-
-
Бившият капитан, а след това и шеф на школата и изпълнителен директор на Левски Даниел Боримиров, даде дълго интервю пред „Тема Спорт“. Предишното бе преди около година – в началото на пандемията, която продължава и днес. За това какво се е променило във футбола в Европа през този период, какво трябва да направим у нас, към какво е необходимо да се придържат на „Герена“ и „Армията“ – ето и мнението на един от Четвъртите в света.
Г-н Боримиров, година след избухването на пандемията, доколко футболът е друг и променен?
– Аз не го намирам футболът за друг… Да, по-различен е, защото няма фенове по стадионите и това е най-жалкото. Защото няма по-голяма мотивация за един футболист да играе пред пълен стадион.
Какво си мислехте преди година, покриха ли се очакванията ви? Мнозина смятаха, че клубовете ще фалират, заплатите ще бъдат понижени с пъти…
– Вижда се, че вече няма гръмки трансфери за над 200 милиона евро, каквито имаше преди време. Сега бюджетите се пресмятат доста стриктно. Мисля, че новите договори, които ще се подписват, ще са други. Виждате, че Реал Мадрид предлага контракти на играчите си с 10 процента по-ниски от досегашните. Кризата удря не само футбола, а и много други отрасли. Икономиката в повечето държави доста се е свила, България не прави изключение.
Колко може да издържи системата без публика – и от емоционален, и от финансов аспект?
– Не мога да преценя. Да се надяваме, че ще издържи още една година, в която се надявам, че тази пандемия ще отшуми. Може би това ще мине през имунизиране на повече хора, за да се достигне колективен имунитет… Виждате, че има проблеми и с международните мачове. Налага се някои отбори да приемат съперниците в други държави. Търсят се алтернативи, както беше и в края на Шампионската лига и Лига Европа – заключителните срещи да са на едно място. Важното е мачовете да ги има, за да може феновете все пак да останат доволни.
Като заговорихме за финали – защо в България няма такъв за Суперкупата на Европа, след като такъв имаше дори в Македония…
– Нямаме стадиони, които да отговарят. Засега това си остава мираж за България. Надявам се през следващите няколко години да се построят няколко нови съоръжения. Засега сме далеч от такива неща.
С оглед на факта, че стадионите ни не са добри, за колко мача бихте си купили билет, за да отидете с кеф на мач?
– Ако реално тръгнем да съпоставяме нещата, условията в България не са добри. Има доста какво да се желае. Но не бива да се забравя, че не сме толкова богата държава, каквито са другите държави от Европейския съюз.
Задават се световните квалификации – бихте ли си купили билет за двубой на националния отбор?
– Трябва да сме оптимисти и да вярваме. Да даваме шанс на треньорите. Искам да няма толкова чести смени и в клубовете. За мен е нереално един наставник да е на поста си само 6 или 8 месеца и след това да бъде сменен. Знаем, че да се реализира един проект, трябват няколко години. Ние, българите, сме нетърпеливи в това отношение, доверието към треньорите у нас е на много ниско ниво. Ще ми се повече да се наблегне в тази насока, да гласуваме повече доверие на родните кадри, а не на чужденците. Искам да изпращаме треньорите от детско-юношеските школи на обучение в чужбина, за да може продуктът, който правят, да е на необходимото ниво и на 17-18 години кадрите им да са готови за мъжки футбол.
Бяхте директор на школата на Левски. Възможно ли е някоя школа у нас да заработи по ноти – стриктен режим, включително хранителен, да има връзка и с училищата?
– Темата е много дълга. Ако има ръководител или собственик на клуб, за който най-важното е да постави основите на нещо българско и да инвестира в изграждането на база, каквито в момента имат Лудогорец и Ботев Пловдив, да се инвестира в обучението на треньори, тогава ще е добре. Защото според мен България не отстъпва като таланти на Сърбия или Хърватска. Но виждаме в тези две страни как работят и как техните футболисти на по 18-20 години се продават в Европа. Трябва да се помисли за интегрирането на млади играчи в първите отбори, защото ако искаме да имаме след това и национални тимове, това е начинът да станем отново силни във футбола. Но това е свързано и с промени в БФС, с нов модел, който да се следва. Нещата са много…
Ще има ли оправия след конгреса на БФС през юни?
– Да се надяваме, че хората, които ще влязат в управата, ще предприемат нужните мерки за доброто на футбола ни. Именно – да се върнат хората по стадионите и да се радват на продукцията, която гледат. Искам отново да се говори за България с уважение, както беше през 1994 година.
Преди дни се навършиха 15 години от отстраняването на Удинезе от Левски. Кой мач с екипа на сините ви е над останалите в личната класация?
– Левски изигра паметни мачове през сезон 2005/06, в повечето от тях националният стадион беше разпродаден. Няма по-хубаво нещо да играеш пред претъпкани трибуни и нещата да ти се получават. Тогава виждаш радостта на хората в учите, поздравяват те по улиците… Когато живееш в тежки времена и доставиш радост на останалите, тогава и удоволствието е по-голямо.
Постижимо ли е в обозримо бъдеще изграждането на такъв отбор?
– Постижимо е, когато се даде възможност на хората да работят. Но на такива хора, които са доказали, че могат. А не на такива, които ги спускат с парашути само и само да са някъде на работа. Когато има планове за развитие стъпка по стъпка, тогава ще станат нещата. Не бива да се правят големи крачки, а те да са малки и в една и съща посока. Смея да твърдя, че в България има добри треньори, на които, ако им се даде шанс и възможност, ще се получат нещата.
В Левски казаха, че Георги Тодоров не става, и сега начело е сърбинът Славиша Стоянович…
– Как така не става? Аз не съм съгласен. След ерата „Мъри Стоилов“ в Левски не мога да се сетя за треньор, който да е останал и да работи допълнително с талантите от школата. Защото те са стигнали до някакво ниво и трябва да ги тренират хора от мъжкия футбол да ги доразвият. Само с приказки: „Този не става, онзи не става“ не се върши нищо. А какво направихме ние, за да доразвием някого? И на тази тема мога да говоря много и да споря с всеки един. Защото това, което съм видял, няма как да ме излъже.
Лудогорец ли е според вас причината Левски и ЦСКА просто да си играйкат в първенството, или тя е скрита в собствените им дворове?
– Лудогорец се възползва през годините от немощта на Левски и ЦСКА. Разградчани създадоха продукт, който в последните 9-10 години им носи успех. Да, при тях го няма натискът от страна на феновете. Но от друга страна, клуб без фенове е нищо.
Левски и ЦСКА са горе-долу на едно дередже и като спортно-техническо състояние, и като собственици – сега сините казват: „Ето, Сираков, май не става“, червените пък: „Гришата май не става, само продава футболисти“. Тоест феновете и на двата отбора горе-долу имат едно и също мислене. Има ли край това нещо?
– Мисля, че тези грандове се нуждаят от добър мениджмънт, който да вади хубава продукция. Управляващите да знаят своите задължения – какво трябва да направят и какво се очаква от тях, а феновете да са наясно с мястото си. За да може и клубът да върви, а оттам и футболистите да са доволни, че са в него. След това ще са щастливи и феновете, защото ще има да гледат добра игра.
Съществува ли все още във футбола ни „синя“ и „червена“ идея?
– Мисля, че да.
Защото публиката на домакинските мачове доста се стопи.
– Това е така, защото продукцията, която показват, не е добра. Когато привържениците не виждат перспектива, губят мотивация да ходят на стадиона. Отделно всеки фен иска да си купи нещо от магазина. Когато там имаш 3-4 артикула и не задоволяваш потребителското търсене, какво правим? Той си казва: „Аз отидох да си купя фланелка, гащета – за мен, за близък, за дъщерята, но няма какво да си взема“. Всичко това влияе демотивиращо. А когато към това прибавим и условията на стадиона, на който не можеш да си заведеш децата, и става нашата родна картинка.
Възможно ли е Левски и ЦСКА да си върнат публиката на трибуните – тя да е над 10 хиляди на мач, както беше по твое време на „Герена“?
– Виждам това нещо да се случи след доста години. Защото като българи трябва да заложим на родното. Необходимо е да развием нашия си продукт, нашите си таланти. Тогава хората ще видят положителното и ще го оценят. След тази пандемия положението е лошо, а всичко опира до финанси. Дано се стабилизира икономиката и хората да започнат повече да си помагат и обичат, а не да се мразят.
Доколко в момента ежедневието ви е свързано с футбола?
– Винаги следя какво се случва, свързан съм с футбола. В момента работя по свой проект. Надявам се, ако всичко е наред, да се случи.
