-
-
На 22 години той спря с футбола и се захвана със строителство. След това отново надяна ръкавиците и след като премина Христова възраст, игра финал за Купата на България, дебютира за националния отбор, а сега на 39 е лидер на Етър, водейки своите към спасение. Това е вратарят Христо Иванов. Роден е на 6 април 1982 година. Кариерата му преминава през Спартак Пл, Видима-Раковски, Локо Мз, Ботев Пд, Монтана и Оборище. Ето какво заяви стражът пред „Тема Спорт“.
Христо, каква беше обстановката в съблекалнята на Етър след победата над Берое с 2:1 и какво ви каза Александър Томаш?
– Не крия, че беше доста емоционално и настроението беше приповдигнато. Точните думи на Томаш едва ли мога да пресъздам, но макар да опитваше да остане здраво стъпил на земята, той трудно скриваше радостта си. И всичко това не бе, защото бяхме победили точно Берое, а защото бяхме взели много важни 3 точки срещу силен отбор. Най-важното бе, че бяхме играли така, както треньорът бе искал от нас.
Може ли успехът в Стара Загора да ви изиграе лоша шега за мача с Ботев Враца?
– Не. Изключено е да полетим в облаците. Няма как победата над Берое да ни накара да се помислим за много големи и да подценим Ботев Враца. Напротив. Този успех може само да ни амбицира и окрили да вземем трите точки срещу съперник, който ни е пряк конкурент в борбата за оцеляване. В крайна сметка само до преди няколко дни бяхме последни, а и сега не сме много далеч от дъното. Длъжни сме да затвърдим добрата игра в Стара Загора и да победим в петък. Етър продължава битката за спасение и вярвам, че ще я спечелим.
В началото на ноември вярваше ли, че има шанс за спасение, и какво се промени след това в Етър?
– Аз лично винаги съм бил оптимист и не съм губил вяра. След идването на Александър Томаш и екипа му и първите добри резултати, които постигнахме, се убедих, че Етър ще се бори докрай и няма да е боксова круша. Треньорът успя да ни вдъхне увереност. Той е отличен мотиватор и успя не само да сплоти колектива, а и да ни накара да повярваме в себе си. Резултатите от работата му се виждат с просто око.
На 39 години си, но продължаваш да си сред основните „заподозрени“ за Играч на мача…
– Тези награди не са най-важното за мен, макар че имам доста у дома. За мен е по-важно отборът да побеждава и да помагам на съотборниците си.
А какво им даваш и как им помагаш?
– Най-вече опитвам да помогна със съвети и личен пример. Искам да им покажа, че трябва да са отдадени и професионалисти. Не крия, че опитвам да съм много близо до чужденците, за да ги приобщя към колектива, и дори съм им нещо като преводач.
Синовете ти Виктор (11) и Самуил (1) ще тръгнат ли по твоя път?
– Баткото вече тренира футбол. Аз настоях да не е вратар и сега се справя доста добре като нападател. За малкия е рано да се каже, макар че жена ми е против да става футболист.
На 22 спря с футбола, но след 33 финал за купата, дебют в националния отбор, а сега лидер на Етър. Кой е най-силният ти период?
– Аз като много силен оценявам и дебютния ми период в професионалния футбол с екипа на Спартак Плевен. Това е много отдавна и хората едва ли си спомнят. Все пак говорим за 2001 година. Върхът в кариерата ми е дебютът с националния отбор, а като цяло мисля, че тези 4 години, в които нося екипа на Етър, са най-силните ми. Щастлив съм, че се чувствам отлично и показвам, че годините са само една цифра. Не смятам скоро да се отказвам, а футболът продължава да ми носи наслада.
Заговори се, че Томаш е бил на крачка да замени Акрапович в ЦСКА. Как това щеше да се отрази на Етър?
– Не знам доколко верни бяха тези информации. Ако се бе случило, щеше да е голяма загуба за Етър. Аз вече казах, че именно старши треньорът е в основата на добрите игри и създаването на чудесен колектив. А колкото до ЦСКА – убеден съм, че един ден Томаш ще е треньор на „Армията“ и не само. Той е сред най-добрите специалисти.
