали да видят запалянковците на Славия и Левски. Днес едните малко от малко ще имат поводи да се усмихнат. За първенство сините се очертава да доиграват сезона за здраве и попълване на статистиката, а белите – да избегнат дъното на таблицата и бараж за оставане в елитната група. Затова се очертава днешният мач за купата да осмисли сезона им. Пък след края ще теглим чертата да видим кой треньор се е върнал да довърши работата си и кой – да я оплеска още повече.
Желю Станков/ „Тема спорт“
