Регламентът щеше да е идеален без компромиса ЦСКА-София

- -

Доста заразяващо звучеше рефренът по адрес на БФС, който „синята“ агитка не спря да повтаря по време на баража с Верея. Срамният мач за Левски бе върхът на абсурда в българския футбол през този сезон. С ръка на сърцето обаче може да признаем, че оплюваният от мнозина формат ни даде неподозирани емоции и изтръска и последните зрънца интрига от скъсаните джобове на най-обичания спорт в родния му вариант. Вярно, за някои отбори цената бе твърде висока, а Левски е сред първите в списъка. Но в крайна сметка зрелището, което търсеха телевизиите, осигуряващи един от малкото сигурни приходи за клубовете, се получи. Повечето компромиси си струваха, но горчивият привкус идва от най-големия.

Рестартът в българския футбол можеше да се лиши от ЦСКА-София в елитната дивизия от самото й начало. Без ни най-малко да подценявам постигнатото от треньора Стамен Белчев и неговите футболисти. Без да обезсмислям емоциите, които припозналите клуба на Гриша Ганчев за наследник на великия гранд изживяха, ще бъда директен – престъпление бе Хибрида да влиза направо в елита. Последиците се виждат сега и само с малко далновидност и умение да гледаш не кой знае колко напред във времето, можеха да бъдат избегнати. Цената от няколкостотин хиляди евро, която щеше да се плати след ревизирането на договора за тв права, подписан, преди ЦСКА да е фалирал, щеше да си струва. Срещу тези пари нямаше да го има и настоящия хаос и най-вече щеше да се съхрани усещането за справедливост. Изцяло в неговия дух щеше да е едно решение, с което ЦСКА-София да започне новия си живот във Втора, а не в Първа лига. И без това, според действащите миналото лято нормативни разпоредби, там трябваше да отиде и Литекс, а във „В“ група отборът на Христо Янев категорично си заслужи промоцията. Поне в моя кръг от приятели и познати има не малко цесекари, за които този вариант би бил и по-адекватен акт на приемственост дори от търга за емблемата (да не говорим, че има такива, които биха приели дори още по-крайни варианти, само и само да го няма тирето в името на любимия им отбор.) Още повече, че спортните резултати категорично потвърдиха превъзходството на Лудогорец над всички останали, а дали си втори или трети, генерираната стойност на разочарование е същата.

Да, нямаше да има толкова издания на новото „синьо-червено“ дерби, но това противоборство няма как да изчезне от националния ни генотип с няколко мача повече или по-малко. Мисия на всички нас е да го възродим на чиста основа, следвайки и правни, и морални принципи, за да не се срамуваме после прибързано от преливане на история, при това в пробит съд.

Така че първородният грях на БФС за настоящата напрегната ситуация бе допускането на ЦСКА-София в елита. След това дойде мълчанието и наивното очакване, че вътрешните реформи могат да легитимират гафа и пред УЕФА. Да, ама не! Правилата на централата в Нион не се заобикалят, по каквито и пътеки да тъпче Боби Михайлов. Ранното обявяване на предизвестеното недопускане на „червените“ до турнирите, можеше да замаже доста неща и да се спести тежката глупост третият да играе бараж, а четвъртият да се класира директно за Лига Европа.

От футболния съюз имат и доста други прегрешения, но този вой, че са оставили отборите без време за подготовка, е грешка. Самите клубове търпят тежестите на регламента, защото отдавна са наясно колко мача трябва да изиграят, за да си гарантират определена сума. А от БФС остава да тръгнат да им назначават и директори, и треньори, а може би и селекцията да им правят, за да може евроучастниците ни да побеждават някой и друг съперник и да си формират адекватен на претенциите коефициент. В крайна сметка без почивка остават къде къде по-големи звезди от тези по нашите терени. Все пак те са си поели кръста, когато са се отдали на любимата си игра, и щом са станали професионалисти, не могат да търсят оправдания за резултатите си в правилата, по които се провежда шампионатът.

Източник: Людмил Христов/ „Меридиан мач“

Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК