-
-
Преди началото на този сезон, а после и в неговия ход ЦСКА постепенно се раздели с целия си отбор и треньорски щаб, донесъл огромна радост на червената част от България със спечелването на купата от… В група. Мнозина прибързаха, като обявиха това за огромна грешка. Някои дори заклеймиха ръководството, че не оценява по достойнство качествата на онзи отбор и най-вече на треньора Христо Янев.
Както добре знаем обаче, времето е най-добрият съдник! И 12 месеца по-късно можем да заключим, че тежкото решение за раздялата с онези момчета в крайна сметка е било абсолютно правилно. Техните качества бяха прекрасни, но за отбор във В група. А червената фланелка, ревът от трибуните и спортният шанс ги окрилиха за паметния рейд в турнира за купата и крайния триумф в надпреварата. Но да не забравяме, че на финала бе победен игралият някъде по същото време бараж за оцеляване Монтана, а не Лудогорец или Левски. С 35 000 зад гърба и армейския екип на раменете успех над Монтана в никакъв случай не е някакво чудо, а още по-малко може да е индикатор за класа. Не е индикатор за класа и победата над намиращия се в най-лошия си период по бреме на мачовете с ЦСКА – Берое. Тези успехи дойдоха най-вече благодарение на името ЦСКА и на огромната подкрепа от трибуните, а не заради някакви специални качества на треньор и играчи. Те трябваше да покажат най-вече характер и го направиха.
Сега вече на всички би трябвало да е ясно, че ако ЦСКА си бе запазил състава от миналия сезон, през този в елита щеше да се бори да не изпадне. Примерът е Нефтохимик, където преминаха голяма част от героите в червено – Грънчов, Хазуров, Маламов, Йордан Йорданов… и целият треньорски щаб. Те бяха основна част от отбора на бургазлии, изпаднал по позорен начин във Втора лига, след като загуби със срамна игра от много слабия тим на Витоша Бистрица. По-голямо унижение от това – здраве му кажи.
А някой знае ли в кой отбор играе титулярният ляв бек от онзи състав Милен Кикарин? Никъде! През есента се оказа, че не става дори за резерва в клуб от втората осмица. Бързо видяха какво му е нивото и го освободиха.
Ами сълзите, които се проляха за Христо Янев? Оказа се, че той май се превръща в новия Радуканов. Първо „иху“, после „тихо“. Hито през миналия сезон Янев бе толкова добър, нито сега, като изпадна, е толкова слаб. Но не е далеч от истината твърдението че неговата заслуга за провала на Нефтохимик е по-голяма, отколкото тази за купата, спечелена от ЦСКА.
Единствено коло Самир Аясс може да се води сериозна дискусия, дали освобождаването му бе правилно. При всички останали отговорът е еднозначен. Докато Аясс все пак се открои с три гола срещу водещите
в първенството – Лудогорец, ЦСКА и Левски. На първите два вкара попадения с цената на три точки, а срещу сините се разписа на „Герена“ за крайното 1:1. Да, тук са налице аргументи, с които да се влезе в спор. Но само за Аясс. При останалите -всичко е ясно.
Не може Грънчов да е пълна дупка в Нефтохимик, а някой да пита защо не е останал в ЦСКА. Ами защото няма качества да играе във водещ отбор – толкова е просто. Същото се отнася и за останалите.
ЦСКА си запази само Чорбаджийски и времето доказа, че е имало защо. Той бе единственият, в когото се забелязваше някакъв потенциал за развитие и добър трансфер в чужбина. И няма да е изненада, ако това лято или най-късно следващото ЦСКА прибере солидна сума за него.
И така, изпадането на Нефтохимик слага край на спекулациите и дава отговор на въпроса: Сбъркаха ли на „Армията“ с освобождаването на отбора и треньора от миналия сезон?
Източник: Виктор Гецов/ „Тема спорт“
Харесай Фейсбук страницата на KotaSport.com ТУК
